Разкази - Проза

Спирачки за злобата няма!

Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...

thegreenscarf

Проза » Разкази

2013-07-18T22:21:34+03:00 1.2K 2

Сега съм... вкъщи

Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2013-07-18T21:43:50+03:00 1.1K 2

Онази жена

Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...

hristam

Проза » Разкази

2013-07-18T18:06:31+03:00 1.1K 5

Бов

Телефонът изстреля познатата мелодия. Беше Мишо.
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде ...

radew

Проза » Разкази

2013-07-18T17:41:45+03:00 895

Сблъсък на епохи (сценарий за късометражен филм)

Начало
XXI век.
Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение. Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително пр ...

Tzeck

Проза » Разкази

2013-07-18T17:37:26+03:00 1.3K

Лебедова приказка

ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Откъде му беше дошло в акъла на Ангелчо, дете на няма и четири годинки, един ден да помоли дядо си:
– Дядо, разкажи ми любовна приказка!
– Хм, – дядото потрива снежната покривка по лицето си – те... знаеш ли... всичките любови са приказни, та не знам коя точно...
– Най-хубавата! ...

purko59

Проза » Разкази

2013-07-16T22:03:57+03:00 1.1K 11

Мисълта за теб...

Отварям очи.
Денят се ражда... Ражда се и мисълта за теб.
Какво правиш сега…? Буден ли си вече?
Бърз, горещ душ.
Капките се стичат бавно по топлата ми кожа и ...

thegreenscarf

Проза » Разкази

2013-07-16T21:49:32+03:00 1.3K 1 2

Луната и той

Беше срадата на лятото. Разбира се, повечето любовни афери започват тогава. До ден днешен не мога да проумея какво бе това, което ми се случи. Несподелена любов? Заблуда? Наивно и глупашко захласване? Може би ще си отида от този свят без да разбера.Няма да ви разказвам цялата история, защото ще я по ...

booksforreal

Проза » Разкази

2013-07-16T21:34:05+03:00 1.5K 2

Когато тя заплака

Беше дете като всички останали. Единствено майка ù интуитивно усещаше, че има нещо по-особено в нея, но го осъзна чак когато малката проходи. Беше жизнена и будна, докато правеше първите си несигурни стъпки често се случваше да падне и да се удари, но така и не я видяха да заплаче. Първоначално майк ...

hristam

Проза » Разкази

2013-07-16T20:59:19+03:00 1.1K 4

Толерантността на нетолерантните

Послание към Римляните 1:27-28
Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на разврат ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2013-07-14T21:33:46+03:00 1.1K 3

Магистрала

Автобусът премина по стария каменен мост в началото на селото и възви нагоре към площада. Беше почти празен. В делничен ден хората много-много не пътуваха, а си гледаха полската работа. Шофьорът погледна единствения пътник, канейки се да каже нещо и като получи в отговор една насърчителна усмивка по ...

ju58

Проза » Разкази

2013-07-13T20:19:23+03:00 1.3K

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част шеста.

Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма - тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-07-13T20:12:36+03:00 920 2

Поличба

Поличба
Ще ме възприемете за стара и грозна. Ще ме подминете, след като влезете в казиното. И не само защото съм набутана в ъгъла на залата. Не е и защото приличам на еднорък, алчен за пари пират. Бедата е, че съм изхабена от многогодишна вярна служба и в момента не работя. Дори ми изключиха напреже ...

mitval

Проза » Разкази

2013-07-13T19:25:00+03:00 2K 8

Сълзите на Апостола

Сълзите на Апостола
Тази сутрин се събудих рано. Часът показваше още осем. Не изпитвах никаква нужда да се върна в леглото, затова си го оправих и си направих едно кафе. Изпих го набързо, но нещо не ме свърташе вътре. По тази причина реших да взема да ида до центъра на селото – там имаше заведение и ...

soundsanin

Проза » Разкази

2013-07-13T00:50:53+03:00 1.4K 6

Вярност

Заваля изведнъж. Бурен, лепкав дъжд, леден - не според сезона. Свари ме на десетина метра от автобусната спирка и ме принуди да се прислоня под стряхата на случаен дом. Видях се на сушина и започнах да се оглеждам. Оживеният до преди минута площад бе опустял. Всеки някъде се беше сгушил. И тогава, к ...

snevra

Проза » Разкази

2013-07-13T00:37:25+03:00 2.2K 6

С дъжда дойде и той...

