Разкази - Проза

Четвърта част

Поредният ден. Поредните разочарования. Поредните нестихващи мисли за него. Тя бе така изискваща, че ù се струваше че той не се старае за нея. Нали знаете, тя бе от онези момичета, които имаха нужда от постоянно внимание за да се чувстват харесвани. Той обаче нямаше времето, за да ù го покаже. Тя, к ...

forgetme

Проза » Разкази

2013-06-27T15:24:53+03:00 641

Виелица

ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...

DokosvaneM

Проза » Разкази

2013-06-27T15:21:14+03:00 921

Зоопарк

"… В очакване на утрото преминава нощта,
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...

plamen-p

Проза » Разкази

2013-06-26T20:22:43+03:00 906 5

Не знам къде бъркам

Не се притеснявай, момче. Ела, седни спокойно. Не гледай, че съм с тъмни очила, не съм сляп просяк, който ще ти иска пари. Сигурно чакаш някого. Приятелката си, нали? На лицето ти е изписано. Лицето на влюбения е толкова различно. Любовта винаги слага своя отпечатък.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-25T21:25:04+03:00 1.3K 5

Снимката

трилър (+18)
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...

donkooooo

Проза » Разкази

2013-06-25T20:37:42+03:00 1.1K 16

Мастило

– А някакви подробности за отпътуването? Дали е било по работа, дали е имал нужда да избяга от градския живот за известно време?
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...

Barbarian

Проза » Разкази

2013-06-24T17:33:20+03:00 612

Градът на котките

Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им но ...

ludobile

Проза » Разкази

2013-06-23T16:17:17+03:00 1K 4

Следи

Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...

xteahx

Проза » Разкази

2013-06-23T14:42:22+03:00 1.1K 3

Спаси ме, любов!

Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...

imperfect

Проза » Разкази

2013-06-22T19:52:19+03:00 1.1K 5

Партия шах

Владо реши, че трябва да повишава интелектуалното ниво на приятелите си. Освен че ни обсипваше със занимателни факти, прочетени в интернет, той се стараеше и на практика.
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...

marinax

Проза » Разкази

2013-06-22T10:41:41+03:00 1.4K 9

Разказвачката на приказки

За първи път чух за нея една вечер, докато с дъщеря ми избирахме коя приказка да ù прочета.
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-21T16:25:58+03:00 1.5K 11

Суета

Станах и тръгнах към дъската, когато учителката извика името ми. Чувствах се сякаш отивах към кладата. Бях две години в този клас и не се бях сближила с никой. Всъщност всички се подиграваха на мой гръб, търсеха поредната възможност, за да ми нанесат поредното унижение, мразеха ме, но и аз ги мразех ...

Meoww

Проза » Разкази

2013-06-21T07:52:58+03:00 1K 5

Събиране на задълженията

Когато отвори очи, Милена видя групичка мъже и жени, облечени в бели престилки, които се суетяха пред някаква футуристична на вид апаратура. После нещо избибка и всички се обърнаха към нея. В този момент осъзна, че от носа и устата ù излизат пластмасови тръбички. Стресна се. Зачуди се как се е озова ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-06-20T07:47:24+03:00 780 4

Възкресение

Изобщо не разбрах как стана.
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътят – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силния удар отпред и последното, което видях ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-19T15:27:32+03:00 942 3

Винаги си в сърцето ми...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...

Tifa

Проза » Разкази

2013-06-18T21:18:49+03:00 1K 1 1

Комуникации

Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-06-18T20:20:53+03:00 989 4

Среща

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...

tsveti4ka

Проза » Разкази

2013-06-18T11:03:42+03:00 994 2

Модерато кантабиле

Модерато кантабиле
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...

gudman

Проза » Разкази

2013-06-17T08:23:05+03:00 858 4

Дебатът

– Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-06-16T22:20:03+03:00 1.1K 8

Момина крепост

Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание и ...

duffmckagan

Проза » Разкази

2013-06-16T21:31:06+03:00 695

Падналият ресторант

Падналият ресторант
- Не е ли забранено да влизаме тук?
- Ти как мислиш?
- Мисля, че поне трябваше да си вземем фенерчета, щото така...
- Трябваше, но не взехме. Хайде да вървим. Ще ти хареса, ще видиш. ...

azazel

Проза » Разкази

2013-06-16T19:38:06+03:00 2K

Гладната мечка

Далеч от шума на едно средно голямо градче, на няколко километра от покрайнините му се намирала една обширна и гъста гора. Там гъмжало от живот. Имало всякакви горски животни, като започнем от най-малката буболечка и насекомо до най-големия горски звяр. Както в града, така и из цялата шир на гората ...

lev

Проза » Разкази

2013-06-16T19:24:36+03:00 1.1K 1

Трета част

Цял ден бе така. Тя седеше и мечтаеше за неговите обятия, а не знаеше за какво си мисли той. Беше несигурна. Хората обичаха да я натъжават и да я оставят сама. А тя толкова мразеше да е сама. Винаги преживяваше самотата много тежко. Та нали затова се бе променила...
Дойде време той да заминава. Не у ...

forgetme

Проза » Разкази

2013-06-16T19:20:22+03:00 780

Когато вали

Когато вали
Отскоро имам блог. Направих го, защото ми се иска да споделя мнението си с повече хора и да получа техните коментари. Естествено, мечтая си да имам група от фенове, които с нетърпение да чакат всеки следващ постинг. Това, а също и тръпката да споделям лични работи с непознати хора ме кар ...

