yotovava
2 631 резултата
Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...
675
11
15
1225
2
Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
383
10
18
995
2
Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
1111
12
26
СТИХОТВОРЕНИЕ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЗДРАЧА
Неспокойна пчела, засияла в брокат,
подир облака перест жужи.
Залез – в сноп разпилян, над смълчания град,
хоризонта докрай нажежи. ...
Неспокойна пчела, засияла в брокат,
подир облака перест жужи.
Залез – в сноп разпилян, над смълчания град,
хоризонта докрай нажежи. ...
516
8
17
КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар. ...
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар. ...
445
8
18
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици. ...
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици. ...
363
6
11
1651
7
РАЗБОР НА МИНАЛАТА ЗИМА
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...
385
6
12
ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...
377
6
16
1395
4
970
1
5
1363
2
7
АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила. ...
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила. ...
567
6
12
1042
2
9
САМОТНА БРЕЗА В СКУТА НА ЗИМАТА
Все някога ще преболи.
Но дълго ще ми бъде тежко.
Ридът се губи сред мъгли
и съска вятърът насреща. ...
Все някога ще преболи.
Но дълго ще ми бъде тежко.
Ридът се губи сред мъгли
и съска вятърът насреща. ...
436
6
11
КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...
420
5
11
637
3
4
Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...
707
8
10
Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...
520
6
10
666
2
4
722
1
2
Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
837
7
14
Акварел – кармин и охра,
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено, ...
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено, ...
1174
2
22
Невидим ли ще дойдеш пак,
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал, ...
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал, ...
845
4
13
802
1
7
ЩРИХ ЗА СБОГУВАНЕ
Тежеше вън от тишина
и аз се преродих в светулка.
Над мен бездомната луна
като погача се разпука. ...
Тежеше вън от тишина
и аз се преродих в светулка.
Над мен бездомната луна
като погача се разпука. ...
1014
1
10
ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТЪГАТА
Подир всички притворства и ласки
само ти ме наричаш любима.
Здрач вечерен в стъклото ли драска
тайни знаци, че нейде те има? ...
Подир всички притворства и ласки
само ти ме наричаш любима.
Здрач вечерен в стъклото ли драска
тайни знаци, че нейде те има? ...
965
9
22
489
6
1350
2
9
ГЛУХАРЧЕТО В ОПОЖАРЕНА НИВА
Защо да оцелявам в тази битка?
Победата не означава радост.
След края ѝ ще бъда тъжна птица –
с оскубани чучули на площада. ...
Защо да оцелявам в тази битка?
Победата не означава радост.
След края ѝ ще бъда тъжна птица –
с оскубани чучули на площада. ...
324
9
8
ОЧИ ЗА РАЗСЪМВАНЕ
Нощта заприда черно повесмо.
И с тихата въздишка на асмите
бродира есенното си везмо –
с картини и послания нескрити. ...
Нощта заприда черно повесмо.
И с тихата въздишка на асмите
бродира есенното си везмо –
с картини и послания нескрити. ...
684
6
8
808
1
6
702
2
3
970
3
1009
5
ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ
Очите си изплаках – и сега
не виждам вън дали е зазорило.
Безплътен, цяла нощ валя снегът.
И тъжният ноември е пристигнал. ...
Очите си изплаках – и сега
не виждам вън дали е зазорило.
Безплътен, цяла нощ валя снегът.
И тъжният ноември е пристигнал. ...
630
4
11
ДО СЛЕДВАЩИЯ СНЯГ
С тебешири набързо надрасках
бели хора по черен асфалт,
окрилени от обич и ласка
и орисани да полетят – ...
С тебешири набързо надрасках
бели хора по черен асфалт,
окрилени от обич и ласка
и орисани да полетят – ...
487
8
950
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
