valiordanov
1 830 резултата
Моят остров чужд ли е за теб?
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог... ...
  608 
Какво е лъжата за бедните?
Навярно е глуха въздишка...
Надеждата рухва последна
и кисели като вишня...
За средната класа - какво е? ...
  1373 
Море.
Свободно и щастливо...
Усмихнато и буйно,
искрящо
като влюбено сърце. ...
  738  12 
Всеки носи в себе си - Мария...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...
Белег е на раната в сърцето... ...
  737 
Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...
  821  13 
Камбанен звън като шепот на флейта,
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...
  1322  13 
Посребряха косите на тате! Посребряха косите на мама! Сякаш някой прашец им изпрати, те главите посипаха двамата... И така изведнъж неусетно, като птици с блестящи пера, върху себе си кротко наметнаха наметалото на старостта. А очите им - още по-нежни, по-целуващи белият свят и с усмивка разтапяща с ...
  4371  15 
на Адриана За теб ще прекатуря планини и слънчев лъч за тебе аз ще хвана! И винаги, дори да не личи, до теб ще бъда, скъпа Адриана!... Теб пак те няма в този ден - защо? Нима простираш просълзени чувства? Ти с друг да си - не ми е все едно, усещам те и няма да те пусна... За мен ще си останеш светли ...
  1735  11 
От доза алкохол замаян и с химикалка във ръка, опитвам се да разгадая мълчанието на жена... Каква неземна тайна крие една жена като мълчи? Дали сърцето лудо бие? А мисълта дали личи? Дали тя щом не разговаря, сърцето и е буца лед? Дали без звук не се умаря? В мъжа познава ли човек? Въпросите ме отре ...
  915  12 
Посветено на Кремена От виното ти тази нощ отпих... То като молитва се разля и зазвуча във мене като стих и заблестях със лунна светлина... Докоснат от блажената му мощ, усетих аромата на морето... Усмихнах се на падналата нощ и разпилените жълтици по небето... Нарочих си най-ярката звезда, нарекох ...
  2584  13 
Замълчи! Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени. ...
  839  13 
ОТГОВОР НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ЛАЗАРИНА" ОТ ГАЛИНА ЕНЧЕВА - GALIZIA
Нямаш стари ръце и е млада душата ти,
но с дъха си ковеш любовта към България.
По земята и стъпваш - напоена с терзания
към Балкана поглеждаш и разказваш предания... ...
  929  13 
Не ме гледай в очите, когато плача... Срамувам се... Ех, мъжка суета. Сълзите извират задавени, обаче мълчат и чертаят своя следа... Погледът - счупен кристал - се пилее... Не ме гледай! Задавям се! Край! Зениците като жалейки се ветреят между мен и теб - ад и рай! Плача по мъжки! Скрит от всички! И ...
  766  13 
Ти не поиска да имаш богати роднини. Мене избра. Поехме в живота нелек. Всичко, което успяхме сами да постигнем, другите имаха още от предния век. Баби и дядовци трупали в скрина, дълбоко, златни пендари, за техните внуци - врата. Ние разчитахме само на малките влогове и се тешахме със думата проста ...
  671  12 
Въртя педалите на свойто колело. Животът кръговрат ли е, се питам, щом пътят като филмово платно в различни епизоди ме изпитва. Ръцете ми изтръпват да държат кормилото на собствените грешки. За изповед приготвя се дъждът - градът за ритуали пали свещи. Забързани - отнейде и за там - съдби различни б ...
  617 
На Албена и Максим В полет и в подем - те пак са първи!!! Летяха като лястовички по леда. В залата не дишаха, не мърдаха... Усещаха чрез танца пролетта! В страната на изгряващото слънце те бяха незалязващи слънца! А на финала залата избухна и се обагри с наши знамена! И не килим - душите си разстлах ...
  843  13 
Той не носи костюми помпозни, не се храни с прибори, на кола не се е возил и на мотор дори. Не разхожда с каишка куче. Спи върху кашон – на земята. Не помни дали е учил за студа и за вятъра. Възвишено той дори не мисли, Говори само с душа. Плаче в своите истини задавя се – за свобода! В кофите търси ...
  672  10 
Преди да ви почерпя със любов с целувки жарки вий ме почерпете. Настройвам се и вече съм готов, по бузата, а може и по двете. Не ще съм пестелив: Бъдете мили и нежни като пролетни цветя. Цвета е крехък, ала дава сили за стихове, без чувства за вина. Бъдете лъчезарни и в душите, зачевайте с любов и с ...
  912  22 
Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,
а тя е обобщение на двете!
Жената е желания, копнеж, ...
  18323  30 
Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно. ...
  861  25 
Дойде и тя -старицата, която
във нашата страна дарява всички.
Най-радостни обаче са децата:
те като своя баба я обичат.
С червен и бял конец от тънка прежда, ...
  854  15 
Не крий лицето си с фалшива маска.
Бъди каквато Бог те е създал.
Аз имам нужда от любовна ласка.
Маскирана не бих те пожелал!
Недей да бъдеш тази, пред която ...
  818  24 
Един поет със изрази добри
рисуваше с две думи - тъжна есен.
Замислен в своите спомени откри,
че пише за нещастието песен.
А песен щом се пее, то това ...
  667  15 
Родиш ли се, ти следваш - но какво?
Пътят кой избираш за посока?
И питаш ли се: "Тръгвам, но защо?"
Къде се вмъкваш сляпо във потока?
Защо оставяш се във зли ръце? ...
  723  13 
Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.
Животът е съдба, която пази ...
  1469  21 
Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан ...
  649 
  934 
Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари. ...
  695  10 
БАЩАТА:
Не знаех, че ще дойде, сине, време
за бай Иван да ти разказвам аз.
Съвсем обикновен, той във селото
по нищо не изпъкваше над нас. ...
  1442 
Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...
  948 
  883  10 
на именниците
Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани. ...
  813  10 
Събудих се от някакво кипене...
Загадка бе за мене то.
Усетих, че ми е студено,
облякох зимното палто
и в кухнята отидох да погледна. ...
  741  16 
Две мечти –
в две преплетени детски ръчици.
Две съдби –
в четири детски зеници.
Две усмивки – ...
  862  27 
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Лежа завит със тишина,
жаден за любов и за мечти.
Не ще заспа под пъстрия юрган, ...
  739  10 
Почакай ме
и ще се върна след смъртта -
като Човек,
Животно
или пък Растение. ...
  1300 
Самият Бродски те е оценил,
Робърт де Ниро те слушал с възторг,
с Шемякин приятелски водка си пил,
зад тебе е бил цял руски народ.
От теб се смутил дори Питър Брук, ...
  888 
Аз не съм от вчера в занаята.
Жиголо съм в оня нощен бар.
Всяка вечер разсъбличам светлината
и показвам своят мъжки чар.
И усещам острите зеници ...
  1332  14 
Когато гледах мъжете
с очи на млада жена,
виждах – ръцете, нозете,
но не претеглях ума...
Когато гледах мъжете ...
  816  11 
Всичко остана зад мен,
детството - светло начало,
с някой прозорец строшен,
още страха не познало.
Прашните улици, дето ...
  713 
Предложения
: ??:??