Разкази - Проза

Отокът

- Шефе, Марлон Брандо е отвън – Марчето смигна на доктор Касиерски, което в добавка с името на популярния в миналото артист означаваше, че чичко паричко го боли зъб и чака нервно в чакалнята.
- От Кръстника две, или три? – изстреля кода улегналият стоматолог със златни рамки на очилата и спретната п ...

йеромонах

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-05T10:07:44+03:00 1.8K 1 1

Стопаджийката

Рядко можеше да се види стопаджия насред нищото, на поне десетина мили от населено място. Но Джеймс Бартел видя, и дори спря, въпреки че нямаше навика да качва стопаджии. Беше импулсивно решение, взето за части от секундата.
Жената бе млада, облечена в избелели дънкови шорти и светлосиня памучна риз ...

Heel

Проза » Разкази

2017-09-03T22:05:58+03:00 1.1K 3 2

Децата на Адам

Ние бяхме единствените чужденци на улицата. Държахме се учтиво със съседите и спазвахме всякакво приличие. Тяхното семейство живееше в къща долепена до нашата. Лора беше кокалеста англичанка със сламена, вечно сплъстена коса и олющен лак по ноктите. Движенията й бяха отсечени и тревожни. Приличаше н ...

svdonchev

Проза » Разкази

2017-09-03T16:54:14+03:00 3.5K 4

Няколко дни до края на света

Манията покрай края на света беше обзела целия свят. Всеки се готвеше по своему да посрещне последните дни на земята. Или поне тези, които приемаха календара на маите и за край на света. А те в последните дни се оказаха доста повече, отколкото можех да си представя. От телевизията, радиото, вестници ...

Камето

Проза » Разкази

2017-09-03T16:49:44+03:00 735

Троянски кон (5)

Пета част
Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивлявал на способността му да уцелва вернит ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-09-03T14:37:09+03:00 742

Троянски кон (4)

Четвърта част
От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма из ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-09-03T07:11:51+03:00 850

Гарван гарвану

Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-03T07:07:45+03:00 3K 10 14

Къщата на смъртта

***
Антон и Мария излязоха от малката улица и достигнаха до края на квартала. Къщата беше малко по-нагоре, в началото на огромна поляна. Дворът й беше голям, но запустял и кален, имаше телена мрежа в лошо състояние, а дворната врата беше полуръждясала. Самата къща бе на два етажа, без тераси, сива н ...

donkooooo

Проза » Разкази

2017-09-01T18:17:39+03:00 1.5K 3 6

Неживият

– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават п ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-01T16:46:55+03:00 653 4 4

Троянски кон (3)

Трета част
- Изпращам ти няколко екранни снимки. Дано можеш да ги прочетеш, че знаеш телефона ми какви ги снима.
- Ти глупав ли си, или на такъв се правиш!? Кой ще ти се занимава с тия щуротии, сменяй диска и толкоз – Гласа на Алипи звучи раздразнено и очаквам всеки момент да ми затвори.
- Алипи, зн ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-09-01T08:57:44+03:00 773

Дипломати

Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-01T07:30:27+03:00 1.1K 4 12

Любовта към България и преклонението пред нейните

Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...

lusibo

Проза » Разкази

2017-08-31T16:48:42+03:00 2K 2 9

Троянски кон (2)

Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-08-31T16:40:51+03:00 707

Уреждачите

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

670301

Проза » Разкази

2017-08-31T08:54:19+03:00 1.6K 3 4

Старецът и момчето

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

diesto

Проза » Разкази

2017-08-31T08:49:15+03:00 1.5K 3 3

Просто пейка

Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-08-30T19:20:48+03:00 865 1 2

Пощальон

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-30T18:58:45+03:00 1.6K 3 4

Троянски кон (1)

Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-08-30T18:45:34+03:00 1.4K

Разговори с огледалото...

Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...

diesto

Проза » Разкази

2017-08-30T08:56:16+03:00 737 2 7

С очи като котка

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-08-29T16:10:58+03:00 1.2K 5 19

Десетопръстната техника на Коги Генов

Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...

vega666

Проза » Разкази

2017-08-29T00:15:25+03:00 1.1K 4 3

K

„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...

intoxicatingtrash

Проза » Разкази

2017-08-28T03:27:13+03:00 1.1K 1

Картините на живота

КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-08-27T22:27:47+03:00 1.3K 1 1

Трите дъщери на Ставри

Boyan

Проза » Разкази

2017-08-27T20:16:34+03:00 2.1K 1 3

Една непорочна любов

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

thedac

Проза » Разкази

2017-08-27T20:05:11+03:00 763 2 4

Боже, колко мъка има по тоя свят

“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...

parvanski

Проза » Разкази

2017-08-27T19:44:33+03:00 2.4K 2 2

Малки разговори– Новина

– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...

Eddie92

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2017-08-26T23:16:13+03:00 1K 1

Езда

Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-26T16:16:16+03:00 1.1K 2 4

Несвързани Истории: Сън

***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...

krut

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-08-26T15:41:31+03:00 1K

Моят трепет

В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...

thedac

Проза » Разкази

2017-08-26T15:37:35+03:00 640 1 2

Жълто

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-25T13:06:10+03:00 899 3 6

Люси

Беше спокойна и изглеждаше дори щастлива, колкото и на мен да не ми се вярваше. Явно беше постигнала свое вътрешно равновесие след всичко преживяно. С познатата лека усмивка и топлина в погледа. Седеше в края на пейката, а до нея беше инвалидната количка на млад мъж, поставил нежно ръката си върху н ...

Ida-L

Проза » Разкази

2017-08-25T10:06:21+03:00 2.3K 1 3

Баба Пена и дядо Митре

- Митрееее, Митреее. Къде се бре?
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...

slaveja123

Проза » Разкази, Хумористична

2017-08-24T20:37:08+03:00 1.4K 3 4

****

Слънцето изгря в 06:40 сутринта, малкият Георги отвори очичките си бавно, прозя се, стана от леглото и отиде да събуди баща си.
- Тате, тате събуди се, тате
- Не сега Георги, остави ме да поспа.
Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кух ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2017-08-24T16:24:22+03:00 918

Кал(Ин)&Мари(Ян)

- Замълчи! Не! Не си прав, грешиш, глупецо. Не е така!
- Напротив, Замисли се! Като кон с капаци си и оставаш сляп за реалността и все пак знаеш, че съм прав!
- Пфф, нищо не знаеш, идиот! Заминавай пак на някъде, не ми трябваш!
- Така и ще направя...
- Иди по дяволите! ...

Igby

Проза » Разкази

2017-08-24T15:45:25+03:00 1.3K 2 1

Сън

Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-24T11:02:49+03:00 825 3 8

Блудница

Boyan

Проза » Разкази

2017-08-23T10:07:22+03:00 2.2K 4

Студено отмъщение

Студено отмъщение
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...

Marmadun

Проза » Разкази

2017-08-22T19:40:23+03:00 2.6K 12 15

Пасторални селски истории

– Дечооо, Дечоооо! Къде си, бре?
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-08-22T15:56:03+03:00 1.3K 1 4

На път

На път за застрахователната компания отбих да налея бензин. Докато плащах, видях в кафенето Боби – моя съученик. Остарял ми се стори и се уплаших, че това се е случило и с мен. Зад касиерката имаше огледало. Грозно огледало.
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-22T13:37:21+03:00 826 2 5