Тя стоеше на своето любимо място в малкото кафене край улица ‘‘Пиер‘‘. Тук беше нейното пристанище. Мястото, където размишляваше защо и как бе стигнала дотук. До този голям град, до всичко ново, което я откъсваше от единствения ù дом. Отдавна бе свикнала с мисълта, че никога повече няма да види прия ...

leq77

Проза » Разкази

2013-07-12T22:30:32+03:00 863

Щастие

Момчил обичаше магистралата, за него тя бе нещо вълнуващо, модерно и възвишено, символ на всичките му мечти и надежди. Често в задушните летни вечери на 1984-та той прекосяваше пеш полето, прескачаше „заешката ограда” и се настаняваше на някой камък близо до аварийното платно, където вдишваше дълбок ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-07-12T20:57:17+03:00 760

Тайната зад лудостта

Питър Фишър беше обикновен мъж. Всъщност, той беше счетоводител, а в живота по-обикновен от това не можеш да бъдеш. Той беше на 35 години, среден ръст, средно скроен и все още притежаваше всичката си коса. Той винаги я сресваше назад, защото не искаше да покрива искрящите му сини очи. Питър живееше ...

heliclosethedoor

Проза » Разкази

2013-07-11T22:21:06+03:00 1K 1

Търсене

Миналата неделя, докато бях в църквата (да, аз обичам в свободното си време да бъда близо до Шефа), седях на неудобната пейка и се чудех до кога ли бабите пред мен ще спрат да обсъждат новата рецепта на Ути. И изведнъж ме осени просветлението. Истината, която беше пред очите на всички, но или само а ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-07-10T22:54:31+03:00 1.3K 4

Любовта на Шестака

“Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците”
Еклисиаст, 6:1
Викаха му Шестака, но не беше шесто дете в семейството. Ачо Чокалов получи прякора си още през студентските години в Техническия, когато любимата му фраза беше, че пълното щастие може да се купи само с шест лева. ...

Eden

Проза » Разкази

2013-07-10T22:28:50+03:00 1.4K 2

Самотата на просяка

Как се казваше ли? Какво значение има?! Никой не се интересуваше от това какво е името му, каква е историята му. За всички, които го подминаваха, без дори да го погледнат в очите, той бе просто един просяк. Един от многото. Мислеха си, че е избрал сам да проси милостиня от хората, за да може после д ...

Boyan

Проза » Разкази

2013-07-10T21:50:38+03:00 1.2K 9

Убиецът

Бе зноен юлски ден в Аризона и температурите в термометрите почти удряха 37 градуса, на места асфалта се топеше маранята размиваше образите на забързаните минувачи като ги караше да приличат на трептящи призраци в далечината, а шадраваните бяха пълни с деца решили да се разхладят. Но в полицейския у ...

abysswriter

Проза » Разкази

2013-07-09T22:12:48+03:00 1.4K

Белият чадър на Босилко

Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
Босилко наплиска лицето си със студ ...

azura_luna

Проза » Разкази

2013-07-07T00:44:46+03:00 2.2K 19

Софи

„Името ми е Самюел Фелпс, на 26 години съм и съм адвокат. Или поне бях, защото ако четете това, аз най-вероятно лежа в някоя стая на апартамента си в локва кръв. Пиша това не защото искам съжаление, това не е бележка на самоубиец. Това е моята кратка биография, след като срещнах най-красивото и унищ ...

abysswriter

Проза » Разкази

2013-07-07T00:31:06+03:00 1.3K 1

Музата на художника

Лежеше си полугол насред ателието. На пода. Отпуснал клепачи под горещите лъчи на слънцето, окъпали разхвърлената таванска стая. Тъкмо се унасяше, когато се сети, че трябва да подреди, преди да е дошъл експерта.
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...

eti-fall89

Проза » Разкази

2013-07-05T22:10:25+03:00 1.2K

Вътрешности, черва и карантия

Касапинът бай Пешо вдигна учудено вежди, старателно избърса недотам мръсните си ръце в недотам чистата си престилка и се загледа в двамата младежи, стоящи пред щанда. Никога досега хора, облечени в костюми последна мода, не бяха влизали в скромния му магазин.
- Искаме да изкупим всички черва и черни ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-07-05T21:28:29+03:00 1.4K 6