Arogarn

Проза » Разкази

2013-06-16T12:06:51+03:00 1.1K

Когато започнах да виждам

Очите ми – те са моето проклятие.
Не, нямам предвид, че са от онези, дето урочасват. Различно е, понякога си мисля, че е по-страшно.
Случи се малко преди развода, когато жена ми ми каза, че ме напуска. Бяхме заедно повече от осем години, и си мислех, че сме щастливи. Странно, как хората се самозаблу ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-16T11:34:04+03:00 1K 6

Спомен

Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, ...

Aleto12

Проза » Разкази

2013-06-16T10:52:19+03:00 808

Целувка

Бяха заедно в стаята. Имаше доста хора и той леко докосна крака ù с ръката си. Погледна я и каза: „Ела да ми правиш компания за една цигара”.
Те стояха двамата на терасата и усещаха студения полъх на вятъра нежно да ги обгръща в смразяващата си прегръдка. Той пушеше цигара и се беше облегнал с рамо ...

mimoza

Проза » Разкази

2013-06-14T23:12:50+03:00 1.1K 1

Един ден от живота на Тина

Внимавай много,
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...

esenna

Проза » Разкази

2013-06-14T22:58:32+03:00 1.3K 3 2

Втора част

Тя се събуди. Беше изпълнена с надежда за промяна. На лицето ù грейна усмивка, когато погледна снимката му. Направи си кафе и се подготви за дългия ден, който я очакваше. Първо приготви дрехите, които щеше да облече. Прилежно ги остави на леглото си. Сложи учебниците в чантата си. Съблече се и влезе ...

forgetme

Проза » Разкази

2013-06-14T08:07:14+03:00 843

Живот в папка

Трудно е да изразиш чувствата си на белия лист понякога.
Има моменти, в които си така весел от нещо, че единственото, което ти идва наум е да целунеш листа хартия и после с треперещи от вълнение ръце да го сграбчиш в прегръдките си. А има и моменти, в които тъгата раздира сърцето ти и друго, освен д ...

estrellaangel

Проза » Разкази

2013-06-13T18:52:56+03:00 1.3K 1 7

* * *

Тя бе от онези момичета, които ходят сякаш нямат нито един проблем. Беше от онези, които те карат да се обърнеш, когато минават до теб. Винаги ухаеше на мъжки парфюм. Кожата ù бе попила целувките на ред момчета. Очите ù бяха видели толкова много лица, приближаващи се към нея, изискващи целувка. Мног ...

forgetme

Проза » Разкази

2013-06-13T18:49:53+03:00 833

Андрей

Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно.
- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка, като че л ...

esenna

Проза » Разкази

2013-06-13T17:45:26+03:00 1K 6

Баща ми е жив

ужаси, психо
(да не се чете от хора под 18 години, хора над 65 години и хора със слаба психика!!!)
Баща ми е жив! Баща ми е жив!
Ето го в моята стаята - седнал е на стола и ме гледа със своите дълбоки сини очи, обрамчени с безброй бръчки, които пък придават на болнавото му лице неподправена мъдрост. ...

donkooooo

Проза » Разкази

2013-06-12T13:55:30+03:00 1.2K 8

Безименни сцени

Тя танцуваше лудо на музика, която не ù беше известна. През две врати той правеше опит за самоубийство, застанал пред камерата, избирайки подходящ кадър. Страхът ги бе обзел и съживил наново.
- Какво правиш там? - попита тя задъхана.
- Отказах... да мисля - отговори ù той след дълга пауза.
- В начал ...

thedoors

Проза » Разкази

2013-06-12T13:16:23+03:00 1.1K 1

Как станах виртуален

Откакто се помня, съм неудачник. Никога в нищо не ми е вървяло, не помня някога да съм се справял добре в каквото и да било. С една дума - абсолютния лузър.
Много бързо ми стана ясно, че това не зависи нито от странични фактори, нито от мен самия. Просто си бях роден с тази особеност, спокойно можех ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-12T09:14:43+03:00 936 6

***

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си, пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него, ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.
Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стек ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2013-06-12T08:54:02+03:00 831

Семеен хотел

Дойде…
Приседна пред масата ми...
Измъкна от една чанта една скица…
И я сложи на масата!
Завъртя я, да я виждам добре и рече: ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2013-06-12T08:30:27+03:00 876 1

Продавам любов

Продавам любов
- Ниии-я-ааа – скупчените около брега скали подскочиха, опитаха се да уловят умоляващия вик на майката – не успяха. Викът се отскубна от камънаците, тупна в пясъка, търкулна се към морето и се удави.
- Ниии-я-ааа – майката обикаляше безлюдния бряг уплашена и на посоки. Тя продължаваше ...

svobodey

Проза » Разкази

2013-06-12T08:08:36+03:00 1.3K 7

Коравият

Спомни си мразовития ден, в който я намери. Беше началото на февруари преди осем години. Навън бе ужасна виелица. Снегът се въртеше носен от вятъра, развихряше се и нападаше от всички посоки. Бе излязъл да отиде до магазина, за да зареди с продукти. Хляб за няколко дни, мляко, колбаси и чай, защото ...

sav11

Проза » Разкази

2013-06-11T09:32:40+03:00 857 10

Ели Хладилната Чанта

Хладилната чанта
Всички, освен Никол, я наричаха Ели Хладилната Чанта. Прякорът ù се беше появил миналото лято. Хората от класа ù бяха организирали разходка в планината. Тя отиде и взе със себе си и Никол, за да ù прави компания. След около час и половина ходене те бяха спрели на една полянка. Остан ...

Arogarn

Проза » Разкази

2013-06-09T18:38:40+03:00 1.1K 2