slaveja123 (Слава Костадинова)

Нощтна рапсодия

Във фантазиите на нощните ми сънища
разлято е мастилото на сенките
и водните бои на страховете.
Летя във средната дистанция
кога е толкова населено небето, ...

slaveja123

Поезия » Философска

2022-12-18T19:07:10+02:00 808 1

Семката и времето

Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...

slaveja123

Проза » Други

2022-12-16T11:22:09+02:00 935 3 2

Любовта на клоуна

Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите ѝ се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но се страхуваше да не й вземе детето – жена му не можеше да забременее. Нямаше друг избор. ...

slaveja123

Проза » Разкази

2022-10-20T21:01:19+03:00 1.6K 1 1

Жена над седемдесет

·
Казват ми да се боядисам в сиво,
да замажа
пъстротата,
защото не съм пеперуда, ...

slaveja123

Поезия » Философска

2022-08-04T23:25:42+03:00 896 2 6

Майски нощи

Нощите на май са някак странни
в себе си събират два копнежа -
единият е пролетта която ражда,
а другият е огъня на лятна жега.
Плодът забързан иска да узрее, ...

slaveja123

Поезия » Любовна

2022-05-15T19:54:55+03:00 800 2 1

Въпрос

Душата ми се разлива на вълни,
а после в шепата се свива.
Как в граници да я държа, кажи.
когато граници за нея не се намират?
Изхвърча с разперени крила ...

slaveja123

Поезия » Любовна

2022-05-10T09:03:35+03:00 745 1

Двете с нея

Вътре в мен живее другата -
веселата, безгрижната, лудата.
Тя размахваше дните
и стопяваше нощите,
миговете оформяше ...

slaveja123

Поезия » Философска

2022-05-08T15:45:42+03:00 852 1 3

Домошарка

Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Им ...

slaveja123

Проза » Разкази

2022-01-21T13:13:03+02:00 1.2K 5

Изборът

Около него стояха трите жени държейки ябълка в ръка. Чудеше се коя да предпочете. По тяло бяха с еднакви пропорции сякаш са еднояйчни тризнаци. Иначе едната беше брюнетка, другата блондинка а третата червенокоса, но той нямаше предпочитание към цвета косата. Всъщност към нищо конкретно нямаше предпо ...

slaveja123

Проза » Разкази

2022-01-19T21:54:30+02:00 1.1K 1 4

Уроки

Събота е.
Прекрасен слънчев ден. Птиците от сутринта се надпяват. Розата пищно е разцъфтяла и майските бръмбари се любят в цветовете й. Черешата вече се червенее и въпреки, че достъпът до нея е труден, ниските клони са оголени.
Съседът от ляво е пуснал музиката "до дупка", но и това влиза в очарован ...

slaveja123

Проза » Разкази

2021-05-04T15:54:29+03:00 935 3

Тези сложни времена

Учените казаха, че коронавирус се плаши от алкохола. И сега слагам ракия навсякъде - в чая сутрин, в супата, мия си всяка телесна част и си правя гаргара. Слагам и във водата с която мия пода.
Да ви се похваля - изчезнаха мухите, някоя и друга хлебарка, котарака ми.
Освен на вас се похвалих и на със ...

slaveja123

Проза » Разкази

2021-04-27T19:41:46+03:00 1.2K 2 4

Светлината...Светлината! Не угасвай светлината!

Светлината… Светлината! Не угасвай светлината!
Търпеливо изчаквах резултатите от последните изследвания. Камен нервно крачеше напред-назад по коридора, но това не ме притесняваше… Бях свикнала.
Лекарят се зададе. Влезе в кабинета и остави вратата отворена. Камен припряно ме хвана под ръка и двамата ...

slaveja123

Проза » Разкази

2021-03-17T17:33:10+02:00 1.4K 3 5

Сърце за петима

Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...

slaveja123

Проза » Разкази

2021-02-07T19:28:37+02:00 1.3K 2 5

Пътните знаци

Първият миг на срещата
беше като удар от светкавица.
Не че знам как е удар от светкавица,
но съм сигурна, че е точно така.
Блясък и всичко в мен се размести. ...

slaveja123

Поезия » Философска

2021-01-27T09:18:19+02:00 827

Любовта на клоуна

разказът е с Първа награда на лит. конкурс "Бианка Габровска" 2020г.
ЛЮБОВТА НА КЛОУНА
Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите й се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но с ...

slaveja123

Проза » Разкази

2021-01-06T21:06:53+02:00 994 2 3

Хармонията на Вселената

От снощи бяха започнали болките. Сивата вълчица с бялото петно на челото раждаше за първи път, но успяваше да ги преодолее. Днес, обаче я преряза много силна болка и тя не издържа. Скимтенето й огласи пещерата, в която живееше вълчето семейство.
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на д ...

slaveja123

Проза » Разкази

2020-12-10T14:51:41+02:00 1.2K 2 3

Пръстите

Имам по пет пръста на всяка ръка
и с всеки правя по нещо:
с кутрето си чистя носа
и си чеша ухото.
Безименият е украсен ...

