Разкази - Проза

Авторът винаги има право(11) Кучият син

Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...

bojilova1

Проза » Разкази

2012-01-25T18:30:36+02:00 1.3K 12

Разкази. Част 3.

Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...

wikkisdust

Проза » Разкази

2012-01-25T16:29:56+02:00 660

Цигулар

Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...

marti12

Проза » Разкази

2012-01-25T13:57:46+02:00 1K 3

Лошото и доброто Фокси

Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...

lubara

Проза » Разкази

2012-01-25T13:53:29+02:00 1.2K 12

Доброжелателят подлец

Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2012-01-24T20:47:48+02:00 1.8K 1 2

Веждите

Едва ли има по-опияняващо и едновременно с това успокояващо чувство от това, което изпитвам, докато си скубя веждите. Тъкмо преди малко бях заклещил горката нощна лампа между ръба на леглото и още по-злочестата възглавка до нея в отчаян опит да ги наглася по начин, който да ми е удобен да си извия о ...

4orap

Проза » Разкази

2012-01-22T23:07:14+02:00 1.2K 3

Борко

Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...

ulianka

Проза » Разкази

2012-01-22T16:08:20+02:00 1.5K 13

Защо хората са такива?

Двамата седяха на килима, гледаха се плахо и мълчаха. Погледът му беше някак празен, невзрачен. Беше нервен, клатеше чашата си с кафе, докато накрая не разсипа малко на земята. Тя го гледаше с тревога. Знаеше, че иска да й каже нещо, но сякаш не смееше да говори за това. А тя... тя само чакаше той д ...

DarkRider

Проза » Разкази

2012-01-22T14:11:27+02:00 1.3K 1

Диагноза

Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2012-01-22T12:21:54+02:00 1.6K 1 1

Да откриеш мечтата си

Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рожденния ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а мож ...

hristam

Проза » Разкази

2012-01-21T13:03:29+02:00 984 2

Приказка

В памет на Велко Вакрилов
Вуйчо, най-големият брат на майка, е прочут мебелист!
Работилницата му е в центъра на града, срещу кино „Заря”.
След време на мястото на работилницата направиха ресторант- градина „Чайка”.
Днес просто е зелена част от градския площад - няма го и ресторантът. ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-21T12:50:33+02:00 1K

Сакото на баба Мия

Тази странна жена беше загадка за жителите на селцето в Пролома. Остана си неразгадана от деня, в който пристигна, до деня, в който кротко я положиха в селското гробище.
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-01-21T11:52:42+02:00 1.8K 8

Сюжет за малък разказ

Сюжет за малък разказ
С моя приятел Ангел пишем разказ. Той се е изтегнал на леглото в ергенската си квартира, а аз съм се настанил пред компютъра му.
– Какво ще кажеш за историята на човек, който убива друг, само защото той е убил пред него куче – подхвърля той.
– Нещо за греха и изкуплението?
– По ...

Раш

Проза » Разкази

2012-01-21T11:34:58+02:00 2.3K 5

Телевизорът

- Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-01-21T05:22:03+02:00 1.3K 1

Без посока

Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...

herobryan

Проза » Разкази

2012-01-21T04:49:24+02:00 592

Нещо малко по-различно...

Луди хора навсякъде!
Не винаги знам къде съм. Но съм силно убеден, че това е нормално за един силно отегчен от живота човек. Смятам също, че когато хората искат от теб кисела краставичка, не е редно да ги пратиш на меден месец в Албания. Някак си неучтиво е. Понякога наистина се чувствам зле, заради ...

TheCatSith

Проза » Разкази

2012-01-18T23:25:39+02:00 775 4

Кандидатката

Вижда я отдалеч. Гледа с воднистите си очи малката табелка отвън, на стъклото на офиса. Висока, слаба, недобре облечена. Русоляви коси, светло продълговато лице. Неопределена възраст, може би около четиридесетте.
”Отново ще си загубя един час в приказки” - веднага си казва той и учтиво я кани да вле ...

lubara

Проза » Разкази

2012-01-18T23:03:23+02:00 1K 5

Монолози III

Вървя по улиците на този непознат град и попивам от всичко, което се случва около мен. Разперила съм сетивата си като пипала и те жадно опипват света.
Различно е. Толкова е различно. Мислех си, че навсякъде е еднакво, но напротив. Обикалям сама улиците, без да усещам самота, тълпата около мен ми пра ...

Рима

Проза » Разкази

2012-01-18T22:31:49+02:00 1.2K 5

Воденицата

Напоследък не смея да затворя очи, освен ако не заспивам. Затворя ли ги, и веднага се пренасям в един друг свят, откъдето не ми се връща по никакъв повод. Свят, в който вече съм живял и сега съзнавам, че "тогава" съм бил истински, непринудено щастлив. А днес, тук, в света на "отворените очи", не мог ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-01-18T13:29:12+02:00 1K 3

Сън за река и цигани

Родната ми къща е почти на брега на Искъра. Между нея и водата може да има 100 метра. Може и да няма. Реката е различна през сезоните, различна е през деня и нощта, различна е сутрин и вечер. През лятото е спокойна и се влачи бавно. През горещите месеци се отдръпва от бреговете, обрасли с върби и ед ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-01-17T18:23:24+02:00 3.6K 11

Писмо в бутилка

"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2012-01-17T13:50:25+02:00 1K 1 4

Разговори. Част 2.

