valiordanov
1 824 резултата
Поетите се раждат без бодли
и голи след живота си умират.
В душите им пороен дъжд вали
и бурите в душите им не спират.
Поетите живеят в собствен свят, ...
  662  12 
  648  11 
Очите на луната са червени
и не от плач - от липса на звезди.
А моите очи са потопени
в гърдите ти - естествени луни,
...
  722  15 
Страх ме е -
от глухотата на славея,
от топлината на зимата,
от мълчанието на мъртвите,
страхувам се от безпътици. ...
  693 
Животните нямат нужда от любов,
за да бъдат изядени.
Приятелите нямат нужда от вяра,
за да бъдат предадени.
Истината няма нужда от преданост, ...
  702 
„Не заспивай!” – ми шепне луната
и преди да посипе звездите,
се измива добре в светлината-
преродила и в мене мечтите.
„Не заспивай светът е за двама…”- ...
  589 
днес майка ми има рожден ден
посвещавам и го с много обич
Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би откупил майчиното рамо, ...
  2029  15 
Няма да те викам - глас не ми остана.
Няма да те моля - молят се страхливци.
Няма да те гоня - ще оставиш рана.
Няма да те спирам - просто няма, няма.
...
  1122  10 
Моят свят е бадемов,
моят свят е мечта,
моят свят е природа,
моят свят е река...
Невидян, несънуван и стремглаво живян, ...
  906 
ЛИСТЪТ Е СУХ КАТО ДЕВИЧИ УСТНИ,
МАСТИЛОТО РИСУВА МИСЪЛТА,
КОЯТО НЕ ПОПИВА, А СЕ ЧУВСТВА
И КАТО ЕК - РАЗНАСЯ ЛЮБОВТА.
...
  776 
В стаята огнището догаря,
в мене се разпалва любовта.
Нежен шепот тайничко отваря -
неотключвана - вратата на страстта.
Впити от наслада устни влажни, ...
  1036  13 
  874  12 
На всички пораснали
и непораснали деца
Бъди дете!
Каквото виждам те сега!
Не настоявай да пораснеш. ...
  2244  10 
В спомена си виждам как дете
из пепелта по улиците слиза
с ожулени ръце и колене
и вързана на кръста тънка риза.
...
  619 
На сцената завесата трепти,
вълнува се от погледите живи.
Блестящи пеперудени очи
целуват я, и жадно я попиват.
...
  716 
Вият като опело сирени,
въздухът сгъстен е от тъга.
Душите ни са сгърчени, ранени,
щом засмърди отново на война.
...
  544 
Пиша стихове за какво ли не,
вплитам спомени, късам заблуди,
пия вино, бия се със мъже,
разкопчавам с поглед дамските блузи.
Стискам чашите с двете си ръце, ...
  741 
Гълъбът се спусна към земята,
чувстваше живота се изплъзваше,
умаляваха безпоривно крилата,
погледа изстиваше, замръзваше...
Някой се опита да го хване, ...
  657 
Бих се качил на върха, откъдето се късат звезди.
Бих ти поръчал луна за яка - на палтото ти от копнежи.
Бих те облял до петите с аромат от мечти.
И повярвай ми, това не са моментни брътвежи!!!
...
  708 
Тази жълта тъмнина,
дето се е вкопчила в мен
и вади спомените ми кадър по кадър
като филмова лента...
Този прилив, ...
  824 
Къде отлитна, волно мое детство?
При моя син защо не долетиш?
Спокойствието, казват, е наследство -
тревогите защо не му спестиш?
От малък ли ще трябва да преглъща ...
  765 
Когато тръгнах да те търся в приказка,
се преоблякох като просяк.
Нали принцесите за скитници се женят?

Не срещнах змей, със който да се сбия. ...
  706 
Помъчих се да извикам,
но не можах.
Потъна гласът ми във
времето.
Едно ръмжене ...
  549 
Греби, лодкарю, ти срещу водата,
не спирай, труден поход си поел,
добре че сам си тръгнал за нататък,
докрай преследвай светлата си цел.
Талази тъмни са ти вечно бреме, ...
  845  12 
Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи! Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.
Косата ти е чак до раменете, ...
  1043 
Един художник още непризнат
рисуваше във своя дом картина,
рисуваше с един единствен цвят
една четирилистна детелина.
Но свърши се зелената боя ...
  1063  10 
Не се страхувам жив да ме оплачат,
страхувам се от думите фалшиви -
от тях се раждат моите палачи
и бавно ме изстискват и убиват.
Пред прага на смъртта изчезва болката, ...
  982 
Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее, ...
  744 
Не съм ли като птица със бодли,
целуваща небето си - дъбрава.
От всеки мах с крилата да кърви,
а белегът във мене да остава.
Гнездото ми - преплетено въже, ...
  860  10 
Прекрасна бяла тишина...
Единствен вятърът шепти:
„Обичаш ли една жена,
обичан ще си също ти!”
...
  977  11 
Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
...
  904 
Нека Бог да ме съди накрая -
може би аз все още греша,
нека целия грях опозная,
нека ада си сам избера.
Да науча какво е успеха ...
  838 
За петите ми вкопчена здраво,
все до мене със стъпките верни
се поти през горещото лято,
през студената зима трепери.
Неотлъчно след мен се извива ...
  673 
Дали луната всяка нощ ме гледа
през процепа на плътното перде
и силната любов я прави бледа
пред моя сън спокоен на дете?
Дали събира всяка нощ звездите ...
  689 
Изплака се до истина дъждът.
Клавишите просвирваха минорно,
а тялото-оставена следа,
се гърчеше горчиво и бездомно.
Подлъганата пръст се съюзи ...
  783 
Един човек на Бога се помолил:
„Прости ми,Боже,мойте грехове,
подведен бях,но ти си ми опора,
излъган бях от твойте врагове…”
Бог прощавал грешки непростени ...
  889 
Като вятърна мелница самотата ме гали
и скрибуцат с надежда всички стари мечти.
Сякаш пак съм до теб,ала всъщност едва ли
ще посегнеш към моята тайна врата.
Само в мислите крехки като ново начало ...
  1406 
Пак е вторник! Потта пак тече!
Пак във мене се гмуркат въпроси
и кълват като гладно врабче:
търсят отговор - крехки и боси.
Докога ще боли съвестта? ...
  695 
на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
На стената висят всички ценни картини,
между тях окачих твоята с морското синьо.
Ти за мен я рисува, мило мое дете.
Беше първо пързалка, после каза - небе, ...
  879 
Щом аз съм ти, а ти си аз,
кръгът остава без начало.
Стихът затворен е във нас,
подрежда пясък в огледало.
Щом ти си аз и аз съм ти, ...
  736 
Предложения
: ??:??