slaveja123

Поезия » Философска

2020-09-17T05:47:34+03:00 943

Светът и ние

Потънали в подмолите на времето,
забързани да спрем деня,
на егото си носим бремето
с надежда да спасим света.
И губим се в човешката си същност, ...

slaveja123

Поезия » Гражданска

2020-06-09T23:06:24+03:00 1.3K 3

Ще има завръщане

Заспива кротко къщата
уморена от толкова шум.
ще сънува сладко завръщане,
смях и песен и звън.
Ще сънува думите - ...

slaveja123

Поезия » Любовна

2020-05-10T09:59:19+03:00 1.1K 2

Крилатите хора

Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда. ...

slaveja123

Поезия » Философска

2020-04-05T14:39:46+03:00 1.5K 1 3

Пътят на Душата

Колко нощи безлунници
свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища, ...

slaveja123

Поезия » Философска

2020-03-11T18:04:59+02:00 1.2K 1 2

****

****
Когато преди да заспя
си разрошвам косата,
знам, че сънят ще се оплете във нея
и ще се лута. Ще остави ухание ...

slaveja123

Поезия » Друга

2020-01-26T06:51:23+02:00 1K 1 3

Новата Земя

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...

slaveja123

Поезия » Философска

2020-01-12T19:40:32+02:00 1.2K 2

Любовна молитва

Далече от мен си, но те усещам.
копнеж като огън в гърди ме изгаря.
Като ленива река съм и пресъхвам
и все се надявам, че ще те видя накрая.
Изпрати ми благодат, о мой Боже, ...

slaveja123

Поезия » Любовна

2020-01-09T21:02:19+02:00 2K

Нарисува ми душата

Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук, ...

slaveja123

Поезия » Философска

2020-01-02T00:27:15+02:00 1.5K 1 4

Изборът на трона

Далечно или близко -
в сърцето разтоянията липсват.
Очите само се разплискват
и всичко се претапя без остатък..
А Изборът, проклетник кротък ...

slaveja123

Поезия » Философска

2019-12-28T06:20:25+02:00 1.3K 1

Опит за равносметка

Бях на границата,
бях в трънаците,
навсякъде където исках бях.
Не поглеждах стрелките,
нито пък знаците, ...

slaveja123

Поезия » Друга

2019-12-26T08:16:35+02:00 1.1K 1

Между страниците на душата ми

Една усмивка отлетя
и стана някак зимно.
По лицето запълзя тъга
и сълза се спусна неудържима.
Заглъхна звукът и следи ...

slaveja123

Поезия » Друга

2019-12-16T08:10:06+02:00 1.2K 1

Чудото на балоните

Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-12-14T17:23:17+02:00 1.8K 2

Спри и ме дочакай

Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих. ...

slaveja123

Поезия » Друга

2019-12-14T16:54:37+02:00 1.1K 1 3

Мечтите нека да спят

Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя?
Но кой да питам? Бог е далече! ...

slaveja123

Поезия » Друга

2019-12-11T13:35:49+02:00 1.3K 1 5

Решенията на съдбата

Младата жена седеше край болничното легло и сърцето й се свиваше от мъка. Детето спеше, но всеки миг, който си отиваше вземаше частица от животът му. Все още не можеха да намерят донор за костен мозък. Всички близки бяха дали кръв, но никой не отговаряше на изискванията. Оставаше само един.
Но този ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-11-17T01:43:13+02:00 1.2K 4

Мъж от небето

Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-11-14T10:08:06+02:00 1.3K 1 2

Нарът

Тя седеше на стъпалата на къщата с разкрачени по мъжки крака, които бе покрила с шарената си фуста. В ръцете си държеше голям нар и се бореше да го разтвори. От усилието забрадката беше паднала и освободила двете кестеняви плитки, които слънцето бе позлатило. Беше толкова улисана в желанието си да р ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-11-05T18:20:16+02:00 1.3K 2 3

Задушница

От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-11-02T21:31:51+02:00 1.2K 1 3

Зазоряване

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-10-30T05:41:51+02:00 1.3K 1 3

Старият стол

Самотен остана старият стол на чардака.
Ще сънува отново идващото лято.
Ще пази аромата на червената ми рокля
и на белият шал, който вечер намятах.
Ще целува следите от пръсти направени ...

slaveja123

Поезия

2019-10-01T15:05:58+03:00 2K 1

Денят

Неусетно някак отминава
денят прегърбен и накуцвайки.
Отбра зърното от плявата,
притегли обещания и поуки .
Залепи на сърцето надеждата - ...

slaveja123

Поезия » Друга

2019-09-17T10:54:09+03:00 1.4K

Аз съм вече есенна

Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост - ...

slaveja123

Поезия » Друга

2019-09-07T18:41:59+03:00 1.6K 1 3

Гледната точа

Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-08-10T11:16:56+03:00 1.3K 1 3