Разкази - Проза

Несрещане

Залата във величествената каменна сграда на Градската библиотека e с амфитеатрално разположение. "Като трап" - определи я актрисата, която чете разказчетата, написани от жени. (Тези от автори мъже естествено ги четеше мъж). Иначе обстановката беше много приятна. Публиката - не многобройна. Водещата ...

670301

Проза » Разкази

2009-08-12T12:29:39+03:00 828 2

По никое време в градския транспорт и след това

След голямото утринно блъскане и стъпване по чужди крака на пътуващия за работа пролетариат, но преди тоталното опразване на автобусите по обед. Мърляви кондуктори ръсят съсухрена царевица от мазните си пици „на парче”, докато обслужват с една ръка малкото пътници. А те, използващите по никое време ...

Foolosopher

Проза » Разкази

2009-08-12T09:47:46+03:00 1.3K 1

Има време

Гарата беше празна и основателно, защото беше много рано. Едва 5 часа. И въпреки, че най-ранният влак пристигаше в 7, ниска жена на средна възраст, с дълбоки бръчки по челото и уморени очи пристъпваше тежко и старите ù ожулени токчета монотонно потропваха по асфалта, отекващи в самотната сутрин. Тя ...

Shadows

Проза » Разкази

2009-08-12T08:29:11+03:00 1.4K 1

Хлапачка

ХЛАПАЧКА
Таксито зави от пряката надясно и излезе на булеварда. След кръстовището Тото намали и погледна часовника на таблото. Два и петнайсет.
Беше безлюдно. Спря малко по-надолу, до тротоара, там, където обикновено се нареждаха с останалите. Сега имаше само една спряла кола. Колегата го нямаше вът ...

Ладида

Проза » Разкази

2009-08-11T22:47:38+03:00 1.2K 8

Събевата къща 2

От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...

qhve

Проза » Разкази

2009-08-11T13:18:21+03:00 1.1K 4

Поход в Беласица

Лято! Жегата за пореден ден бе обхванала малкото градче, свито в полите на Беласица. Температурите бяха високи, от тези, които карат всяка жива твар да се крие в някоя сенчеста дупка. В града можеха да се срещнат само две неща, маранята и групичка хора. Тези безстрашни хора бяха туристи, тръгнали да ...

shushupal

Проза » Разкази

2009-08-11T12:47:34+03:00 2.4K 2

Тук съм за теб

И ето, поредната безсънна нощ. Тя се въртеше в леглото си от около час или, може би, два?! Вече беше загубила представа за времето.
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Разкази

2009-08-11T12:33:08+03:00 1.4K 8

Фестивал на виното

- Само не разбрах - мърмореше Сянка. - Защо трябва да записваме присъстващите?!
- За протокола и статистиката - отговори му Ко Та Рак. - За да се знае каква аудитория се интересува от фестивала.
- Ахам - кимна човекът. - А чия е тази идея?
- На премъдрия Реп - каза котакът.
- На Кух Че Реп значи - и ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-11T11:34:02+03:00 711 1

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа, в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покр ...

lubara

Проза » Разкази

2009-08-11T11:15:59+03:00 970 24

Епизод с умиращия лебед

Наскоро стана ясно, че в института за нестандартни проучвания към БАН бе осъществена провокация. Внезапно от лабораторията за биологични изследвания изчезна елитният молец Леонид Илич и на негово място в стъклената кутия нечия престъпна ръка бе оставила някакъв съвсем безобиден екземпляр, вероятно в ...

radi.

Проза » Разкази

2009-08-11T02:28:27+03:00 1.4K 2

Жега и лудост

Жега и лудост
Деян Апостолов
По някое време на нощта:
Сякаш времето беше спряло. Вечерта беше от онези, бавни и мъчителни, който така и не искат да си отидат. Не можех да заспя заради жегата. Минаха десет, дори повече дни откакто времето откачи и започна да ни мъчи с горещините си. Отначало всичко и ...

caterpillar

Проза » Разкази

2009-08-11T02:22:49+03:00 1.6K

Една мечта

Една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечий отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, забрави реалността ...

deadpoetvt

Проза » Разкази

2009-08-11T01:17:00+03:00 1.3K

Изповед

- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-09T21:22:44+03:00 1K 2

Корабокрушения до остров"Откровения"

Малко предистория:
Миа :
- Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак.
- Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман!
- Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че н ...

GreatCompany

Проза » Разкази

2009-08-09T21:13:11+03:00 1.3K 17

Шах и Мат

Шах и Мат
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „ ...

deadpoetvt

Проза » Разкази

2009-08-09T21:00:19+03:00 1.3K 1

С вкус на масло и ягодово сладко...

Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-08-09T20:52:12+03:00 1.4K 37

Да се върнем на темата

Накрая на света, или в началото на мислите ми, живееше едно малко момче. Наричаха го Мъртъвчо, тоест аз знаех, че е така. Тоест, така е! Аз съм това момче, или по-точно голямата част от мен е това. Мъртъвчо е нещо като тумор, расте за сметка на всичко останало, което съм или можеше да бъда. Запознах ...

stanef

Проза » Разкази

2009-08-09T19:32:39+03:00 1.1K 3

Ситуация с влюбени девици

Завчера ми се обади от София приятелят ми д-р Г, където бил на някаква разпивка в СБП* и ме помоли да пусна обява от негово име във вестник Мариченска правда, че си търси медицинска сестра за приемната, понеже сестрата му забягнала към Германия и се видял в чудо какво да ги прави сам тия бабички, де ...

radi.

Проза » Разкази

2009-08-08T20:22:59+03:00 1.2K 9

Крадецът на сънища

Крадецът на сънища
През пердета от пранета наднича крадецът на сънища. Душата му е бяла и светла. Очите му са затворени, но той никога не спи, защото е зает да броди в съня на минувачите. Ръцете му са леки като сламки, а краката му са две фиданки, здраво вкоренени в земята. Може би това е единствени ...

liusito

Проза » Разкази

2009-08-08T20:08:47+03:00 2K 3

Събевата къща

Прогнозите бяха за четиридесетградусови температури. И утрото показваше,че този път, синоптиците не бяха сбъркали. Свежото настроение, с което тръгна на път, започна да се топи. Жълтата рокля, която си купи специално за случая, заприлепва по тялото й. Беше тръгнала рано, за да избегне горещините, но ...

qhve

Проза » Разкази

2009-08-08T11:56:13+03:00 977 2

Пътят

… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ...

alexein

Проза » Разкази

2009-08-07T23:22:24+03:00 1.4K 3

Открито писмо с молба за помощ

Здравейте,
Става въпрос за един приятел, който има сериозни проблеми. Изпращам това писмо тук, защото се надявам, че ще попадна на хора, които са достатъчно начетени и ще ми дадат съвет. Не е нужно да са професионалисти в тази област, просто се надявам, че ще ме насочат в правилната посока. Твърдо с ...

Heel

Проза » Разкази

2009-08-07T23:09:38+03:00 2.3K 6

Намерено щастие

Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, ...

veli

Проза » Разкази

2009-08-07T20:49:05+03:00 1.2K 2

Просто сън

В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...

samomen

Проза » Разкази

2009-08-07T19:20:53+03:00 1.2K

Неочаквано

Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топли ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-08-07T19:18:08+03:00 1.2K 6

из Приказки от никъде 3

- Но - обърна се онзи ден към вълка Сянка. - Ще правим ли крос в гората днес?
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-07T12:57:30+03:00 625

Анастасия

Каруцата спря на площадчето в непознато село. Като котенца, двете със сестра ми се притиснахме една в друга. Плашеше ни намръщеният човек, който говореше ядосано с мама и размахваше ръце като перки на вятърна мелница. Тя притискаше пръсти към лицето си и отстъпваше ту крачка напред, ту назад.
- Как ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-08-07T00:12:29+03:00 1.4K 23

Къса синя пола

КЪСА СИНЯ ПОЛА
(Из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
Часът бе 9 вечерта, но времето не даваше никакви признаци за разхлаждане. Душният тропически ден бе преминал в душна тропическа нощ, която обвиваше като плътна пелена разхождащите си по Кокусай-доори – главната улица на Наха, най-големия град н ...

remer

Проза » Разкази

2009-08-06T20:26:42+03:00 1.3K 3

Да бъдем истински

Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...

Armageddon

Проза » Разкази

2009-08-06T13:52:35+03:00 2.1K 5

Промяна

Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...

Вирассами

Проза » Разкази

2009-08-06T13:09:25+03:00 1.1K 1

Вълкът единак

Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...

SKY

Проза » Разкази

2009-08-06T13:01:47+03:00 1.9K 5

Решения - прости и болезнени.

… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...

alexein

Проза » Разкази

2009-08-06T12:59:13+03:00 1.2K 2

Един прекрасен ден

Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...

diana1992

Проза » Разкази

2009-08-06T12:58:52+03:00 1.3K 1

Епилог

Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-06T12:47:12+03:00 716

Но Щен Вълк и Розовият слон

- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-06T12:39:10+03:00 858 2

Животът е проста игра

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-08-06T12:38:25+03:00 1.1K 3

Игра

1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...

qhve

Проза » Разкази

2009-08-05T22:34:23+03:00 1.1K

Пожълтялата снимка

Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-08-05T17:10:52+03:00 821 4

Сряда или как на Ко Та Рак му дойде в повечко

Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-08-05T15:47:16+03:00 698 2

Гердан от череши

Шията й дали ще може да го носи? Толкова е нежна, белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби. Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изчисти после? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й. Как не можа да купи подарък, времето не достиг ...

lubara

Проза » Разкази

2009-08-04T21:51:12+03:00 917 8