Разкази - Проза

Котенцето

Беше прегърнал внимателно малката картонена кутия с няколко отвора в нея. Ужасно му се пушеше, нямаше цигари, а не смееше да я остави на земята.
- Какво има вътре? – попита го възрастна жена над шейсетте. Беше с бяло лице и сиви любопитни очи, облечена с обикновена лятна рокля.
- Ами ...малко котенц ...

troia

Проза » Разкази

2022-12-18T19:26:43+02:00 865 5

Чувам те, ден деветнадесети, Когато стигнеш

Чуй ме, каза самарянката, това е история за един полет и едно пропадане, нямаш представа колко хора го преживяват, понякога без дори да усетят...мислят, че живеят спокоен и равен живот, а всъщност летят към тихата лагуна...
Имало едно време един мъж, който изглеждал напълно щастлив. Бил такъв още от ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-12-18T19:09:05+02:00 662

Среща на път за никъде

Прибрах се в България преди повече от година. Много време ме нямаше.
С Петър се засякохме случайно на „Графа“, седнахме на кафе и дълго говорихме в минало време, бяхме приятели от младини. Припомнихме си весели случки, поговорихме за съученици. Аз споделих, че съм се развела и сега работя като прево ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2022-12-18T19:04:19+02:00 790 3 12

Шаман

1. ВЪЛЧА ИСТОРИЯ
Аз съм вълк. Бял вълк, който напусна родното си място за да търси нещо ново, нещо интересно и различно от тази бяла пустош в която бях роден и отраснал! Там бях сам, след като моята майка вълчица, напусна този свят. Баща ми не помня, казват, че бил най- свирепият бял вълк сред пусто ...

angelbard

Проза » Разкази

2022-12-18T16:43:40+02:00 899

Късмет

- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-18T09:24:24+02:00 467

Съдбоносно

Всичко вървеше прекрасно в моя живот, имах любящо семейство, момиче до себе си, много приятели и хора, който ме оценяваха и подкрепяха. Сега седя на пода с окървавен нож, а в скута ми безжизненото тяло на баща ми. О, боже, какво направих?!?
Всичко започна преди 3 години. Отидох на един купон във Вла ...

Ms.T.

Проза » Разкази, Други

2022-12-17T21:52:48+02:00 676 1

Шарен свят

Дядо Стойчо, осемдесет и осем годишен старец, живееше във вилата, която навремето притежаваше. Вилата беше в покрайнините на града. По-рано имаше и къща в централната част, но и нея беше продал. И сега вече възрастен разчиташе на добронамереността на новите собственици на вилата, които бяха отишли д ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-17T10:10:47+02:00 529 1 2

Моите сънища

На Агнес
Част 1
Сънувах, че съм пойна птичка, кацнала на твоето рамо. Как всяка вечер те приспивам с думи, които нощем са написали звездите. Сънувах, че когато всяка сутрин, луната легне ли си да почива, как до лицето ти поставям клонче разцъфнала вишна.
Сънувах, че те рисувам спяща, изморена след л ...

ВТ

Проза » Разкази

2022-12-17T09:44:51+02:00 830

Балсамов оцет

Седемдесетгодишната Глория обяснаваше на едрия си събеседник как балсамовият оцет лекува всичко. Ако имаш, казва тя, например пресъхнали устни – намазваш ги и само след няколко минути ефектът е налице.
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-17T09:43:30+02:00 528 2 5

155 думи: Усмивката

Сузана имаше прелестна усмивка, която отдавна никой не беше виждал. Самата тя всяка сутрин виждаше в огледалото едно красиво, но тъжно лице и едни дълбоки кафяви, но угаснали очи. От ранна детска възраст Сузана се сблъскваше с тъмната страна на живота. Родителите ѝ, загинали в автомобилна катастрофа ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-12-16T19:01:10+02:00 953 4 9

Коледно чудо

Над селото се спусна мрак. В сивите къщи светнаха прозорчетата като очи на дете. Голите дървета протегнаха клони към небето. Тъгуваха по отминалото лято и красивата Есен. Кучетата се бяха свили на топло под стряхата и зъзнеха от нощният хлад, който проникваше през кожата и щипеше хълбоците .
От небе ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2022-12-16T15:05:08+02:00 1.6K 2 5

