Разкази - Проза

Как Чико Чиков стана Манго Мангов

Как Чико Чиков стана Манго Мангов
Току-що Чико беше станал човек, но не съвсем. Още си беше мургавелко и доста косматичък. Упорито криеше червеното дупе в съдраните си гащи, за да не може и “чичо Дарвин” да познае произхода му.
В дом “Майка и дете” Чико се ползваше с особен авторитет и привилегии, з ...

gudman

Проза » Разкази

2012-02-08T23:17:10+02:00 966 3

14 Февруари: Искам да запомниш днешния ден с усмивка

14 Февруари
Част 3: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Разкарваха се в парка цял следобед. Говореха си на много и различни теми, някой би казал, че се познаваха от малки, без да подозира, че се познават едва от няколко часа. Когато стана време да се прибира, той изпрати Любов до тях. Преди да с ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2012-02-08T22:36:56+02:00 896 4

Объркана междузвездна комуникация

Смит отиде до хранителния пост, за да си вземе хапче. Из станцията беше пълно с подобни постове, от които се вземаха различни хапчета, заместващи една или друга храна. Това бе седмият пореден ден, в който Смит взимаше хапче, въпреки че изрично лекарите казваха на новопостъпилите в небесния флот да н ...

niatko

Проза » Разкази

2012-02-08T22:20:25+02:00 678

Как крадохме младоженец

Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по-близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певи ...

hristam

Проза » Разкази

2012-02-08T21:58:49+02:00 1K 1

14 Февруари: Каква ирония

14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той. ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2012-02-07T23:35:53+02:00 839 2

Отвъд чертата: Изопнато безветрие

„Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-02-07T23:28:47+02:00 1.5K 8

Искам си моята майка!

Искам си моята майка! Как коя?! Ана Върбева се казва. Ти не си тя! Ох. Ужасно ме боли главата! Водят ме на Скенер, каквото и да значи това. Моята майка... Тя щеше да ме изпрати до училището, но в този момент говореше по телефона с баща ми. Този де. С който искала да се разведе в България, ама още не ...

670301

Проза » Разкази

2012-02-07T22:15:14+02:00 889

Напролет

НАПРОЛЕТ
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...

siaina03

Проза » Разкази

2012-02-05T22:51:12+02:00 1.1K 2

Отвъд чертата

Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-02-05T15:38:28+02:00 1.8K 17

Вие сте си едните

Баба Велика си седеше кротко под старата ябълка до оградата. Имаше видимост към улицата и не пропускаше кой от къде идва и къде отива. От време на време – когато не беше на ясно, високо и откровено питаше. Получаваше отговор, който я успокояваше. Или не получаваше. Това вече не я тревожеше. Майското ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-02-05T15:30:57+02:00 1.5K 8

Споделеност

Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...

tanelia

Проза » Разкази

2012-02-05T12:44:51+02:00 1.1K 2

14 Февруари: Ще приемеш ли валентинката ми?

14 Февруари
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2012-02-05T12:16:34+02:00 917 10

Стъкленият музей

Нека ви разкажа една история. Едно приключение, което няма да забравя. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа историята за стъкления музей, които посетих. Може би трябва първо да ви разкажа историята, а вие сами да прецените! Беше лятото на 1778-а, аз бях само на десет и игрите бяха моето ежедневие. Живе ...

Mon4iii

Проза » Разкази

2012-02-04T14:49:02+02:00 1.5K 1

Да я създам отново

Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...

hristam

Проза » Разкази

2012-02-04T14:19:15+02:00 903 3

Чико Чиков пенсионер

Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...

gudman

Проза » Разкази

2012-02-04T01:29:11+02:00 958 2

Моята България

Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...

just-inlove

Проза » Разкази

2012-02-04T01:04:53+02:00 1.1K 1

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...

lubara

Проза » Разкази

2012-02-04T00:13:39+02:00 1.3K 4

Свободни места

С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2012-02-04T00:07:45+02:00 1.9K 2

Един досаден ден

Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...

Раш

Проза » Разкази

2012-02-03T23:41:51+02:00 2.3K 3

Любовно послание

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...

Volter

Проза » Разкази

2012-02-03T23:29:17+02:00 1.7K 2

Есенна Монтана

Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...

just-inlove

Проза » Разкази

2012-02-03T23:19:04+02:00 1.1K 2

Кафе с ръж и леблебия

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

latinka

Проза » Разкази

2012-02-03T19:09:38+02:00 5.3K 3

Моето момче

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...

lubara

Проза » Разкази

2012-02-02T12:50:04+02:00 1.3K 11

Сънят

Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...

zelena

Проза » Разкази

2012-02-02T12:16:45+02:00 2.2K 41

Фелисия

Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...

tanelia

Проза » Разкази

2012-02-02T11:17:42+02:00 929

14 февруари

Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...

iren5

Проза » Разкази

2012-02-01T12:02:15+02:00 1.7K 3 14

Неизвестни, събрани в едно известно

Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-02-01T11:32:10+02:00 990 4

Зад сините очи на твореца

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...

Kromuel

Проза » Разкази

2012-01-31T16:18:54+02:00 1.1K 2

Коминджии

Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-31T10:47:42+02:00 1.1K 1

Кучка

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-01-29T19:49:47+02:00 1.2K 10

Тъгата по избледняващия спомен

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...

Kromuel

Проза » Разкази

2012-01-29T19:35:07+02:00 959 2

Късият разказ

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си ...

meleager

Проза » Разкази

2012-01-29T15:17:32+02:00 1.1K 9

По пъртината

Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...

Eia

Проза » Разкази

2012-01-28T20:12:13+02:00 1K 9

Скитникът

Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...

Kromuel

Проза » Разкази

2012-01-28T12:26:56+02:00 807 1

Отново ти...част 1

Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...

someone-else

Проза » Разкази

2012-01-28T12:14:05+02:00 696 2

Един миг

Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...

Ca6uTy

Проза » Разкази

2012-01-27T16:38:31+02:00 1.3K 4

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...

anenceee

Проза » Разкази

2012-01-27T00:26:38+02:00 687

Бягство към Себе си

*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-27T00:15:34+02:00 980

Прашната, стара площадка

Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...

aika

Проза » Разкази

2012-01-26T19:04:20+02:00 736

Бях там - първа глава

Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...

suhache

Проза » Разкази

2012-01-26T10:02:43+02:00 890 1