Разкази - Проза

Старо списание

Лимузината мина покрай човека на пейката бавно, почти тържествено. След двайсетина метра пак така бавно, постепенно спря. От автомобила не слезе никой. Шофьорът не пусна аварийните светлини. На задната седалка седеше мъж на около шейсет и пет, добре облечен, намръщен и с обръсната глава. Беше забил ...

exuded

Проза » Разкази

2023-01-03T20:56:37+02:00 1.3K 3 3

Съдебен заседател в чужбина - 1

Част 1. Крадци и адвокати
Когато преди месец и половина М. получи от Съдебната палата (наричана тук «Дворец на правосъдието») писмо, уведомяващо го, че ще трябва да бъде съдебен заседател, това не го учуди. Откакто от края на миналия век беше с двойно гражданство, той си имаше едно на ум, че и това ...

VladimirKostov

Проза » Разкази

2023-01-03T10:33:32+02:00 1.1K

На лов

… Той сне тихо лъка от рамото, измъкна от колчана подходящата стрела – къса, с голямо острие, опъна тетивата и се прицели. Сръндакът беше на удобно разстояние, полуоткрит зад храста, вдигащ от време на време глава и внимателно оглеждащ се за евентуална опасност…
Тетивата иззвъня, стрелата се заби дъ ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-01-03T10:30:28+02:00 446 3 4

Мария и черната магия

Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...

ЛюдмилаДанова

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2023-01-01T19:56:31+02:00 655 1

Остановка «Измаил» 🇷🇺

Остановка «Измаил»
Два запоздалых пассажира выглядывают большую улицу. Никакого транспорта не видно.
- Арциз был селом, а уже город!
- Ну и что? Москва тоже когда-то была селом…
- Так-то ж, когда было?! Тысячу лет прошло, а здесь только вчера. ...

Бетон

Проза » Разкази

2023-01-01T19:51:05+02:00 1.3K

"Неочакван подарък" 5

Летящото килимче
Беше решила този път да направи нещо различно от остатъците от платове - пано за стена. Скова си от здрави летви прост стан. С годините се беше научила сама да се справя с всякакви дейности. Доста време го тъка, малко по малко. Нямаше събрани толкова изрезки накуп, за да го направи ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2023-01-01T13:08:01+02:00 691 4

11. Хроники от Нейдеград. Влакът призрак

– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази

2022-12-31T23:48:26+02:00 746

155 думи: Художничката

Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните с ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-12-31T16:19:15+02:00 1.1K 2 3

"Неочакван подарък" 4

Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2022-12-31T13:14:33+02:00 677 5

Съдници

Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...

exuded

Проза » Разкази, Други

2022-12-31T09:42:06+02:00 947 6 8

Новогодишно пожелание

Моя прекрасна Агнес, от няколко нощи пред очите ми се появяваще онова, което се опитвах да нарисувам за теб, моя обич. Ще ти го опиша като подарък с пожеланието да го изпиташ по време на новогодишната нощ.
Ти бе изтегнала своя разгорещен от ласки храм на истинската божествена любов. Отгоре ти се въз ...

ВТ

Проза » Разкази

2022-12-30T14:18:54+02:00 791

Възкръсналият

Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2022-12-29T20:32:47+02:00 607 2 4

В търсене на по-добро

Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...

Monk.is

Проза » Разкази

2022-12-29T18:15:25+02:00 1.2K

В празничния студ

Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-29T11:30:23+02:00 474 3 4

Милана: докато имам сили - 15

Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ...

Ida-L

Проза » Разкази

2022-12-28T23:46:15+02:00 1.3K 3 9

Чувам те, ден двадесети, Доживях и аз това

/или как извадиха първия зъб на една лекарка, история отпреди повече от двадесет години/
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-12-28T23:33:52+02:00 753

Изкуственият разум се вразумява

Изкуственият разум си почиваше работейки. Просто в речниковите резерви, че и в базата данни, липсваше понятие почивка.
Е, беше му ясно какво е – все пак Изкуственият разум беше най-високо изкачилото се по природната стълбища нещо. Поне десетина стъпала – засега празни – го деляха от Ръководителити и ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2022-12-28T10:57:54+02:00 446 1 2

