zelenaradost
435 резултата
Любов като зора разлиства
рубинени лъчисти арки,
сърдечната река е чиста,
а чувствата са риби ярки,
а чувствата са птици бели, ...
  330 
Небето като роза синя
уханията си разтваря,
узрява изгревът - смокиня,
а чувството е с вкус на нара.
Морето е щумяща книга, ...
  289  11 
Поезия от сламки и тревички
и разни други скъпи джунджурии,
но пълна е с любов – любов за всички,
и прихва в смели детски лудории.
Поток от смях и слънчеви – ръцете, ...
  267 
Вдишвам аромата на живот* –
слънчев е, щастлив, възторжен, сочен,
сладък, зрял, преизобилен плод,
вино е от нар, с любов ще скочи
в миг тържествен, за очите скрит, ...
  227 
Утрото - гердан от звуци,
в аромата на поле,
леят медени капчуци
чувствата, цъфтящ гоблен
ширнал се е пред очите ...
  249  11 
Мечтите в нас сияят и са вечни,
животът им е слънчева спирала,
че вдишат чиста влюбена сърдечност
и цветни са от розово до бяло.
Покапват като дъжд - зелена вяра, ...
  192 
Априлско слънце на балкона стъпи
като море - златисто, ведро, чисто,
една мечта отвътре в смях напъпи
и литна стих да търси празни листи.
Стихът блести, вълните засияха, ...
  344 
Весел снежнокрил април,
слънчев тук и там,
зимен водевил, но мил
в пролетния плам.
Още малко скок - подскок ...
  613  13 
Корона криза и ваксини.
Живот ли? – Не, поле със мини.
Лъжи на гроздове големи,
държавата – лютива тема.
Горчиви избори – догоре ...
  464 
Пролетта приижда млада и зелена,
а след нея лято зрее вече в мене,
искам да го пусна още днес да грее,
плуващо в морето, шумно да се смее.
Искам лято с гребен от вълни златисти ...
  233 
Море от раковината приижда,
залива ме с най-топлите вълнѝ,
живея сред вода и всичко виждам
как в мене си играе и кълни.
По-морска се събуждам и по-смела, ...
  450  11 
Сънувам лято, слънцето рисува
вълните на морето, без да спре
и изгревът отгоре ме целува,
тъй както сякаш съм и аз море.
Ухае на живот – щастлив и волен, ...
  350  10 
Нека да е пролет –
цъфнала и мила,
от сърце се молим,
дай ни Боже сила,
дай ни Боже радост, ...
  427 
В Тебе Боже съм щастлива,
страсти, горести надвивам
и в молитвата си бяла
чувствам нежната си цялост.
В Твоята любов съм смела, ...
  1157 
С клюн червен, в одежда бяла
търси жаби до премала,
с дългите крака червени
важно крачи неизменно,
вещо си гнездото свива. ...
  660  11 
Мартенско слънце студа ни съблича,
после с лъчи ни прегръща,
пролет бълбука и пее – момиче
в грейнала, цъфнала къща.
Свири южнякът – снажен и мощен, ...
  268 
В изборната суматоха
нови мимове дойдоха,
смесиха се нови, стари
в политическо сафари.
Кой е дивеча е ясно, ...
  383  10 
Избори – каква надежда
през мъглата се процежда
и щастлива ни изглежда
като кукувича прежда.
Всички рая ни предричат, ...
  431 
Лъжа до лъжа.
И яма до яма.
В държава лежа
от пълна измама.
Без ковид дори ...
  469 
Софийска сутрин – снежна викторина,
въпросите са ледени на вкус,
минутите на пръсти ще преминат,
но пак се чува нежно хрус и хрус.
Макар и снежен март – върви, не спира, ...
  679  10 
Нощем София е тиха,
по-безлюдна и по-чиста,
сетивата ми откриха
чара ѝ на прима виста.
Тайнствена и по-любима, ...
  307 
Една безкрайна утрин, огледална
и чувствата накацали в снега,
и погледът на зимата – прощален,
преди да срещне пролетна дъга.
Събуждам се, сърцето ми е чисто, ...
  254 
Не слънце е, а кошница с лъчи,
които се разпръскват по земята,
където паднат, светло е, личи
така, че греят други в миг нещата.
Макар и февруарски този ден, ...
  231 
Събирам си трошици радост късна,
в нощта, порозовяла от екстаз,
минутите узрели си откъсвам
с черешов вкус и сладост в пласт след пласт.
Живея и обичам, без да спирам ...
  274 
Мъглата – сива, странна, скучна,
косите си развя,
измислям лъч и ще се уча
по него да вървя.
Не ми е лесно, никак даже ...
  279  11 
По-смело, не е безрасъдност,
по-силно, не е хищен зов,
по-умно не е кривосъдно
и носим мярка – от любов.
От смелост се теши сираче, ...
  593 
В новини до гуша,
от лъжлива каша,
как да се промуша,
мога ли да кажа.
Истините плачат ...
  225 
Малка, снежна сряда
бяло се усмихва.
На ръба ѝ сядам,
без да искам кихвам.
Чудя ѝ се много, ...
  287 
На В. Фр.
Слънцето е вълна златиста,
която кацна на небето.
Виж сърцата ни – греят чисти,
в лъчите всичко ще засвети. ...
  251 
Снегът е коте бяло,
с малки, нежни лапи
и всичко живо гали,
гушка, мърка. Капе
с любов и бяла ласка, ...
  322  11 
Зимно утро, ти пробуди
мойте пролетни мечти
и се щурат като луди,
не снегът ще победи.
Не снегът ще ги залее, ...
  265 
Утрото е ароматно
царство на цветя.
Между пролетно и лятно.
Химн на сладостта.
Мириси летят, извиват ...
  311 
Ден – банално непрочут,
зимнофевруарски.
Топлопролетен, без студ.
Нравът му – чергарски.
Малко – влюбен, малко – луд, ...
  298 
Изгревът е розов кит,
кацнал на небето.
Призори денят е сит,
от мечтите – свети.
Гледам цялото море ...
  430  10 
Не студ и сняг през февруари,
мирише ми на пролет много
и топъл въздух се отваря,
на зимата ще кажа сбогом.
Ще кажа, но ако се върне, ...
  335 
Баба казва, че съм малка,
за да ходя на пързалка.
Там са Гошо, Васко, Оля
и пързалят се на воля.
Киро, Милка, Пешо, Страти, ...
  644  19 
Събуждам се – минутите са ярки
въздушни кули – миг по миг редени,
на времето – величествени арки
и малки, но възторжени вселени.
Сред зимата са снежни катедрали, ...
  307  13 
Покапвам морско синьо
по крехкия снежец
и малко сок от диня,
а славей – скъп певец
запява насред зима ...
  333  12 
Ако снежното е безбрежно,
а безбрежното – кротко и тихо
от небето капе с бяла нежност
и снежинки роклята ушиха
на земята – бяла и голяма. ...
  385  10 
Зимно утро от синьо каре
по косите ми щедро се стича
и в сърцето – червено дайре,
зрее огън от смях на момиче.
Шарен миг от мечта на кълбо ...
  1039  10 
Предложения
: ??:??