ZAGORA (Диана Кънева) - Произведения

Приказките на баба Диди

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-11-16T15:38:04+02:00 1.1K 1

Приказките на баба Диди

Седмична загуба на паметта
Двете братчета Ивко и Павко умуваха. Не биваше да наблюдават повече своята съседка Баба Яга през прозореца на къщата. Тая жена беше една от великите магьосници в света. Затова те трябваше да изпреварят с мисълта си нейното мислене поне с няколко хода, за да овладеят взриво ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-11-13T20:59:01+02:00 912

Приказките на баба Диди

Запознанство със странната съседка
Посвещавам на Габи
Живееха в света две момчета, две братчета. Казваха се Ивко и Павко. Те не бяха нито големи, нито малки. Бяха точно на такава възраст, на каквато трябва да бъдат. Ивко и Павко много обичаха приключенията и затова пътешествуваха по света. Веднъж ми ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-11-12T00:09:55+02:00 1.6K 2

Голи трънчета

Когато всяка дума е изповед, изповедта изчезва.
Господи, принизи се, за да ни видиш. Защото за нас е трудно да се възвисим.
Aко се чувствуваш част от обществото, си се загубил напълно.
Не говорете за, а с честните, доблестните, разумните, трудолюбивите и обичащите и така ще се превърнете в тях.
Бог ...

ZAGORA

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-11-07T23:39:34+02:00 797 4

Когато бях феминистка

Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2013-11-05T22:32:53+02:00 859 5

Отворено писмо до Пепеляшка

Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-11-01T15:07:38+02:00 1.3K 5

Няма да се откажа

Няма да се откажа
Любовта е тишина, мълчание.
Детелината между две сърца,
отвъд докосването и признанието...
В лъчи окъпана съперница-Луна. ...

ZAGORA

Поезия » Любовна

2013-10-01T22:14:38+03:00 686

Моят Рай

Моят Рай
„Ако раят не е в тебе самия, то ти никога не ще влезеш в него” - Силезиус
Моят Рай е без сълзи и въздишки.
Съзерцавам го с нови очи.
Като глухарче с пухкави нишки, ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-09-25T16:39:49+03:00 1K 4

Есенно прераждане

Отекват бакърени стъпки,
въздишам обагрена в злато.
Клоните ронят сълзи.
Валят чудеса на земята,
по осланения дух на треви. ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-09-19T18:16:47+03:00 528

Приказка на Шехеразада

В леговища на змии се провирам,
във зайчи землянки се ровя,
чепкам белия пух на облаци
и търся нещо невиждано и нечувано,
с което любовта си към теб да изкажа. ...

ZAGORA

Поезия » Любовна

2013-09-08T19:07:59+03:00 597

Вечната игра

Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-09-06T23:25:47+03:00 1K

Приятелю, пусни ме...

Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен, ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-08-28T20:47:10+03:00 512 2

Зад ъгъла

В памет на моя скъп и незабравим братовчед Денчо. Ранно утро е. На прага на старата двуката дядова къща съм. Тя цялата е плетена, а в гредите ù няма нито един пирон. Ковани са само с дървени клечки. Отвън е небесносиня. Като късче небе кацнало в горния край на двора. Обувам едни огромни „лепки”, изр ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-08-25T18:10:49+03:00 783

Метаморфозите на камъка

Камък във водата.
Енергия, която ражда кръгове.
Когато кръговете вече са невидими,
водата се изпълва с кръгъл страх.
Мигът на изненадата е в пръските, ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-08-22T21:51:37+03:00 672 2

За страха от живота

Aз няма да бърша сълзите на никой страхливец. Ако се страхува да живее, си е негова работа. Но справедливо ще е да запази страха си за себе си и да не се опитва да го вписва в чужди души и съзнания. Ако хленчи досадно и гнусно, да го прави, когато е сам със себе си, а не да оглушава другите и да им ...

ZAGORA

Есета » Философски

2013-08-20T20:35:34+03:00 1.6K 2

Вечност в окото ми

Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота. ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-08-18T20:32:31+03:00 522

Лабиринтът

Милион и една години осъзнавам света
и в бутониератана живота кича
безброй слова.
Опитвам да се догоня, да се настигна,
но като кучешка опашка се изплъзвам. ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-08-15T18:49:59+03:00 526 3

Бумерангът на отмъщението

Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...

