Разкази - Проза

Lina's Hand 🇬🇧

Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an improvised kennel made of wooden crates. Though not pure- blooded, Raffi looked impressive, maybe because he had gotten many of the genes of his granny – karakachan dog with a pedigree. Everyone knew ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-08-10T08:43:47+03:00 2.8K 1 1

Чудото на мъката

Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-08-09T22:31:50+03:00 801 2

Ваксината

ВАКСИНАТА
Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с таква ...

lordly

Проза » Разкази

2013-08-09T21:37:59+03:00 671 4

Веригата

ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-08-09T20:40:07+03:00 637 1

* * *

Тя. Тя беше момичето, което можех да нарека „перфектно”. Тя беше примерът, който майките даваха на дъщерите си, любимката на учителите, притежаваше добротата и класата, които са нужни на всеки... Да, тя беше наистина момиче за пример. Никога не подминаваше човек на улицата, не можеше да види куче ил ...

lunenprah

Проза » Разкази

2013-08-07T23:14:30+03:00 1.3K 1 4

Мерило

МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-08-07T14:02:05+03:00 744 5

Пари 3

П АРИ 3
Излязоха от училище. И двамата мълчаха. Единият от срам, другият от обида. Кой от какво точно, после ще си изясняват. Той отдавна не води децата си за ръка. Май, за да сме точни, никога не ги е водил. Майка им, докато прохождаха. После сами. Между тях двамата, до тях двамата. Нека сами уцелв ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-07T13:44:58+03:00 831 6

Реклама
"Купете си нашия нож, което автоматично ще превърне вашите (сакати, дървени и некадърни в кулинарно отношение) ръце в две магически пръчки, способни да задоволят гастрономическите изисквания дори на най-мрънкащата брачна половинка" - примамващо обещава гласът от синия екран.
Но вълшебствата ...

Chotrov

Проза » Разкази

2013-08-04T18:40:39+03:00 1.4K 4

Лек за медузата

Лек за медузата
Той не е Шашко, а Сашко, но след оня случай във ІІ-ри клас всички му викат така. Иначе, по паспорт е Александър, но С-то пак му бяга, защото единият му преден зъб го няма, а другият е наполовина.
Само аз не му се надсмивам на ШЪТ-кането. И как бих могъл, нали усмивката му е такава, о ...

lordly

Проза » Разкази

2013-08-04T18:30:59+03:00 749 9

Хлябът

Хлябът
Още помня вкуса и аромата на печения селски хляб, излизащ от фурната до малкия площад на центъра. Кръгъл, топъл, с хрупкава коричка и винаги тежащ точно един килограм. Уханието се разнасяше по близките улички и привличаше вниманието на играещите в прахта хлапета. Само бучка домашно овче сирен ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-08-04T18:19:50+03:00 648 1

Пари 2

Той говореше. В класа беше тихо. Винаги, когато го изпитваха класът се умълчаваше. Слушаха го. Разказваше интересно. Обикновено получаваше шестици. Е някои учители понякога се заяждаха с него и тогава в класа негодуваха. Случи се веднъж даже да го защитят. „Ама госпожо, защо четворка. Той всичко си ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-03T22:58:11+03:00 876

Сеанс с психолог

През сълзи от смях Кадиен приключи телефонния разговор. Затвори на Николай и отиде да си вземе шоколад. Дългите среднощни разговори с него я караха да искри и да забравя всичко, което беше преживяла.
Кадиен страдаше от булимия в напреднал стадий. Цяла година се беше подлагала на неистов глад само за ...

vampira110

Проза » Разкази

2013-08-02T21:47:35+03:00 1.2K

Ко слуша Мититу?

На гости в Ямбол съм, при един стар приятел от студентските години. Заседнали сме у тях и таман дигаме поредния тост в чест на доброто старо време, когато Марето докопва дистанционното и с небрежен жест превключва на Планета фолк, любимия телевизионен канал на почти цял един народ…
Всъщност в Ямбол ...

oorka

Проза » Разкази

2013-08-02T11:09:01+03:00 1.5K 5

Случка в центъра на София

СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъ ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-08-01T21:54:51+03:00 738 2

Поет от отчаяние

Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество, и тъй като това бе първата му сценична изява искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...

hristam

Проза » Разкази

2013-07-31T20:47:47+03:00 1K 1

Love Impossible 🇬🇧

Two beautiful green eyes were staring at her from the mirror, eyes sodden with sadness. In these eyes the sadness always, even in the merriest moments, somehow managed to crawl in and take its proper place. And the present moment wasn’t a merry one at all – she had realized she was head over ears in ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-07-31T09:36:43+03:00 17.7K 1

Прегърни ме и ми кажи, че всичко ще е наред

HUG ME AND TELL ME EVERYTHING WILL BE FINE…
Песента ме успокоява. Последните дни ме е обхванало ледено спокойствие. Мисля си „Пристъпът идва отново!“. Не изпитвам страх. Вече не. Просто това ледено спокойствие. Седнала съм в градината и пия ментов чай с мед. Господи, не съм спала с дни. Четири сутри ...