Пристигам на училище в Понеделник, хванал за ръка Сиска. Тя нещо ми разказва, май как е ходила с Мимето по магазини да си търси ново яке.
Влизаме в класната стая. А сега сещате ли се за онези моменти във филмите, когато главният герой влиза на някакво супер оживено място и щом той стъпи, и всичко за ...

wikkisdust

Проза » Разкази

2012-01-17T13:21:55+02:00 605 1

Спомените на вишневата тетрадка - 4

4
След като щателно прерови и джобовете като любопитна котка, която се стреми да надуши пакетчето с храна, и откри само касови бележки, кърпички и презерватива, се насочи към спалнята.
Замисли се за презервативите. Имаше много и навсякъде. Или редовно ги ползваше, или искаше да е подготвена във всек ...

sav11

Проза » Разкази

2012-01-17T13:17:39+02:00 828 1

Двете грешки на разбойника

Години наред войната изпепелява душите на хората!
Мъжете гният и мрат на фронта, а по селата изнемогват - няма работна ръка!
За прехраната на многолюдната челяд се грижат бабите.
Между буренясалите синори само старци и млади невести превиват кръст!
Стопаните, които не могат да смогнат, наемат от гра ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-17T13:17:22+02:00 980

Душевна клизма

- А-а, добър ден!
- Добър ден, господине, заповядайте. Кажете!
- Ами аз... такова, де, за душевната... нали тук ги правят?
- Душевната клизма ли имате предвид? Да, на правилното място сте дошъл. Но не трябва да се притеснявате от думата"клизма" - в случая е много подходяща!
- Ами, де да знам... преч ...

hristam

Проза » Разкази

2012-01-16T12:15:50+02:00 1.2K 4

17 - 40 - 60

Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам ...

pchobanova

Проза » Разкази

2012-01-15T00:58:42+02:00 1.1K 1

Зад кулисите... с Тео

Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до ...

svetlanal

Проза » Разкази

2012-01-14T12:39:54+02:00 2.1K 7

Разговори

Вървя си аз по улицата и се съм се загледал към спирката отсреща.
Седят там две момичета. Едното го знам така по физиономия… Мария, Минка… нещо такова. А, другото е Сиси. Тая кака я гледам още от първи клас. Седеше на чина пред мен и през годините чак до дванайсети клас, повече от едно „здрасти” не ...

wikkisdust

Проза » Разкази

2012-01-13T23:56:37+02:00 759 1

Производни на любовта

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило ...

Romanov

Проза » Разкази

2012-01-13T13:47:20+02:00 1.3K 7

Пред фалит

Пред фалит
Отскоро светът започна да бъде населяван от разни дребни и безотговорни бизнесменчета, които искат да получават от така наречените “лесни пари”. Тези човечета още от раждането си са убедени, че са дошли на този свят, за да се радват на щастие и слава. Те се гмуркат в света на бизнеса с ма ...

Arogarn

Проза » Разкази

2012-01-13T13:15:25+02:00 1.3K 4

Яна

Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисува ...

Сиджи

Проза » Разкази

2012-01-13T13:02:04+02:00 1.9K 5

Реквием за една мечта

Той бе вече просто една загърбена мечта, поредната. Е, вярно, една от най-красивите и реалистични, но все пак нищо повече от химера, в последствие умъртвена от реалността. Тя бе вярвала в нея толкова дълго и силно, че не искаше да я изостави, не можеше да приеме, че трябва да се откаже от нея... за ...

Sentiment

Проза » Разкази

2012-01-13T12:52:39+02:00 935 2

Спомените на вишневата тетрадка - 2

2
Казаха му, че в момента момичето е на двадесет, но той бе погледнал датата ù на раждане и се сети, че всъщност точно след месец ще навърши двадесет и една години. Казват, че годините между петнадесет и тридесет са най-плодотворните за една жена, във всякакъв аспект. Разбира се, това не е аксиома и ...

sav11

Проза » Разкази

2012-01-13T12:34:51+02:00 850

Спомените на вишневата тетрадка

СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА
Дар или проклятие
1
“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”
Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разг ...

sav11

Проза » Разкази

2012-01-11T23:42:36+02:00 724

На дъното

Туп. Най-сетне стигнах дъното. Отворих очи в отчаян опит картината, която ще се разкрие категорично да ме опровергае. Разхвърляните тела и зловонието, което излъчваха, ме удариха допълнително. Туп-туп, кръвта мощно пулсираше в главата ми и ми пречеше да мисля ясно. Да, най-сетне стигнах дъното. А бя ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2012-01-11T16:04:39+02:00 1K 1 1

Врагове

Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-11T15:41:27+02:00 917 1

Монах Селестиян - продължение

Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...

lubara

Проза » Разкази

2012-01-11T14:32:07+02:00 859 6

Nihil est morti tam simile quam somnus

Стоя надвесен през парапета на балкона и зяпам правилните очертания на бетонната площадка долу. Само едно бързо движение и ще полетя надолу – стремглаво, безшумно, докато не се чуе едно глухо „туп”. За съжаление, не мога да го направя. Въжетата, които ме свързват с този свят, все още са прекалено зд ...

ovod

Проза » Разкази

2012-01-10T23:01:04+02:00 1.3K 1

Кратка приказа за едно специално момиче

Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...

pchobanova

Проза » Разкази

2012-01-10T22:54:11+02:00 1.4K 4

Орелът и змията

ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...

sav11

Проза » Разкази

2012-01-10T16:10:01+02:00 2K 2