Разкази - Проза

По пътя

ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град ...

Glarus

Проза » Разкази

2009-09-15T12:01:01+03:00 850

Нощите на Дара

"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го." ...

Flame

Проза » Разкази

2009-09-15T11:37:48+03:00 1.9K 5

Déjà vu - 3

Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-09-15T00:13:56+03:00 1.1K 14

Корабокрушения до остров "Откровения" - 5

Нели
Време е за сън и в тайнствената и студена тропическа нощ се гушваме по двойки. Светла и Грег, Миa и Марко... ха-ха-ха! Не се смейте, защото аз гушвам Арчи или по-точно той се гушва до мен. Мисля, че точно аз ударих джакпота. Арчи е най-доброто одеяло, което ми е необходимо за момента. Заспивам, ...

GreatCompany

Проза » Разкази

2009-09-13T20:44:07+03:00 927 7

Уроци на възмъжаването - 1 ("Размяна на любезности")

Уроци на възмъжаването - 1
"Размяна на любезности"
Вървеше забързано. Тревогата стискаше гърлото и дишането му беше накъсано, на пресекулки. Сърцето му блъскаше в гърдите така, че ако се заслушаше, щеше да го чуе. Той обаче се напрягаше да чуе какво става зад него, докато очите му шареха, въпреки че ...

lubitel

Проза » Разкази

2009-09-13T19:57:46+03:00 1.4K 4

Чудати неща

Чудати неща
На Ж.
Беше тиха вечер. Навън валеше и дъждовните капки се стичаха по стъклото, удряха се в перваза на прозореца и се чуваше онова характерно „тан-тан”. Той седеше в полумрачната стая, която се осветяваше единствено от екрана на компютъра и се опитваше да довърши поредната си книга. До не ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-09-13T16:06:23+03:00 1K 1

Инстинкт

Пак съм се вкиснал.
Вчера...
Стар приятел доведе клиент.
Да му направя проект. За къща.
Не! Искаше замък. Голям! Огромен и да прилича на... ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-13T12:11:06+03:00 962 1 8

Събевата къща 4

Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...

qhve

Проза » Разкази

2009-09-13T11:29:19+03:00 1K 1

Déjà vu

Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-09-12T21:05:42+03:00 1.2K 13

Заблудени куршуми 1

Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...

Heel

Проза » Разкази

2009-09-12T16:26:06+03:00 840 4

Топография на белезите

Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...

Рима

Проза » Разкази

2009-09-12T12:50:16+03:00 1.6K 9

Щастие

-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-12T12:11:26+03:00 836 3

Старата къща

Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...

lubara

Проза » Разкази

2009-09-12T12:00:26+03:00 2.1K 1 9

Безсмислици в безсъние

Красива жена! Много красива.
Рядко красива.
И всичко красиво, което може да се каже за нея.
Мъжете сигурно не са ù никакъв проблем. С тия руси коси. С тия сини очи.
Откак я видях, ме гони безсъние. Или, ако заспя, ми се присънва тя. ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-12T11:44:40+03:00 902 8

Калояница (Легенда за цар Калоян)

Калояница
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-09-12T11:38:31+03:00 2.1K 8

Спомен за маминка

Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...

кремик

Проза » Разкази

2009-09-12T00:29:22+03:00 1.1K 3

SMS-ът

“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...

chavdar75

Проза » Разкази

2009-09-12T00:27:41+03:00 1.2K 7

Песен за металургичния комбинат

Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...

Leandeer

Проза » Разкази

2009-09-12T00:00:16+03:00 1K

Присъдата

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-11T13:26:34+03:00 851 3

Лудият

- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-09-11T10:28:51+03:00 691 1

Молба за поглед

Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-11T10:25:37+03:00 890 1 7

Бедняците

Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-09-10T22:45:59+03:00 1.6K 26

Очи на цвете

Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-10T11:41:35+03:00 858 6

Интервю

ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-10T11:39:29+03:00 838 3

Последно лято в Кан

ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...

remer

Проза » Разкази

2009-09-10T00:30:41+03:00 1.5K 5

Играта

Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...

chavdar75

Проза » Разкази

2009-09-09T22:49:00+03:00 1.2K 1 5

Изповедта на една смокиня

- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...

lubara

Проза » Разкази

2009-09-09T21:48:16+03:00 1K 9

Безстрашие не съществува

Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...

citroenbx3

Проза » Разкази

2009-09-09T14:10:17+03:00 630

За кого е книгата

- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-09-09T14:06:42+03:00 666 1

Закъснялото писмо - 4

Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хор ...

Karaman

Проза » Разкази

2009-09-09T11:10:18+03:00 779 9

Фея

Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-09T10:52:31+03:00 1K 4

Живот в сълза ракия

На татко, където и да си!
Баща ми пие ракия. Топи пръст в нея и ми дава да вкуся. Мръщя се. Брр, гадост.
Годините минават, но не оставят следа летата в косата му.
По-силен ли е от Времето?
Баща ми сам си вари ракия. ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-09T10:27:52+03:00 984 11

Живият мъртвец, ч. 2

Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-09-09T10:17:35+03:00 1.1K 16

Нощем

Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цв ...

svetlioo

Проза » Разкази

2009-09-08T20:29:08+03:00 1.3K 1

Никога не казвай "Никога " III част

На бюрото в участъка ме чакаше ДНК-пробата, бях прав, червеният скалп, открит при жертвите и косъма от колета принадлежаха на един и същ човек. Някой ни беше дал жокер, оставяше да успеем да свалим картите. Чистият въздух ободри старика и по пътя започна да си тананика старинен руски романс. На мяст ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-09-08T20:24:11+03:00 797 2

Урок

Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-09-08T20:20:11+03:00 666 1

Правителствена криза

Накрая ми вкисна и хвърлих оставката на президента, викам му:
- Бе Гоче, да ти иба и държавата – търси си други министри. Кой продал жена си, кой откраднал десетте божи заповеди, кой заклал на комшията магарето – все правителството виновно, гаче съм длъжен да вървя на всеки след задника. Накрая мини ...

radi.

Проза » Разкази

2009-09-08T20:07:28+03:00 1.7K 2

Да полетят

Баща ми беше пич. До последно.
И мама го призна, когато ù прати пет хиляди Евро, да си отвори кафето, което искаше. И сега се обажда. С мама вече по–малко говорят, но с мен си бъбри.
И го обичам.
А мама обожавам.
Тя се поболя да блъска по кръчмите на хората. А е само на трийсе и пет. И днес е болна. ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-09-08T19:47:27+03:00 900 4

Понеделник

Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието н ...

nikolaidragiev

Проза » Разкази

2009-09-08T15:26:53+03:00 1.5K 7

"Търсенето на котка никога не е добра идея"

- Не мога така! - отсече котаракът.
- Виж сега - вече не много търпеливо каза човекът. - Въобще не е толкова трудно, трябва само...
- Не ме разбра - прекъсна го Лъвско Сърце. - Нямам желание да участвам в глупавите ти игрички!
- Това не са игрички - въздъхна Скиталецът. - А...
- Въобще не ме интерес ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-09-08T08:38:57+03:00 713 2