selivrek
126 резултата
Малките ти стъпки
по мокрия пясък
и сладкия ти глас:
Мамо, веднага ела.
Слънцето облива ...
  288 
Нищо не върви,
щом съм наранена,
нито стиховете даже,
ни песните или живота.
Предадена се чувствам ...
  223 
Не, че ме обичаше, нали?
Не, че нямаше живот без мен.
Твоето бе просто луда страст,
което всичко в нас
докрай изпепели. ...
  213 
Сбогом любов
сбогом вселена.
Явно за щастие
не съм аз родена.
Нямам покой, ...
  716 
Отдалече чувам
тихите ти стъпки.
Сърцето ми бие лудо.
Обземат ме тръпки.
Усещам сладкия ти дъх ...
  359 
Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше ...
  211 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш ...
  522 
Всичко ти прощавам.
За болката голяма
и сълзите в очите,
щом само си помисля,
че до мен те няма. ...
  190 
Не мога вече
аз да отричам.
Волно или неволно,
още те обичам.
Бягам от тебе, ...
  185 
Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо ...
  236 
Какво момиче бях,
весело, сърдечно.
Песни си припявах,
усмихвах се вечно.
Каква жена бях, ...
  246 
Брачната клетва
къде остана?
Защо така лесно
стигна до измяна?
Дали другата ...
  701 
За любовта ще бъде
последната ми песен,
Макар че вече потъвам
в мрачната си есен.
Любовта, която ...
  214 
Веднъж слънце да изгрее.
Топъл вятър да повее.
Да зашуми гората,
да избуи тревата.
Весел кавал щом засвири, ...
  271 
Връщаш се сутрин
и се кълнеш, че ме обичаш.
Крещиш, че си ми верен
и след друга не тичаш.
Аз искам други неща. ...
  201 
И ти, о смърт, не си така
зловеща,
пред това сърце огромно
и горещо
раздало всеки трепет свой ...
  259 
Стихове мои от душата взети.
Радостта и болката
на всички поети.
Ще накарате ли
поне едно сърце ...
  336 
Уж вървяхме
по тясна пътека,
притиснати плътно
един към друг.
А как се разделихме, ...
  207 
Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...
  513 
Бавно пада снега,
а всяка снежинка
е като сълза на сираче,
което никого си няма
и горестно плаче. ...
  345 
Горестният ми вик
разкъса тишината.
Вдигнах ръце към небето
и помолих земята
да те върнат при мен. ...
  185 
Не че ме обичаше, нали?
Не че нямаше живот
без мен.
Твоето бе просто
луда страст, която ...
  213 
Не ми трябва
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана, ...
  266 
Когато останеш без дом,
останеш и без близки даже.
Когато толкова боли,
че не можеш да извикаш
или сълзица да извадиш. ...
  256 
Само Бог е вечен.
Вселената – също.
Тя е безкрайна,
а Бог – вездесъщ.
А човек е птица ...
  254 
Получих награда
за любовта си голяма -
изпепеленото ми сърце
и бистрите солени сълзи
по изнуреното лице. ...
  245 
Нежен камбанен звън,
прекъсва крехкия ми сън.
Гали слуха ми
и сякаш ме вика.
„Бързо излизай навън.” ...
  228 
Поправих на съседа телевизора,
но му счупих стола.
Нали хляб трябва да яде и Никола.
Той пък му повредил водопроводния кран,
че деца храни Иван. ...
  265 
Помирих се, че съм остаряла.
Повехнала и побеляла.
Процес биологичен.
Макар болезнен
и доста неприличен. ...
  237 
Може паметта си
да загубя.
Името си да забравя
даже.
Но буйния пулс ...
  265 
Слънцето усмихнато поглежда.
Днес е сиромашко лято!
Въздуха ухае на цветя.
И сякаш плуваме с теб
в това уханно злато. ...
  352 
Бездънното небе
ни гледа с укор ням
и гневния му дъжд
дави земята.
Гневът е толкова голям, ...
  267 
Един зелен поглед,
две горещи устни.
Яка мъжка гръд,
ръка една, която
не иска да ме пусне. ...
  600 
Олигарсите по света
се награбиха яко.
С бисери и диаманти,
тонове със злато.
Но продължават да живеят, ...
  265 
Какво ли мога да дам
на скъпия си роден град
и на добрите хора в него?
На тихите води на Тунджа,
небесните звезди над нас, ...
  239 
Любовта е сладка измама,
която разбива сърцето.
Но дори да страдаш от нея,
съжаляваш, когато я няма.
Любовта е сладка измама, ...
  623 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш?
Пенсия ли имаш ...
  403 
Усмихнатият розов храст
разнася облаци ухания.
Разтърсва скучния ни свят,
събужда хиляди желания.
За тръпнещи устни, черни очи ...
  296 
Обичам тази земя.
Тя е покрита докрай
с костите на моите деди.
Тук жени са любили,
деца създавали, ...
  262 
Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора ...
  294 
Предложения
: ??:??