yotovava
2 540 резултата
ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...
  253 
  704  13 
ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
  197 
Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя, ...
  900 
ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви. ...
  199 
ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра. ...
  270 
САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...
  283 
  612  13 
  284 
  548 
  617  10 
Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...
  668  10 
МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
  189 
ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...
  209 
  534 
Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...
  288 
  806 
  894 
ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...
  347 
Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.
Объркана, сред локва кал ...
  381  17 
Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет, ...
  355  16  25 
СТАНДАРТ НА СОЦИАЛНА ОБЩНОСТ
Удобството да бъдеш предвидим
обслужна често нечии стремежи.
Надиплили ефирни струйки дим,
по мен полепват хвърлените мрежи. ...
  257  11 
БЕЛИ МИСЛИ В ТЪМНА НОЩ
Това, което тук си взел,
къде си мислиш, че го носиш?
Отвъд вселенския предел
по-беден си – дори от просяк. ...
  238 
Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...
  503  10  20 
ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти. ...
  886 
ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери. ...
  191 
РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
Далеч от суета и от разруха,
забравила на болката гласа,
копнея всеки миг да ми се случат
до днес несбъднатите чудеса. ...
  208 
КОШНИЧКА ОТ РЕПЕЙ
Имам тъмни и светли периоди.
(Не обичам да бъда на тъмно).
Всяка скръб – ако можех в зародиш,
на мига и без жал ще изтръгна. ...
  493  14 
  527  11 
ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...
  248 
ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...
  262 
СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...
  251 
ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА
Косят стрелките полудели
на август лудата трева.
Това, което ни разделя,
събира ли ни след това? ...
  228 
КРАДЕЦ В ХРАМА
Нощеска Господ е сънувал,
че някой е ограбил храма
и свил е сребърната утвар,
и плащеницата я няма, ...
  228 
  836 
КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. ...
  781  19 
Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...
  253 
  572  10 
Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...
  728  12 
ПОГРЕШЕН ЧИП
Навярно от различна сплав
решил е Бог да ме направи –
да бъде нравът ми чепат,
в душата ми да пее славей. ...
  415 
Предложения
: ??:??