Из архивите на Сексуалните престъпления

Доктор Уотсън, както обикновено, се беше излегнал в широкото кресло и очепрекарваше сутрешната преса … скука.
- Шерлок, пак сексуално престъпление … започна Уотсън, явно емоционално и хормонално притеснен от прочетеното …. Постоянният репортер от болница Сейнт Ерос Хоспитал, вместо да пише за Джак К ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2022-12-15T22:45:40+02:00 1.9K 1

Романтично пътуване

Романтично пътуване
На Светлето, съпругата ми.
Програмата за днес беше добре подготвена от предния ден, но сутринта Стоя и Веко изпуснаха линейният маршрут до Виктория Колонадес. Досетливата дама се обади на такси. Дойде бързо. Веко се изненада, чакаше традиционно английско такси. Спря тъмен мерцеде ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Разкази

2022-12-15T20:13:20+02:00 848 2

Милана: докато имам сили - 14

Наталия се омъжи рано - преди да е изтекла първата година след като завърши гимназия. С Динко се бяха срещали и в училището, и в читалището, и на улицата. Някои от приятелките ѝ го харесваха и си говореха за него, но тя - ами, на нея ѝ беше все едно. До септември, когато видя, че се задава насреща ѝ ...

Ida-L

Проза » Разкази

2022-12-15T16:22:11+02:00 1K 2 5

Рекрутър в канала

Тези плъхове... Стоеше отгоре и ги гледаше. На моста над Перловската река минаваха толкова много хора и возила, а никой не ги забелязваше долу, сякаш този свят под повърхността не съществуваше. Правеха поредния ремонт на улицата и сега имаше временна спирка – разбира се, на място, където беше трудно ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-15T16:20:25+02:00 508 3 4

Характерно

Изчезна преписката. Беше я сложила на бюрото, отиде само да пийне две-кри кафета рано сутринта и, когато се върна по обяд, папката я нямаше…
Обърна се към колегата. Нямаше понятие не само за папката, но дори за каква преписка става дума. Тя се ядоса – ама че егоист, не се интересува ни кой с какво е ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-15T11:30:36+02:00 1.4K 3 10

Доброто съществува

Какво правеше това момиче, не виждаше ли влака? Той извика, но тя неотклонно вървеше напред. Затича се и успя да я задържи в последния момент. Завъртя ѝ един як шамар. Влакът премина край тях.
–Ама, какво правите? – високо извика той.
Чак сега момичето осъзна какво се беше случило. Потрепера, хвана ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-15T07:28:54+02:00 554 2 2

Глеб

От ден на ден Глеб слабееше, изглеждаше все по-унил и тъжен. Причината за това не беше фактът, че храната, която дедушка Саша му предлагаше, ставаше все по-оскъдна. Не, не беше това! С всеки изминат ден в котешката му душа все по-настойчиво се загнездваше усещането, че е пренебрегнат и изоставен. Пр ...

Samadhi

Проза » Разкази

2022-12-14T22:20:32+02:00 803 2

Мълчаливи мъжки сълзи

Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...

ЛюдмилаДанова

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-12-14T22:17:26+02:00 979 1

Две сини кърпи

Бях вече на плажа и наблюдавах как морето се пробужда от лъчите на слънцето. Тихо, позлатено, равно като тепсия. Дори чайките, странно, ги нямаше. Съвсем сам, както всяка сутрин от няколко години насам. В ръце държах две сини хавлиени кърпи, единственото което е останало от родителите ми на този пла ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2022-12-14T13:33:13+02:00 826 5

Родно място

Евгени живееше в малък град. Хората се познаваха. Знаеха кой какво работи. Помагаха си, когато се налагаше. Младият мъж работеше в частна фирма. Заплатата му не бе голяма, но си я получаваше редовно. И му стигаше при неговия начин на живот. Имаше почивни дни, в които работеше по двора на къщата, в к ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-14T11:33:37+02:00 593

Борис и клоуна

Почти всяка година в края на лятото, някъде преди първия училищен звънец, в града пристигаше цирк. Под гарата имаше едно огромно кръгло заграждение и шатрите на цирка се разпъваха там. През другата част на годината това място служеше за паркинг на автобуси, за ремонт на леки автомобили и за проститу ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-13T21:29:19+02:00 1.1K 4 6

Прозорецът

Прозорецът на стълбището на неговия етаж бе затворен. Побесня. Мразеше да е затворен. Цяло лято никой от съседите не го затваряше, но есента дойде и някой започна да го затваря.
„ - Нахалство, прости селяни, да си затварят прозорците на своите етажи -изсъска наум и със замах го отвори широко. „
Влез ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2022-12-13T18:31:08+02:00 846 3 8

До две хиляди двайсет и не знам коя година...

