Разкази

15 резултата

Колко страх има по този жесток свят

Случи се в една лятна вечер, донесла много емоции на тримата приятели - Василена - 16 годишна, Ваня на 17 години и Иво на 20. Какво по-хубаво за тийнейджъри от посещение на открита лятна дискотека, в средата на юли. Двете госпожици, успели да омаят своите родители и озовали се в бляскавата среда на ...
1.4K 10

Амулет

Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащ ...
1.6K 23

Faking 'I Love You's

Беше сама... Отново. Отново? Не, не беше същото, различно беше. Вече не я беше страх от това. Най-сетне бе успяла да преодолее страха си.
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...
1.7K 5

Бъдник за Малка Коледа

На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
2.4K 35

Защо?!

Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееш ...
1.4K 20

Ръце в джобовете

Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
2K 1

Tой - хлебарката

Tой - хлебарката
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...
1.3K 2

Законът на градската джунгла

Законът на градската джунгла
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
1.1K 2

Утайката

- Носиш ли ги?
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
685

Актьорско майсторство в любовта

Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
1.5K 4

Записки на един б.г. режисьор

„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следв ...
1.2K 9

Коледно желание

Когато приближава Коледа, всеки се сеща за най-съкровените си желания и по свой собствен начин си поръчва подарък, който след няколко дни ще потърси под коледното дърво, украсено блестящо и очакващо пристигането на добрия старец, съпътствано от песента на вълшебните звънчета, които огласяват пътя на ...
1.9K 4

Кошмарен край

Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
1.2K 1

Един съвършен свят

Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
2K 3

Светлина и Мрак

Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда вс ...
998 1

Безплатният сладолед 2

...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
1.5K 2

Фарът на брега на Стикс

"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
1.1K 5

Поледица

Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
793 2

Безплатният сладолед 1

Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави ...
1.7K 1

Мъглата

Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...
1.1K 1

Целувка в дъжда

Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...
1.6K 5

Прераждането на демона

Болката в корема се усилваше. Ставаше нетърпима. Сякаш нещо търсеше пътя навън. Той погледна надолу, но нещо го накара да затвори очи. Чуваше Гласа в главата си отдавна. Сега той му каза:
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
1.2K 1

Десертът

Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
1.1K

Поетесата я няма...

Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
978 2

Моят свят

Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
2.1K 2

Председателят

Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
770 1

На гости при Гар Ван 2

Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
691 2

Басейнът

Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
1.5K 10

Милостивата Смърт - 2

Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
1K

Нощна приказка

Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
1.6K 2

Събота вечер

Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита при Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, ...
1.3K 10

Преследван

Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...
1.9K 2

Лара Хедония

Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
1.2K 2

Изповед...

Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
1.5K 7

Горчиво кафе

Горчиво кафе
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
1.1K 1

Но ман'с ланд 4

Отново една малко странна компания заедно с няколко бутилки вино и само една купичка се е събрала на едно малко странно място... Един от тях каза:
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
792 4

Стефан

Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
1.1K

Панделка

Тази петък вечер се проведе голямото ежегодно есенно поркане на котешкото общество в Околията. Ко Та Рак, като уважаван член на обществото му се наложи да участва, въпреки резервите си, придобити на базата на минал опит с подобни събития.
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...
825 2

Зимна приказка

- „Синьо виктори" - измъмри неясна фигура зад тезгяха.
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
2.5K 1 5

Юнска Разходка

Юнска Разходка
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
1K