Разкази - Проза

Четвърти ден: Вишнева къщичка

Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-24T12:53:41+03:00 804 5 6

Трети ден: Арест

Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-22T21:03:00+03:00 958 5 4

Нощта на откровенията

Още щом настъпи месец октомври, аз нямах търпение да преминат всичките му тридесет и един дена, за да настъпи празничната нощ на Хелоуин. Макар да бяха преминали години откакто този празник беше достигнал до моята страна, отношението към него все още беше твърде отрицателно. Повечето ми познати през ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

2017-10-22T20:43:51+03:00 792

«Цената на успеха»

За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...

Vessymark

Проза » Разкази

2017-10-22T20:19:45+03:00 2.5K 3 11

Този път няма да ти се размине 4

Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат ...

Heel

Проза » Разкази

2017-10-22T08:46:55+03:00 751 2

Въпрос за един живот ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-10-21T22:26:44+03:00 1.4K 1 1

Втори ден: Сирене

– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-21T00:03:17+03:00 787 5 4

Първи ден: Запалка

Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-19T19:52:53+03:00 845 5 7

Мивка - миризливка

Всички знаете, че една книга има увод, изложение и завършва със заключение. То и с гражданския брак е горе–долу така. Започва с увод и следва изложение.
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...

batsvil

Проза » Разкази, Хумористична

2017-10-17T23:52:32+03:00 2K 2 4

Странната история на Иван от село Добряково

Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

esenna

Проза » Разкази

2017-10-17T23:46:52+03:00 3.4K 10 19

"Бог забавя,, но не забравя"

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-10-17T13:30:41+03:00 1.5K 3

"Ерекция" към щастието - глава VII

"Ерекция" към щастието...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-10-17T09:48:21+03:00 1.1K 1 3

Последен дъх

Последната битка, ръководена от някогашния български принц, Искендер бей, завърши катастрофално. Отрядът на османския военачалник беше разбит от бунтовниците на империята. Малцината оцелели се спасиха с позорно бягство. Самият Искендер изгуби ръката си и получи няколко животозастрашаващи рани. Въста ...

Адриан

Проза » Разкази

2017-10-17T09:34:00+03:00 671 1 7

Желание за живот

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-10-16T12:55:54+03:00 1.8K

Играта на шах

Никога през живота си не съм пушил. Винаги съм се водил природосъобразен и щадящ белите си дробове начин на живот. Като се вземе предвид, че никой от роднините ми не е имал рак на белите дробове, диагнозата ми така си и остана пълна загадка за мен.
От известно време кашлях и имах задух, но си мислех ...

robertratman

Проза » Разкази

2017-10-15T22:55:44+03:00 686

Желание за живот

Желание за живот
Александър Хигс се отдръпна от прозореца на хотелската си стая и дръпна завесите. Сумрачното помещени се затъмни още. Върна се отново до малкото бюро и се тръшна на стола, облягайки се назад с уморена въздишка. Чуваше как силният дъжд навън барабани отвън по перваза.
Разтърси глава ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-10-15T22:41:16+03:00 2.1K 1

Пазачът на спомени

– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...

dreamsinrhymes

Проза » Разкази

2017-10-15T16:36:56+03:00 1.5K 1 2

"Истинският почерк"

"Истинският почерк"
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме. ...

Anastasia1

Проза » Разкази

2017-10-15T15:27:09+03:00 1.2K

Успях

,,Животът е мъка и болка, и радост…‘‘
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...

thedac

Проза » Разкази

2017-10-15T15:23:25+03:00 647

Фокус-мокус, каза той

1.
- Цирк! – изсумтя готвачката, мисис Пийбоди, и дори пепеляворусият ѝ кок се разтресе от възмущение. – Акробати, илюзионисти, гълтачи на огън и брадати жени! Сър Питър трябва да си е изгубил ума, та да кани цялата тази паплач тук, в Розингтън!
- Моля ви, мисис Пийбоди! – извиси се гласът на иконом ...

Светлана_Видинска

Проза » Разкази

2017-10-15T12:57:23+03:00 1.7K 7 4

Изгорелият хляб

РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-10-13T22:46:33+03:00 678 1 6

Таня не гледа звездите

За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на ...

Madeleine

Проза » Разкази

2017-10-13T21:46:13+03:00 1.3K 1 2

Грешна душа

Автор: Генка Богданова
„Най-после!” Сладкия глас на звънчето над входната врата разкъса лепкавата мрежа на под-тискащата тишина, в която бях потънал и сърцето ми подскочи в гърдите с надеждата, че само след миг синът ми ще отвори вратата и ще прекрачи прага на спалнята, в която бях „погребан жив” от ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-10-13T21:32:25+03:00 1.8K 2

Мълчание

– Копелдак!
Октомври…
13-и…
Плесница…
Сълзи… ...

thedac

Проза » Разкази

2017-10-13T09:33:11+03:00 1.5K 1 4

Краят на лятото

Има толкова много причини да останеш насаме със себе си. Разочарования. Очарования – и страх, който те възбуждат. Раздели. Любови. Главобол. Стомашно неразположение. Вдъхновение. И ето, останал насаме със себе си, разбираш, че няма такова нещо като насаме-със-себе си. Сам е този, който е извън себе ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-10T20:26:19+03:00 978 3 5