Един лъч се промъкна през тънката пролука на щората и падна точно върху зеницата му. Току що бе отворил очи. С неудоволствие се размърда под завивката, но се сети за порно актрисата, която снощи бе причината да онанира бурно и да свърши с викове и разтегна доволна усмивка. Не му пукаше, че жена му г ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2022-12-13T18:28:27+02:00 865 1 12

Егоистка

12 февруари, 17.30 часа 2005 г.
Влезе и никой не го посрещна. Беше рожденият му ден. Синовете му заминаха преди дни на ски с приятелките си и никой не се сети да го поздрави. Получи само съобщение от бившата си съпруга. Точно днес, впрочем, се навършваха 6 месеца от развода им след 26 години брак. П ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2022-12-13T18:18:47+02:00 1.5K 1 7

... отвъд времето

Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-12-12T14:07:16+02:00 669 1

Ще го прецакат те Иван

Градският автобус спря за малко пред хоремага, както все още викаха на кръчмата.
- Сряда – каза Митето.
- Ако не е петък – заяви Пешо.
- А може и двете – обади се Кирето и с това информира, че е на петата ракия и скоро ще почне да разпява любимите на селяните стари градски песни.
В кръчмата влезе Лю ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-12T10:54:55+02:00 516 6 14

Декемвийска вечер

- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-11T10:15:21+02:00 598 1 1

Грешка

Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-10T20:39:22+02:00 571 3 5

Милана: докато имам сили - 13

Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...

Ida-L

Проза » Разкази

2022-12-10T17:46:08+02:00 731 4 8

155 думи: Анита

Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се старае ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-12-10T10:29:10+02:00 910 2 5

Сутрешна епопея

От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-09T11:54:09+02:00 670 3 10

Да уважаваш себе си

Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-09T11:18:45+02:00 547 1 3

Каменната роза 7

Едрите капки дъжд мокреха безмилостно дъждобраните им, а вятърът ставаше все по-пронизващ и студен. Въпреки, че я държеше здраво за ръка, Роза не успяваше да попречи на Камелия да цопне във всяка изпречила се локва. Звънкият смях на малкото момиче огласяше улицата всеки път щом маратонките ѝ се озов ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-12-08T19:43:02+02:00 922 3 4

Нали това казах

Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-08T19:42:22+02:00 1.3K 3 8

Киселото зеле и Старият полковник

Макар да не се срещнаха – поне в този период.
И то – заради зетя и дъщерята. Егоисти…
Още преди две седмици Старият полковник се обади на дъщеря си и императивно поиска да се обади зетят. Оня смутолеви някакъв поздрав и не пожела да изслуша опитния, майстор на всичко, Стар полковник. Тъкмо започна д ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-08T10:16:05+02:00 514 6 7

Коледни чудеса

Коледни чудеса...
Наближава Коледа. Празникът, в който казват, че стават чудеса. Е, в това вярвам и се надявам да ми се случат...Защото и самия човек е чудо на природата.Та нали за всичките му действия си има някакъв чарк, който извършва необходимото, за да живее той! С други думи той е машина, слож ...

Иржи

Проза » Разкази

2022-12-07T19:59:16+02:00 980 8 17

Братлето, сънят ми

Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-07T17:28:56+02:00 605 1 3

Сладка умора

Илиян пиеше кафе заедно с колегите си преди работа. Това бе един от хубавите мигове през деня. Идваха един по един. Сядаха и дори не си поръчваха. Сервитьорите знаеха каква ще им е поръчката. Говореха си за всичко, само не и за работа. Оставяха професионалните задачи там, на работното място. Мъже на ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-07T13:11:23+02:00 605

Чувам те, ден осемнадесети, Изпрати ме

....Днес ще разкажа една история от местата, където се раждат нестинари, където самодивите обикалят поляните и играят лудешки красивите си хора. И никой, който ги е видял, не остава свободен и обикновен...
...Всички играеха като полудели, празненството беше в разгара си, бяха си пийнали порядъчно, н ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-12-06T16:43:12+02:00 908 3 4