selivrek
126 резултата
Малките ти стъпки
по мокрия пясък
и сладкия ти глас:
Мамо, веднага ела.
Слънцето облива ...
  323 
Нищо не върви,
щом съм наранена,
нито стиховете даже,
ни песните или живота.
Предадена се чувствам ...
  242 
Не, че ме обичаше, нали?
Не, че нямаше живот без мен.
Твоето бе просто луда страст,
което всичко в нас
докрай изпепели. ...
  239 
Сбогом любов
сбогом вселена.
Явно за щастие
не съм аз родена.
Нямам покой, ...
  819 
Отдалече чувам
тихите ти стъпки.
Сърцето ми бие лудо.
Обземат ме тръпки.
Усещам сладкия ти дъх ...
  388 
Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше ...
  237 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш ...
  556 
Всичко ти прощавам.
За болката голяма
и сълзите в очите,
щом само си помисля,
че до мен те няма. ...
  223 
Не мога вече
аз да отричам.
Волно или неволно,
още те обичам.
Бягам от тебе, ...
  210 
Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо ...
  268 
Какво момиче бях,
весело, сърдечно.
Песни си припявах,
усмихвах се вечно.
Каква жена бях, ...
  285 
Брачната клетва
къде остана?
Защо така лесно
стигна до измяна?
Дали другата ...
  1017 
За любовта ще бъде
последната ми песен,
Макар че вече потъвам
в мрачната си есен.
Любовта, която ...
  241 
Веднъж слънце да изгрее.
Топъл вятър да повее.
Да зашуми гората,
да избуи тревата.
Весел кавал щом засвири, ...
  313 
Връщаш се сутрин
и се кълнеш, че ме обичаш.
Крещиш, че си ми верен
и след друга не тичаш.
Аз искам други неща. ...
  223 
И ти, о смърт, не си така
зловеща,
пред това сърце огромно
и горещо
раздало всеки трепет свой ...
  291 
Стихове мои от душата взети.
Радостта и болката
на всички поети.
Ще накарате ли
поне едно сърце ...
  371 
Уж вървяхме
по тясна пътека,
притиснати плътно
един към друг.
А как се разделихме, ...
  235 
Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...
  560 
Бавно пада снега,
а всяка снежинка
е като сълза на сираче,
което никого си няма
и горестно плаче. ...
  377 
Горестният ми вик
разкъса тишината.
Вдигнах ръце към небето
и помолих земята
да те върнат при мен. ...
  210 
Не че ме обичаше, нали?
Не че нямаше живот
без мен.
Твоето бе просто
луда страст, която ...
  238 
Не ми трябва
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана, ...
  298 
Когато останеш без дом,
останеш и без близки даже.
Когато толкова боли,
че не можеш да извикаш
или сълзица да извадиш. ...
  283 
Само Бог е вечен.
Вселената – също.
Тя е безкрайна,
а Бог – вездесъщ.
А човек е птица ...
  274 
Получих награда
за любовта си голяма -
изпепеленото ми сърце
и бистрите солени сълзи
по изнуреното лице. ...
  277 
Нежен камбанен звън,
прекъсва крехкия ми сън.
Гали слуха ми
и сякаш ме вика.
„Бързо излизай навън.” ...
  252 
Поправих на съседа телевизора,
но му счупих стола.
Нали хляб трябва да яде и Никола.
Той пък му повредил водопроводния кран,
че деца храни Иван. ...
  304 
Помирих се, че съм остаряла.
Повехнала и побеляла.
Процес биологичен.
Макар болезнен
и доста неприличен. ...
  264 
Може паметта си
да загубя.
Името си да забравя
даже.
Но буйния пулс ...
  317 
Слънцето усмихнато поглежда.
Днес е сиромашко лято!
Въздуха ухае на цветя.
И сякаш плуваме с теб
в това уханно злато. ...
  376 
Бездънното небе
ни гледа с укор ням
и гневния му дъжд
дави земята.
Гневът е толкова голям, ...
  295 
Един зелен поглед,
две горещи устни.
Яка мъжка гръд,
ръка една, която
не иска да ме пусне. ...
  693 
Олигарсите по света
се награбиха яко.
С бисери и диаманти,
тонове със злато.
Но продължават да живеят, ...
  293 
Какво ли мога да дам
на скъпия си роден град
и на добрите хора в него?
На тихите води на Тунджа,
небесните звезди над нас, ...
  280 
Любовта е сладка измама,
която разбива сърцето.
Но дори да страдаш от нея,
съжаляваш, когато я няма.
Любовта е сладка измама, ...
  652 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш?
Пенсия ли имаш ...
  437 
Усмихнатият розов храст
разнася облаци ухания.
Разтърсва скучния ни свят,
събужда хиляди желания.
За тръпнещи устни, черни очи ...
  334 
Обичам тази земя.
Тя е покрита докрай
с костите на моите деди.
Тук жени са любили,
деца създавали, ...
  288 
Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора ...
  331 
Предложения
: ??:??