WORDS

Проза » Разкази

2013-07-30T22:31:35+03:00 1.2K 2

Космически късмет

КОСМИЧЕСКИ КЪСМЕТ
Аз се казвам Гуцила и доскоро бях най-влюбената съпруга на Сириус. Бях женена за най-красивия и най-мил мъж на нашата планета, и така-така, до последния дял на Сириос-ката парично-предметна лотария, когато се разиграха 107 междузвездни екскурзии.
Представете си, падна ни се „Едносе ...

lordly

Проза » Разкази

2013-07-30T21:10:34+03:00 907 8

Пари

П А Р И
Погледна го. Сивкав, мрачен. Също като него самия. Подпрял рамо на стената. Стои и чака. Също като него самия. В едната си ръка държи книжка – стара, одърпана.Чете и от време на време се връща да прочете отново нещо. Виж в това не са еднакви. Нашият държи разгърнат вестник от тези дето ги ра ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-30T20:49:22+03:00 894 10

История с макове (Из "Приказки за необратимото")

Може би затова се разплетохме, заради изтънялото разстояние и всички онези кратки мигове, в които отлагахме взаимността си за после... Заради лятото и тихите шепоти на вълните, които примамваха телата ни да се отдадат на забравата...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...

beti

Проза » Разкази

2013-07-28T00:03:01+03:00 1.1K 14

Любов и ужас. Сан Франциско (част 1)

Здравейте,
от няколко дни насам усещам музата навсякъде около себе си и затова започнах да пиша разказ в части (но, съдейки по дължината на първа и втора, по-скоро ще стане като за роман). Публикувах го и в друг сайт, но там не получавам коментари или поне не такива, каквито смятам, че бихте могли д ...

WithoutFace

Проза » Разкази

2013-07-27T22:02:04+03:00 833 2

Шшш... Чуваш ли?

Шшш... Чуваш ли?
Усещаш ли?
Аз го чух!
Усетих го!
Заобикалящият ни въздух... ...

thegreenscarf

Проза » Разкази

2013-07-27T15:45:43+03:00 1.5K 5

Джулая

- Къде ще посрещнем тази година изгрева? - обърнах се нетърпелив към домочадието.
- Ти често забравяш дори имената ни, за сметка на героите ти. - Саркастично заяви половинката ми. - Как така знаеш, че утре е първи юли?
- Настойникът лекува творческо безплодие - дълбокомислено заключи синът ни, подра ...

Bardejov

Проза » Разкази

2013-07-27T15:32:39+03:00 1K

Изрод като теб

Няма нищо по-неприятно от това да си стажант в някоя от родните ни медии. Още повече, когато ти се налага да отразяваш актуалните протести, които се оплитат в професионалния и личния ти живот, като пиян паяк.
Стоян не беше никак щастлив от факта, че го караха да висне по цяла нощ пред парламента, а ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-07-27T15:30:24+03:00 1.3K 2

13

13
За това магическо число са изписани тонове сериозна и не толкова сериозна литература. Ще се изкуша и ще прибавя няколко килограма, но не мога да подмина с мълчание онова, което се случи на 13-ти юли, в таванна клетка № 13, на блок № 13-ти, в ж. к. „Тринадесет лалета” , на град „N”.
*
Бяхме си едн ...

lordly

Проза » Разкази

2013-07-27T14:57:55+03:00 1.3K 12

Лилит

Колелото на 4-ти километър.Час пик. Гуми свистят, фарове блестят, клаксони увеличават и без друго страхотния хаос. И за да е пълна картината над главите им с далеч над стоте се лее потока на Цариградско. Колелото на 4-ти километър. Най-абсурдното пътно съоръжение в София. Всеки път, когато седна на ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-26T13:48:03+03:00 930 6

Момичето при сергиите

Бледите слънчеви лъчи се отразяваха плахо на повърхността на езерото. Във водата се виждаха малки кафеникави патици, които плуваха спокойно. Замъкът в Тракай, както винаги бе пълен с посетители. По дългия дървен мост, който водеше до средновековната постройка имаше хора от най-различни страни. Дори ...

