Patrizzia
2 249 резултата
Онази вещица с котлето прекатурено
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.
Метлата си открих в горите, най-бездънните ...
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.
Метлата си открих в горите, най-бездънните ...
159
2
3
Безсъниците токчета обули са,
побягнали стремглаво. Накъде?
Животът ми – еднопосочна улица,
посоките им до една краде.
Под роклите от сълзи избелелите, ...
побягнали стремглаво. Накъде?
Животът ми – еднопосочна улица,
посоките им до една краде.
Под роклите от сълзи избелелите, ...
522
5
5
На тишината стъпките едва
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това, ...
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това, ...
570
1
7
Подпирам си небето с мокра длан,
то може би и без причина плаче,
а навикът – на смърт е равнозначен,
отвътре – свят – от бури разлюлян.
Предпролетно съвсем е полудял ...
то може би и без причина плаче,
а навикът – на смърт е равнозначен,
отвътре – свят – от бури разлюлян.
Предпролетно съвсем е полудял ...
197
2
2
Аз пъстра маска ще си сложа,
зад нея за да не прозрат,
ранимостта ми. Втора кожа,
обвила крехкия ми свят.
Ако посмееш докосни я, ...
зад нея за да не прозрат,
ранимостта ми. Втора кожа,
обвила крехкия ми свят.
Ако посмееш докосни я, ...
436
3
5
Слова що преглътнах с кафето той сякаш разбрал,
в нозете ми своята обич положи – по кучи,
онази невидима, скрита от всички печал,
от него да плаче безмълвно навярно се учи.
В премръзнали длани той сгуши си мокрия нос, ...
в нозете ми своята обич положи – по кучи,
онази невидима, скрита от всички печал,
от него да плаче безмълвно навярно се учи.
В премръзнали длани той сгуши си мокрия нос, ...
161
2
2
За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...
1137
19
40
След мене само думи ще останат,
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната, ...
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната, ...
265
14
14
Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед, ...
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед, ...
667
11
19
Май съм над нещата, или под,
лая на живота си кервана.
И в кардиограма – морзов код,
болката отляво начертана,
филигран е в мойте стихове, ...
лая на живота си кервана.
И в кардиограма – морзов код,
болката отляво начертана,
филигран е в мойте стихове, ...
499
3
2
И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...
270
2
6
Тя познава те. Все ми е тая. До стотинка пресметнала риска,
точка, точка, тире, запетая – вечно точното копче натиска.
Аз и себе си хич не познавам, откачалки – дежурни през ден,
вдигат често в главата ми врява, пишат стих – от любов е роден,
а прелива и в лудост и чести ураганите всичко рушат, ...
точка, точка, тире, запетая – вечно точното копче натиска.
Аз и себе си хич не познавам, откачалки – дежурни през ден,
вдигат често в главата ми врява, пишат стих – от любов е роден,
а прелива и в лудост и чести ураганите всичко рушат, ...
196
1
2
И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...
234
2
3
Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
258
1
2
Последваш ли ме – гледай да не видя,
бъди ми сянка. Вятър ми бъди.
Понякога горча, като обида,
понякога съм тази – отпреди.
Последваш ли ме – пътят ми е трънен, ...
бъди ми сянка. Вятър ми бъди.
Понякога горча, като обида,
понякога съм тази – отпреди.
Последваш ли ме – пътят ми е трънен, ...
344
8
13
Така дошъл, така си тръгваш – гол и бос,
от седемте небета ни едно не пада.
От тези ли, що разпнаха Христос,
да чакам милост, моля за пощада?
Душата ръфат стръвно и с хиенски вой, ...
от седемте небета ни едно не пада.
От тези ли, що разпнаха Христос,
да чакам милост, моля за пощада?
Душата ръфат стръвно и с хиенски вой, ...
425
5
7
Sumorna vremena ispred nas,
niko te u očima ne gleda.
Djavolova frula - rajski glas,
u grudima - samo santa leda.
Pakao na Zemlji, a i Raj. ...
niko te u očima ne gleda.
Djavolova frula - rajski glas,
u grudima - samo santa leda.
Pakao na Zemlji, a i Raj. ...
439
2
Наопаки е хванал книга свята
и както му отърва тъй реди,
безбожен век. Огъва ос Земята
оплаква сякаш времето преди.
С душица си прогнила. Ти си крал и ...
и както му отърва тъй реди,
безбожен век. Огъва ос Земята
оплаква сякаш времето преди.
С душица си прогнила. Ти си крал и ...
224
7
4
В напуканите длани на земята
накацала порода непозната –
ни кукувици, зверове, ни люде,
с усмивка тъй притворно лицемерна
и искат в огледалото да мернат, ...
накацала порода непозната –
ни кукувици, зверове, ни люде,
с усмивка тъй притворно лицемерна
и искат в огледалото да мернат, ...
310
7
11
А има цветя и такива,
красиви, шарени. Дали?
А ароматът им убива.
Попитай мъртвите пчели.
Сред венчелистчетата скрита, ...
красиви, шарени. Дали?
А ароматът им убива.
Попитай мъртвите пчели.
Сред венчелистчетата скрита, ...
290
5
5
И уж е зима, а пътеката е кална,
снегът тъй чакан се подплаши и се скри.
Дори и в твоя дом камината да палнат,
студени някак са нетрайните искри.
Дали ще пламнат? Кой ги знае? Ето, ида, ...
снегът тъй чакан се подплаши и се скри.
Дори и в твоя дом камината да палнат,
студени някак са нетрайните искри.
Дали ще пламнат? Кой ги знае? Ето, ида, ...
239
4
3
Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...
560
7
9
"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
356
4
15
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
471
2
9
Ще минат дни, ще се търкулнат нощи,
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони, ...
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони, ...
233
3
5
Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...
618
9
12
И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
483
3
7
Обича да се предизвиква,
недоузрялата ми тиква,
сред делника – на думи скъп,
че май е хвърлен моят пъп,
в обсерваторията, гдето ...
недоузрялата ми тиква,
сред делника – на думи скъп,
че май е хвърлен моят пъп,
в обсерваторията, гдето ...
493
4
3
В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
251
2
5
Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
219
2
2
По долищата зли, криви, трънести драки виреят,
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.
И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан ...
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.
И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан ...
287
6
9
Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...
290
4
3
А всъщност Пепеляшка пожела си
свободна вечер, нови дрехи, бал.
Какъв ти принц? Тя още е с ума си,
но явно някой грешно е разбрал.
свободна вечер, нови дрехи, бал.
Какъв ти принц? Тя още е с ума си,
но явно някой грешно е разбрал.
245
2
5
Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал ...
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал ...
174
3
5
Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...
228
3
6
Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...
167
1
2
Когато вятърът задрямал се стресне в неспокоен сън,
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...
309
3
4
Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
220
3
7
Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
372
3
6
Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
503
9
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