Сред облаците

Герасим трудно можеше да се скрие от хората. Набиваше се на очи. Я с хубостта си, я с наперения си вид, я с черните и дълбоки като нощта очи, които обещаваха всичко. Каквото решиш да си потърсиш и поискаш. Беше завъртял ума на повечето жени в селото, без значение млади или стари, вдовици или моми. А ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2013-07-04T09:39:06+03:00 1.3K 1 4

Да те влюбя в себе си отново

Не очакваше това от себе си. Струваше ми се неестествено да му се случи, след като не само бе човек практичен, с твърдо установени навици и житейски възгледи, но и отдавна бе навлязъл в зрелостта на една характерна с повече познание и опит възраст. Нещо повече – бе минал през всички варианти на анга ...

hristam

Проза » Разкази

2013-07-03T20:27:51+03:00 982 5

Кариерата

Кариерата не беше добър футболист, всъщност може да се каже, че беше посредствен футболист. Но пък за сметка на това беше много старателен и амбициозен и това му помагаше да се развива.
Той започна да тренира на десетгодишна възраст. След няколко години треньорите му вдигнаха ръце от него и му казах ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-07-02T23:55:41+03:00 835 2

С толкова любов целуваше мръсните хартийки

Жената имаше здрав разсъдък, а съзнанието ù поглъщаше и обработваше дори най-заплетената информация. Силната памет ùслужеше безгрешно. Че притежаваше интелект - притежаваше. Е ,и какво от това?! На петдесет и пет години, току що нагазила в третата възраст ù се случи нещо, от което дори интелектът не ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-07-02T23:36:08+03:00 806 2

Буря от спомени

Беше един горещ летен ден, досущ като предния. Жегата беше непоносима, за този ден синоптиците вещаеха температурни рекорди. Ан си седеше вкъщи и се чудеше какво да прави, наскоро бе развила кратка теория, че задухът и скуката вървят ръка за ръка, но разбира се, това беше просто едно от нейните чуда ...

xteahx

Проза » Разкази

2013-07-02T21:54:12+03:00 1.3K

Събор

Дори когато умирам, аз пак те сънувам.
Миризмата на пушек изпълва съзнанието ми. Студено е и духа онзи вятър, който вкочанява дори и мислите на човек. Да се загърна? Не би имало смисъл, тъй като вятърът отдавна притъпи сетивата ми.
Децата прескачат огъня за здраве. Всичко е на забавен кадър, а зад г ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-07-02T15:21:57+03:00 1K

Галя

Е, какви са тия жени, дето се запознават с теб в кафенето на гарата (представям си колко е долнопробно!), разменяте си скайпа и телефона и започвате да си чатите? И след има-няма 20-тина дни - ето ти я, че цъфва при теб в София и ти се натриса в апартамента. Секс? Да, естествено. Не си бил с жена от ...

670301

Проза » Разкази

2013-07-02T15:08:45+03:00 1.2K 3

Кучката

За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-07-01T20:22:24+03:00 1.6K 11

Пречиствателна станция за мечти

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. В главата му бушуваше ня ...

Tzeck

Проза » Разкази

2013-07-01T18:05:29+03:00 1.3K 4

Неделя срещу понеделник

НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...

melonfucker

Проза » Разкази

2013-06-30T14:29:23+03:00 1K 1

Проклятието на Роджър Слейтър

- Казвам Ви, г-н следовател, не аз убих жена си! Не бях аз - повтаряше отчаяно слабичкият мъж с черна рошава коса и очила толкова големи, че го правеха да прилича на насекомо. Седнал на металния стол, той постоянно се оглеждаше и потръпваше ту с единия, ту с другия клепач, докато чоплеше ноктите на ...

abysswriter

Проза » Разкази

2013-06-30T10:50:43+03:00 1.5K 1

Обичам те!

Обичам те!
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и ...

soundsanin

Проза » Разкази

2013-06-29T13:04:31+03:00 1.3K

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част пета.

Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-06-29T12:11:11+03:00 963

Високата череша

Още от както бяхме много малки, се превърна в обичай дечурлигата да се сбираме в разгара на пролетта, когато високата череша пред блока на комшийката от четвъртия етаж беше разцъфнала. Едва ли някога ще я забравя. Простираше клоните си на няколко метра, сякаш орел си беше разперил крилата, а беше ви ...

lev

Проза » Разкази

2013-06-27T22:56:29+03:00 1.2K 3