Boyan

Проза » Разкази

2013-07-26T12:05:07+03:00 1.6K 6

Протестите и господин Цигулков

Лятото беше в своя заник, а господин Цигулков не можеше да се отърве от едно свое силно притеснение. Вече два месеца всяка вечер пред Орлов мост и по протежение на канала Перловец, че чак до Военна академия, млади, красиви и интелигентни момчета и момичета изразяваха своя протест. Демокрацията е хуб ...

lubara

Проза » Разкази

2013-07-25T13:51:49+03:00 1.3K 2

Рико и Поничка

Всичко стана за секунди, така че Поли, която беше разумен, но не много опитен шофьор, не успя да овладее колата. На платното изведнъж бе изскочил таралеж, буквално изскочил, защото тези бодливи гадинки са много чевръсти понякога, колкото и на някои хора да не им се вярва това.
Поли бе карала с шейсе ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-07-24T22:11:27+03:00 1.1K 2

Любов под дъжда...

Имаше дървета...
храсти...
и от онова шумолене типично за горите.
Привечер... може би към 9.
Хладно и се канеше да вали. ...

thegreenscarf

Проза » Разкази

2013-07-24T20:46:50+03:00 1.5K 3

Изкушена душа

Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъглено ...

suleimo

Проза » Разкази

2013-07-24T09:13:27+03:00 2K 1 42

Страх от страха

СТРАХ ОТ СТРАХА
Тази история така ме разтърси, че и на, сега, като седнах да я пиша, козината ми настръхна.
След дълго отсъствие, за около месец се бях завърнал в страната и посетих университетското си градче. Беше ми хубаво от срещите с любими и не толкова любими преподаватели, с приятели, с врагов ...

lordly

Проза » Разкази

2013-07-23T22:57:00+03:00 1K 21

Час пик

Клеча на една бабуна срещу "Търговската" и чакам автобуса в ранния следобед. В ръцете стискам допотопния фотоапарат от "Макдоналдс", подарен някога на сина и снимам, снимам. Ей така... значи, просто фасулска работа.
Първо изнервената редица автомобили, надуващи клаксони по шосето, забързани към нищо ...

Bardejov

Проза » Разкази

2013-07-23T21:56:10+03:00 1K 3

Снежец 1

Старицата се беше сгушила удобно на фотьойла, увита в пухкаво одеало. Годините я бяха смалили, посивили, усмирили. Седеше сега кротко и тихо. Гледаше през прозореца. Нощес духа бурен вятър и докара снежни облаци. Надвечер заваля. Заваля, за да открие сезона на зимата. Тих, лек снежец. Все едно, че п ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-23T16:28:21+03:00 812 5

Вълшебният дъб

В един късен юлски следобед, уморен от монотонността на сивото ежедневие реших да потърся отмора в приятната компания на майката природа. За компания взех със себе си моето вярно куче Джек, на което също като на мен бе омръзнал животът в рамките на къщния двор. Само след няколко мига вече вървяхме п ...

dochev89

Проза » Разкази

2013-07-23T16:09:59+03:00 872

Нещо ново

НЕЩО НОВО
Първа част
Самотата е келява история. Понеже сега съм сам, нямам с какво да ви се похваля, затова ще ви кажа как си представям промяната, която очаквам.
Сигурно не съм единственият. Със сигурност не съм единственият, но егото ми позволява да се мисля за изключителен случай.
Та, Тя! ...

TihOmir9

Проза » Разкази

2013-07-21T22:28:58+03:00 630 1

Ново начало

Навън денят се пробуждаше. Въздухът бе влажен, а улиците осеяни с локви от среднощния дъжд. Хората предвидливо бяха взели чадъри и вървяха устремено. От време на време се чуваха клаксони и викове на минувачи, опръскани от преминаващите коли.
Предишния ден Сара бе взела и последния изпит. След като б ...

Teddy-ST

Проза » Разкази

2013-07-21T19:56:24+03:00 763

Глътка нежност

ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...

johnson

Проза » Разкази

2013-07-19T22:20:09+03:00 734 2

Съжалявам

Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...

Arogarn

Проза » Разкази

2013-07-19T21:40:06+03:00 1.3K 2

Дамите с предимство

Повечето пациенти чакаха чинно реда си пред спешния кабинет на първия етаж. Е, имаше разбира се и такива, които небрежно се шмугваха по–напред, възползвайки се от разсеяността на тези преди тях. Често възникваха спорове за реда, но в някои моменти всички просто свеждаха примирено глави, както когато ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-07-18T22:50:05+03:00 3.6K 2 11