Разкази - Проза

Боровинков спомен

Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в Парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като деца аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. К ...

lubara

Проза » Разкази

2009-08-30T14:18:33+03:00 1.2K 24

Послание до общината

Послание до общината
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръ ...

midway

Проза » Разкази

2009-08-29T21:12:43+03:00 1.2K 1

Петък, 13-и?

Какво е петък, 13-и - мит, реалност или просто суеверие?
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-08-29T19:39:38+03:00 1.4K 2

Добро утро

Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-29T19:37:26+03:00 1.3K 6

Калинка хитра невеста

Калинка хитра невеста
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-08-29T12:17:14+03:00 2K 18

Той

Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объ ...

indifferente

Проза » Разкази

2009-08-29T00:56:04+03:00 1.2K 1

Послание

Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...

radost92love

Проза » Разкази

2009-08-29T00:45:46+03:00 1.7K 1

Сбогуване с дома

СБОГУВАНЕ С ДОМА
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала ...

Veronisia

Проза » Разкази

2009-08-28T22:37:21+03:00 1.1K 1 1

Никога не казвай "Никога " (II част)

Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-08-28T22:17:07+03:00 1K 4

Какво е Любовта

Какво е Любовта
- Какво е любовта? – попита хартиеният човек.
- Любовта е да обичаш – отвърна теменужката.
- А ти обичала ли си някога?
- Разбира се – каза тя – обичам лъчите на слънцето, обичам водните капки, дъжда... ...

eNdleSs-dArk

Проза » Разкази

2009-08-28T16:08:29+03:00 1.4K 2

Неспокойните сънища на Но Щен Вълк

Едно
Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега ве ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-28T12:05:39+03:00 704 2

Неблагонадежден

В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-28T11:27:41+03:00 806 2

Историята на един хахо

Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-27T21:27:19+03:00 1K 10

Разпети петък

Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-27T11:50:38+03:00 712 2

Една легенда...

Има една легенда. С времето, все по-малко остават хората, които я знаят.
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото с ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-08-27T11:43:39+03:00 1.5K 4

Какво има в пясъчния часовник

- За днешния урок ще ни помогне това пособие - Скиталецът постави въпросното пособие на масата пред тях.
- Пясъчен часовник?! - учуди се Гар Ван, почуквайки леко с нокът по стъклото.
- Трябва да се научите да виждате не само с очите си - каза Скиталецът. - Какво има в пясъчния часовник?
- Пясък? - п ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-27T11:41:20+03:00 774 1

Ябълки и вино

Ябълки и вино
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...

Greg

Проза » Разкази

2009-08-26T21:27:22+03:00 2K 25

Ангелина

Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-26T15:26:27+03:00 765 4

Охлюви небесни

Като камион друсаше, а уж самолет. То не бяха една и две разните „въздушни ями, прагове и боруни“. Пилотът току се обръщаше към нас и викаше:
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-26T10:23:03+03:00 828 3

План "Б"

- Ципка от това... връзка от онова... резенче от другото... мъничко от туй... - тананикаше си Шира, докато добавяше съответните продукти в тенджерата.
- Хъм - скептично изсумтя Черната Пантера Ра. - Сигурен ли си, че ще стане?
- Не - небрежно махна с дървената лъжица учителят ми. - Обаче нищо не пре ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-26T10:05:21+03:00 629

Болката

Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-08-26T10:04:20+03:00 2.1K 1 4

Здрач, плач и вампирски зъби

Поздрав за всички
Които не изглеждаме
Като Едуард Кълън
Или Александър…
Аз съм Мишо. От София съм, на 16 години и съм вампир. ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2009-08-26T01:04:47+03:00 3.2K 13

Буря

Леле, каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини... няма къде да се скрия, нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти... Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица, която ...

violet-

Проза » Разкази

2009-08-25T20:31:52+03:00 626

из Записки от кръчмата 4

- Всеки път - тъкмо казваше Дърт Пън. - Може да се сведе до няколко прости стъпки.
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-25T20:18:53+03:00 801 1

Моят полет над Аспаруховия мост

Стоях на парапета на моста, вцепенена от страх. Не можех да помръдна. Мъжът до мен каза:
- Погледни напред и скочи.
- Не мога!!! - отвърнах аз.
- Можеш, давай! Прекалено много го мислиш!
- Не мога... ...

sisito

Проза » Разкази

2009-08-25T20:16:22+03:00 1.1K 2

Сянката

Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-08-25T10:48:41+03:00 1.3K 2

Нямаше как да знаят

Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-25T10:45:27+03:00 786 4

Омраза

Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-25T10:36:28+03:00 819 1

Нишката

Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-08-25T10:22:31+03:00 1K 3

Една приказка

Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщо ...

sladkoto-m

Проза » Разкази

2009-08-25T00:28:52+03:00 1.8K 1

Среща с непознат

Среща с непознат
„Който не рискува нищо, рискува всичко!”
Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-08-23T23:25:34+03:00 1.7K 3

Аксиния

... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-23T22:29:50+03:00 882 1

Захапката

Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-08-23T15:25:04+03:00 1.2K 3

Баща на заем или Петте хълма

Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-23T15:10:15+03:00 1K 4

Лятна афера

От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка р ...

Melanie

Проза » Разкази

2009-08-22T23:36:07+03:00 1.1K 1 9

Непослушният Лузарт

Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-08-22T22:04:56+03:00 843 3

Другият - Рефрен

Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...

angel-angel

Проза » Разкази

2009-08-22T11:07:32+03:00 1K 5

Севдалина мома игроорка

Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-08-21T23:16:56+03:00 2.2K 17

Паркингът

ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...

mamomemi

Проза » Разкази

2009-08-21T21:55:48+03:00 836 1

Никога не казвай "Никога "( I част)

В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-08-21T21:35:01+03:00 1.8K 5