Разкази - Проза

Лео /Роман/, част втора

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част втора ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-06T13:21:49+02:00 726

Джендърна любов

На Пена й омръзна да я лъжат мъжете. Не, в някои отношения честни си бяха – и тя, и те знаеха какво следва след поканата за едно кафе в апартамента му. Обаче… Обаче, между вечерното и сутрешното кафе всички мъже й се кълняха в бъдещата женитба, а после това бъдеще бавно се топеше в днешната реалност ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2022-12-06T09:34:50+02:00 812 4 13

Пръстенчето с диаманта

ПРЪСТЕНЧЕТО С ДИАМАНТА
На дъщеря ми Вилияна
Любезния хазаин на малкия уютен хотел посъветва гостите си днес да пътуват с велосипеди. Това за Амстердам ще е по - бързо за придвижване и на добра цена за туристи. Така и направиха, тройката приятели Бащата на Веа, Веа и приятелката й Деа. Настроиха GPS ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Разкази

2022-12-04T18:11:33+02:00 725

Пътят към любовта, част трета - Любовта над всичко

–Да тръгваме! – предложи Емил. –Ще минем през Ловеч да оставиш колата си. Не искам да пътуваме поотделно.
Караха един след друг и сравнително бързо бяха в Ловеч. Гери премести багажа си в неговата кола и най-после пътуваха заедно.
Времето стана по-студено, вече прехвърчаха малки снежинки и се удряха ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-03T08:57:06+02:00 509 1 2

Пощальон

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-02T23:22:26+02:00 681 4 10

Усмивката от Амстердам

Усмивката от Амстердам.
Туристическите пристрастия ни доведоха в най голямото пристанище, финансов център, търговски и за обработка на самородни диаманти още от дванадесет век Амстердам,или речено още град на бента на реката Амстел.
В ранното утро автобуса се беше забързал към речната гара. В просън ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Разкази

2022-12-02T20:53:45+02:00 880

Едни такива...

@
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-02T11:07:06+02:00 544 12

Декември

Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-02T10:51:10+02:00 604 2 5

Фарът

ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...

Juana

Проза » Разкази

2022-12-02T10:39:12+02:00 863 2 4

Живей с мечтата

Спечели от лотарията Пешо малко пари. И пита Ванката:
- За какво мечтаеш?
- За ново яке - вика му оня – Зима иде…
- На ти пари за якето – казва Пешо и му подава едри банкноти…
Взе ги Ванката, постоя, погледа, пък му ги пъха обратно. ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-01T09:04:05+02:00 642 5 16

Пътят към любовта, част втора - Съдбата решава

Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-01T08:45:13+02:00 1K 2 5

Панамското клане

На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на е ...

КирилКоцев

Проза » Разкази

2022-12-01T07:45:28+02:00 761 1 17

"Рая разказва" ( Истината)

Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...

Лина74

Проза » Разкази

2022-11-30T14:52:20+02:00 1.2K 1

Колеги

Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-30T11:14:29+02:00 743 1 3

155 думи: Куклата

С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп подарък. Майката се страхуваше, че Катя ще се превърне в разглезена и егоисти ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-11-30T11:10:35+02:00 895 3 9

Да го спрем

Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...

exuded

Проза » Разкази

2022-11-29T22:01:03+02:00 611 2 6

Пътят към любовта, част първа - Разминаване

Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-11-29T09:25:42+02:00 1.2K 1 3

Теч

Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-29T07:40:40+02:00 752

Броня! 🇷🇺

Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, природа сама решает, кто ей нужен. Красивые женщины – слабые мужчины. Нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда надо идти большой наций. ...

Бетон

Проза » Разкази

2022-11-28T11:51:12+02:00 1.3K

Пърхащи едни

/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-28T10:15:51+02:00 749 4 12

Слънцето, орача и песента на Дракона

Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-27T21:31:04+02:00 716 1 2

Време за нежност

Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-27T09:20:07+02:00 608 1 1

Славчо говори

Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...

exuded

Проза » Разкази

2022-11-26T18:38:23+02:00 1.2K 2 7

Огнена любов

В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...

exuded

Проза » Разкази

2022-11-25T21:18:56+02:00 560 1 3

Агнес

На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...

ВТ

Проза » Разкази

2022-11-25T18:31:16+02:00 1.4K

Любов в чаша вода

Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...

troia

Проза » Разкази

2022-11-25T11:16:47+02:00 1.4K 6 30

Като на кино

Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-25T09:31:34+02:00 529 2

155 думи: Мечтата

Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-11-24T18:31:00+02:00 1K 4 11

Спален вагон

Срещата приключи. Хората щяха да станат, да се затътрят към изхода на залата и входът да бъде блокиран за известно време.
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекц ...

ppostadg

Проза » Разкази

2022-11-24T13:48:52+02:00 853

Милана: докато имам сили - 11

Във вторник Александър ме изненада с празнична трапеза. Освен приборите за основните ястия имаше каничка с вино, а на помощната масичка две чинии с някакъв сладкиш. Подадох му и печените ябълки, които бях донесла, почти последните от миналогодишните.
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, ко ...

Ida-L

Проза » Разкази

2022-11-24T13:48:31+02:00 1.3K 1 2

Синът

Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Та ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-24T09:10:51+02:00 783

Маестрото и Музата

Над красивата Долина на Виното се спускаше белият шифон на горещия летен ден. Кехлибарените зърна на гроздето се наливаха с райска сладост, която би изкушила дори боговете с неповторимия си вкус на вечност. Беше тихо все още, но дори спокойно, утрото вече предвещаваше буря.
Само че тази буря щеше да ...

Algol

Проза » Разкази

2022-11-23T19:08:14+02:00 615 1 1

Разчистването на наглите извънземни

/Светът на бъдещето/
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-23T10:38:27+02:00 481 4 6

По детски

Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-23T10:23:18+02:00 1.1K 1

Маратонци 6

Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените що ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази

2022-11-22T22:36:44+02:00 1K 1 5

155 думи: Детелината

Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За н ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-11-22T19:26:54+02:00 1.6K 2 13

Офицерът

Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...

Айра

Проза » Разкази, Други

2022-11-22T17:08:25+02:00 989 1 4

Самотното дърво

То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-22T12:09:19+02:00 517 1 5

Красивият нов свят

/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-22T10:31:46+02:00 503 3 10

На лов за шарани

- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-11-21T11:36:11+02:00 527 6 11