yotovava
2 630 резултата
  1151  12 
ПОСЛЕДНО ПРИЧАСТИЕ
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта, ...
  684  10 
ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...
  417  11  14 
  1282 
КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...
  491 
  1002 
  1232 
  659 
ИЗТЛЯВАНЕ НА СЯНКАТА
Преди нощта да си отиде,
да изтънее в пущинака,
блещука бисерна луната
в окото на смълчана мида. ...
  320 
НОТОПИСВАНЕ НА ДЪЖДА
Жадувам всяка светлина.
Дъждът е толкова лиричен –
не взима ничия страна
и лесно е да го обичам. ...
  453  11 
  699 
НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време. ...
  546 
  797 
  602 
  1058 
РЕКЛАМНА ПАУЗА
В дома си нямам телевизор –
потриса ме от жълти новини.
До портата ми пътят слиза,
да пием чай – при мене се отбий. ...
  1165 
ОБСИДИАН
От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк. ...
  929  14 
ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...
  581 
СБОГУВАНЕ СЪС ЗИМНАТА ТЪГА
Остават шепотите в мрака – да ми напомнят за дъжда,
след който дълго те очаквах и нишки от тъга предях.
Копнеех да съм лист от явор, покрит с червено кадифе
и да се стелне листопадът – с уханието на кафе, ...
  413 
ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан. ...
  532  12 
НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...
  572  10 
  557 
ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...
  1143 
  617  11 
ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...
  612 
МОЛИТВА ЗА СЪБУЖДАНЕ
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарини
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига. ...
  477 
  943  15 
РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...
  659 
УБЕЖИЩЕ
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...
  581  12 
ДОКАТО БОЛКИТЕ БРОИХ
Щом бездните с изпръхнал здрач
пред моите очи се стелнат,
и тръгне нощният ездач
през хоризонта безпределен, ...
  590 
Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба.
По портата изби ръжда
и пътят в храстите се губи.
Зачерквам с драматичен жест ...
  847  10  11 
ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Приготвих чай от вчерашния дъжд.
Тръпчив е малко – но ще го изпия.
Той има цвят на неузряла ръж
и дъх на късноесенна кория. ...
  672 
ОЧИЛА ЗА ЗИМАТА
Мъглата ли превзема хълма,
или с кокоша слепота
очите ми сега се пълнят
и чезне одрипял светът? ...
  631  14 
  1500 
  828 
  623 
  1272 
ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин. ...
  506 
КАРТИЧКА ОТ ПРЕДСТОЯЩА ЕСЕН
Хвърлил сламената ризка,
тича август под дъжда –
щур хлапак, бои разплискал
в песъчиннки и ръжда, ...
  320  12 
  1064 
Предложения
: ??:??