ZAGORA

Проза » Други

2013-08-13T07:56:33+03:00 882 1

Чудото на мъката

Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-08-09T22:31:50+03:00 792 2

Пледоария за смеха

Не тъпчете смеха.
Не ритайте и не плюйте по него.
Не превръщайте поздрава му
в сбогуване.
Бог е велик комик ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-07-31T09:45:10+03:00 602 3

Глупостта е благословия

Гица и Мица бяха съученички и седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука в Балкана като проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2013-07-18T00:40:12+03:00 971 9

Лято

Л Я Т О
„Една Вселена се е свила
на дъното на раковина и… сънува лято”
Лятото е рижав котарак разказващ приказки.
Гали ми се от сутринта до вечерта в полата. ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-07-13T21:06:49+03:00 638 2

Важна е следата

Върви по пътя си поета.
След него глутница от псета.
Че лаят и ръмжат не е беда,
щом той оставя винаги СЛЕДА.

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-07-07T12:29:42+03:00 573 5

Моят викинг

Аз, както знаете, съм парясница. Когато моят Шарабайко започна да заема перманентно първото място в класациите по надпиване с твърд алкохол и превърна свещеното ни съпружеско ложе в септична яма за отпадни течности, се реших. Изритах го тотално, интегрално и целокупно. Отсъствието му ми се отрази ка ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2013-07-03T23:36:59+03:00 791

С толкова любов целуваше мръсните хартийки

Жената имаше здрав разсъдък, а съзнанието ù поглъщаше и обработваше дори най-заплетената информация. Силната памет ùслужеше безгрешно. Че притежаваше интелект - притежаваше. Е ,и какво от това?! На петдесет и пет години, току що нагазила в третата възраст ù се случи нещо, от което дори интелектът не ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-07-02T23:36:08+03:00 801 2

Думата "стар" е ненужна

Анатема за тия, които са натрапили
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове, ...

ZAGORA

Поезия » Бели стихове

2013-06-22T10:45:18+03:00 784 2

Рожден ден

Мълчани извори любов
въздухът крие и дава сила.
Гергьовска люлка от свила
е денят ми и като обреден хляб е вкусен.
Писан и недописан, шарен и недошарен... ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-06-06T18:55:05+03:00 674 1

Не съм я прежалила

Призовавам боговете да закрилят любимата ни Тракия.
Орфей
Тая раздяла е още в кръвта ми - не съм я прежалила!
Липсват ми къщите твои със дворчета китни, боли ме!
Пиша ти името, после с потрепващи пръсти го галя. ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-06-05T08:00:26+03:00 637 5

Тайните болят

Едно видение, изпълнено с въпроси
и отговори, раждащи въпроси.
С верижки от причини и от следствия
завързана е топката, изложена
на атмосферното налягане ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-06-01T22:53:28+03:00 630

Останка от живот

Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки,
от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.
Уилям Шекспир
Пепел съм, останка от живот...
Вятър ме пилей и дъждове ме квасят. ...

ZAGORA

Поезия » Любовна

2013-05-31T11:06:08+03:00 592 3

Поздрав, изповеднико-море

Поклон ти правя, изповеднико-море!
Сред песъчинките ти аз съм зрънце пясък,
но ако стъпките ми събереш,
към теб - ще се извие магистрала в блясък.
Дори дъха ми неочаквано да спре, ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-26T12:00:43+03:00 575 1

Скъп дар

„В началото бе Словото...”
Двама братя със една идея.
За славяни буквен дар вовек.
Благогласно, словото им все е
наше упование и лек. ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-24T13:51:00+03:00 583 1

Режим на самотата

Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-21T10:05:06+03:00 596 5

Проглеждане

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо"
Алберт Айнщайн
Чудесата са неразривни и монолитни.
Те са нюанси от неизвестен цвят.
Има ги в пълнежа на моите възглавници, ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-17T19:45:00+03:00 580 5

Светът не е филия със мармалад

Нещо бучи и трещи
около мен - глъч, шумотевица,
а аз заровена в океана от звуци
търся кристални звънчета.
Като щавена кожа съм разпънала ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-05-16T13:10:19+03:00 682 4

Нощ

Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита, ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2013-05-15T08:57:38+03:00 690 5

Горчив епилог

Г О Р Ч И В Е П И Л О Г
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...

ZAGORA

Поезия » Бели стихове

2013-05-12T16:34:45+03:00 576 1

Моряко мой

Продаде си живота на безценица
за върволица от бутилки водка.
Трепти запалената вощеница,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
Да знаеш само колко съм обидена ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-10T19:52:39+03:00 728 6

Протягаме към теб ръце

Който гледа навън - сънува... Който се
вглежда навътре, се пробужда.
Карл Густав Юнг
Каква е тая инфантилна радост,
че сме разпънали човек със главно „Ч”, ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-04T13:16:47+03:00 522

Тука съм

Тука съм. Има ме. Още съм.
Движа се, дишам и осъзнавам.
Реален е животът, не е сън.
Кое и как да бъде, аз решавам.
Тука съм. За моя радост, ...

ZAGORA

Поезия » Друга

2013-05-03T11:20:15+03:00 582 1