Patrizzia

2,7 резултата

...себе си и тебе да орисам...

Ум да дойде – шансът ми е малък,
младостта ми дръзка си отиде.
И смали се времето, до залък,
и светът загърби ме обиден.
Малко ми остана, зрънце памет ...
304 2

Велкденският заек дава лапа

Гориха вчера на площада Юда,
жена извика: Я, горят Христос!
Тълпата – полудяла от възбуда,
в очите детски – само ням въпрос.
За зрелища, опашки в църкви, свещи, ...
361 1 6

Дори на възел пътят да е вързан

Когато аз ти кажа – нека вярва
сърцето ти. Или да замълчи.
Че още ходя боса по жарава
сред въглените виждам две очи
и нощ след нощ душата ми прогарят, ...
418 4 8

Възкръснѝ!

Възкръснѝ и дръзка поведи ме,
над лъжи и хорска лошотия!
Дала си ми светлото си име,
път сред мрака с него да открия.
Лутам се. Ела и подари ми ...
363 4 7

Ти измислѝ ми свят

Дъждът е пес – подгизнал, недохранен
и скита, като мен недраг, немил.
Умилква ми се, иска да остане,
в очите му – най-тъжния април,
прелива тихо, в локвите сияе ...
319 4 3

Грешник си. И влюбен. Неизбежно

Чувството, че сте непогрешими
лъже. Още как. И ви приспива.
Грешна, с недоучените рими
на стиха си чувствам се щастлива.
Гълъбите гукат. Любовта ми, ...
320 2

И понеже по нищо сега на тъга не приличам

И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...
365 3 8

C "ще мине"

Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...
316

Ти само пожелай.

Желаното предчувствие за край
ще легне там, където му постелят,
април ще е. Дъждовно. И неделя,
и ще сънува люляци през май.
Ще донесат коливо и кравай, ...
349 3 2

Думите си – въглени ще пръсна

Блъсканица, до последни сили.
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...
554 7 10

Тъгата, тя обича по веднъж

Тъгата е уютна, топъл скут,
завивка от перца – по драки сбрани,
усмивката на онзи градски луд,
с безумие превързал свойте рани.
Тъгата е усещане за дом. ...
362 10 13

За старото приятелство ли пи?

На М.
За старото приятелство ли пи?
Това добре, но аз съм, знаеш дребна.
По пътя ти – все пейки и липи,
препъват те и само тебе дебнат. ...
312 2

Нежни думи – в съня ви изгрели

Любовта ми ли? Тя много може.
Като бурен край пътя расте.
И в света ви – объркан и сложен
има звънкия смях на дете.
Тишината ли? Тя е от захар. ...
320 2 5

В погледа плах на сърне

Летен изгрев в косите ѝ грейнал е нежно закичен,
пъстра рокля, мъниста, в очите ѝ дързост и грях.
През света ви върви босоногото, лудо момиче.
Тя ми даде криле и над болка, и студ полетях.
Не поиска тя нищо. Куп книги и песните взе си. ...
240 4

Приспивна песничка за звезди

Като снежинки думите се гонят,
сияят бели в лепкавата кал
и вятърът си обуздава коня,
за моя стих премръзнал му е жал.
И всяка нощ безсъниците храни ...
237 1 2

И дори да греша, правя го от душа

Мога ли хей така, ако махна с ръка,
да се стопли неделята ледна?
И с магия сега да изгрее дъга,
небесата ми пак да прогледнат.
Да съм капка роса, слънце да донеса, ...
270 1 2

Е, скъпи мои, господа и дами

Изявите пред зрители не са ми,
били, а и не са ми по вкуса.
Е, скъпи мои, господа и дами,
завърши сериалът. Начаса.
Сценарият ли? Изгори го вече, ...
295 1 4

Художнико, рисувай ми начало

Отключих сто заключени врати,
не ги броих. Дори да са хиляда
и все зад мене сянката се пада,
и все под мен Земята се върти.
Опитах тихо да умра. Кой аз? ...
216 1

И ще дойда навярно...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...
294 3 6

***

Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...
260 1 2

Небетата ми – те са точно седем

Сред всичките ви: Може би, понеже
изгубих се. И съм, а и не съм.
Към нежните животът не е нежен.
Сърце едно. Инфарктът – чакан гръм,
поне веднъж небето да затътне, ...
326 1 8

Обич до поискване

Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...
355 2 5

Из града ще бродят двама луди

Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри, ...
330 2 5

Падат ли вън премалели звезди

Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви, ...
345 2 2

Tи помни ме така

Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
623 10 14

Спри ме

Бъди ми прилив среднощен,
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...
364 1 2

Tу си ангел, ту дявол... човек

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...
309 4 4

Черни котки и бели беди

Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...
312 1

Това го знае не един поет

Чудовищата в тъмното – безчет.
Зъбати са, стотици, милиони.
Това го знае не един поет –
с перото и муха не ще прогони.
Върти се нощем все в тавана взрян, ...
300

Такива, като мен непоравими

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...
333 8

. Все е нещо...

И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
354 1

А страхът не ми отива

В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...
381 2 4

Eдна любов и свята, и безпътна

И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са, ...
274 1 2

Не ще намериш мене в ни една

Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...
316 2 2

Дъгата се разпадна на боички

Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
678 8 13

Край пътя златни нарциси цъфтят

Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
416 1 5

Песен моя, сребърна тъга...

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...
302 1

Той не е нито Юда, ни Христос

Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
328 1

Залезни сълзи

Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...
348 1 7

Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.)

Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...
296 4 5