Да опознаеш любовта на 72 г

Бях млад. Бях лудо влюбен. И все още съм! Казвам се Ричард Броулингтън. От Англия съм. Живея в Лондон. На 72 г. аз разбрах какво всъщност е истинската любов. В какво се изразява тя. Как ти действа и как се чувстваш самият ти. Как пулсира сърцето ти, когато си до любимата жена. Как се усмихваш дори с ...

pamitam

Проза » Разкази, Повести и романи

2017-10-10T20:23:25+03:00 1.7K 1 2

Още един шанс

- Здравей!
- Здравей?
- Радвам се да те видя!
- Кой си ти? Къде съм?
- Аз съм смъртта! А ти си на сигурно място! ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

2017-10-09T10:57:25+03:00 2.1K 3 11

Този път няма да ти се размине 3

Откакто тя си тръгна, съм доста разсеян в работата си. Не че правя големи грешки, просто… ми е трудно да се концентрирам. Някой ден вероятно здраво ще се оплескам. Естествено причината е в нея. Цели единайсет години я нямаше в живота ми и почти я бях забравил, но сега… Сега мисля за нея почти през ц ...

Heel

Проза » Разкази

2017-10-09T10:26:29+03:00 830 2

Краят на един цял живот

- Събуди се, моля те, отвори очи ...
Той стоеше вече цял ден до леглото й. Протегна ръката си и треперейки хвана нейната. Безжизнена някак, отпусната, не както обикновено. Така му се стори тялото й, но той я стисна по-силно и отново я подкани:
- Събуди се, хайде де! Защо не ставаш?
Очите му бяха изп ...

t.lisheva

Проза » Разкази

2017-10-08T11:20:24+03:00 1.9K 2 5

Тя

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си... а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може д ...

yuliana-asenova

Проза » Разкази

2017-10-08T11:18:29+03:00 1.4K 1

"Ерекция" към щастието - глава VI

Ерекция" към щастието...
Глава VI
Едно от малкото здрави неща по мен винаги е бил стомахът. Мога да ям всичко, нямам киселини, имам завидна перисталтика, като запекът и разстройството ми обикновено са душевни. Тази нощ обаче съня ми бе прекъсван многократно от спазми, които лъжливо ме подканяха към ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2017-10-08T01:53:30+03:00 1.5K 1 4

Днес

Всичко започва сега и завършва сега, после или преди това, вече или се очаква или е било.
Висях с надолу главата на лоста и наблюдавах как хората минават и странните физиономии, които носеха към работното си място. Всички хора сутрин са напрегнати и забързани, изнервени и нетолерантни. Интересно им ...

liulina

Проза » Разкази

2017-10-07T23:24:27+03:00 1.7K 3

Оная любов

Цяло село беше вдигнато на крак от Йордан, дето беше от рода на Караславовите. Нийде не можеше да намери своята млада невеста Галина. Като се прибра от града късно вечерта, булката я нямаше в къщата му. Реши, че може да е отишла при майка си и баща си, дето живяха в другия край на селото, ала и там ...

Boyan

Проза » Разкази

2017-10-07T23:15:15+03:00 3K 2

Писмо от небето

Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока ...

hristam

Проза » Разкази

2017-10-07T19:11:36+03:00 1.8K 2 7

Ще се любим ли?

Петдесетгодишният младок – Любомир Станойкин, живееше в разглобеното село Кошара. Един от най-жизнените жители на това обезлюдено място бе ерген. Женски създания нямаше в кочината на свинята Гого. Надали можеха да се открият при дъртите кокошки, които отдавна бяха загубили способността си да кудкудя ...

thedac

Проза » Разкази

2017-10-07T11:19:27+03:00 1.6K 1 4

Трупове

Стържеше по гребените на вълните този вятър, щърбеше ги, във въздуха се чуваше свистене; от бурния сблъсък на вихрушката с морето ли или от друго звукът съскаше, грапав като шкурка, драскаща поресто дърво. Грозно и потискащо беше сивото на този месец, хотелите не работеха, а морето – почти спокойно ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-07T11:04:57+03:00 1.6K 3 6

Днешната Ева

Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедр ...

troia

Проза » Разкази, Хумористична

2017-10-07T00:32:01+03:00 1.8K 1 11

Не всичко е така, както изглежда

Не всичко е така, както изглежда
Имам среща с мъжа си. Той винаги е изключително точен, нали е германец. Аз пък почти винаги закъснявам, българка израсла в Куба, какво може да се очаква. Зима е, духа силно и вали сняг. Аз леко подтичвам, че да не закъснея още повече. Сигурна съм, че той вече ме чака ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази, Хумористична

2017-10-06T11:22:11+03:00 2.9K 7 31

Последният ден от лятото

Последният ден от лятото
Беше се смрачило, но едва ли щеше да вали. Не ми се седеше в къщи по сумрак!
– Махленски кучета, ескортиращи мъжът и жената ни усетиха и настървено се спуснаха към нас, вдигайки врява до небето! Знаех, че ще се размине само с лай и ръмжене , затова небрежно продължих, замисл ...

vozi

Проза » Разкази

2017-10-06T10:35:18+03:00 1.3K

"Ерекция" към щастието - глава V

"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2017-10-06T00:57:21+03:00 1.1K 1 7