Подредената бъркотия

Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-28T08:32:33+02:00 559

През нощта

Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-28T08:31:28+02:00 1.2K 1 4

Просълзяване

Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...

exuded

Проза » Разкази, Други

2022-12-27T22:03:44+02:00 611 2 6

Съседът

Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент. В него винаги се бореха любовта към снега и непоносимостта към студа. Поледица отдавна не беше виждал, но тръгвайки за ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-12-27T15:25:22+02:00 1.1K 6 11

Такава ми ти история

На празника се събра - компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.
На Пешо много му се хареса едното, домакинята – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…
Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо н ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-26T10:57:28+02:00 453 3 6

Предпразнично

Почти всеки дом е украсен в тези празнични дни. Зима е. Навън е студено. И човек има нужда от това да се наслаждава на красиво подредените играчки по елхата. Да гледа гирляндите, които е закачил по пердетата. Да вижда мигащите лампички. Да се радва на това, че е в почивка. За цяла година работа, умо ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-12-25T08:37:01+02:00 727

Неочакван подарък 3

Коледата на художника
Беше в началото на декември. Навън беше паднала гъста мъгла. В камината вреше билков чай. Докато рисуваше, художникът предпочиташе да слуша радио, отколкото да пуска телевизора, за да не се разсейва. Така беше и в този снежен, зимен следобед. Изведнъж навън се чу странен шум, а ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2022-12-25T08:04:42+02:00 940 5

Бъдни вечер...

Вървя под тихия декемврийски ситен дъжд... Бъдни вечер е!
Разхождам се без цел, смисъл и посока... а и обичам да вали...
За пръв път съм буквално сам...
Не, че предходни години не съм се чувствал така - на подредената трапеза, със съпруга и дете на масата за 20 -тина минути... Но тази вечер разбрах, ...

Пенчо

Проза » Разкази

2022-12-24T21:47:24+02:00 644 1

Неочакван подарък 2

"Дух и материя"
Навремето, през младите и зрелите си години, художникът беше непрекъснато в движение - часове в училище, педагогически съвети, родителски срещи, задължения и бумащина като класен ръководител, кръжоци, участия в конкурси, подготовка по читалища и библиотеки за часовете, постоянната ук ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2022-12-24T15:01:36+02:00 638 1 5

Вероятност

Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...

exuded

Проза » Разкази

2022-12-23T22:15:04+02:00 1.2K 3 5

Неочакван подарък 1

Художникът
на учителите ми по рисуване
Художникът живееше в малка къща на края на града, точно преди да започне гората. Премести се в нея след смъртта на жена си. На първият етаж имаше просторно, светло ателие, което беше същевременно и дневна; а на втория - доста скосен - малки кухня, баня и спалня ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2022-12-23T16:03:54+02:00 866 1 5

Пешовите празнични гирлянди

Като всяка Коледа Пешо се зае да украсява празника.
Сипа си първата чашка. Която обикновено оставаше и последна. След като я гаврътнеше, Пешо не си губеше времето с дреболии, а направо надигаше шишето. Едно, че е ергономично – пести време и усилия, второ – глътката от гърлото на бутилката е хем по-о ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-23T11:28:52+02:00 763 4 7

Когато за първи път те целунах

1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2022-12-23T10:43:57+02:00 1.4K 3 3

Цар Мишка, последно действие

Докато автобусът подскача по неравностите, които носят гръмкото име „магистрала“ пътниците му се опитват да се насладят на последните топли есенни пейзажи, нижещи се през надрасканите му прозорци. Сред тези пътници е и една особена двойка, едната част от която съм аз. Другата ѝ част е седнала до мен ...

йеромонах

Проза » Разкази

2022-12-23T06:38:14+02:00 965

Незабравима Коледа

Ася затвори последната страница на “Да пропуснеш Коледа”, постави книгата на нощното си шкафче и се уви като пашкул в дебелия юрган. Малката таванска стаичка поне от час се осветяваше от красивия полюлей заради ранно падналия мрак навън. През прозорчето на покрива можеха да се видят първите изгрели ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-12-22T17:44:58+02:00 1.8K 7 8

Тия, земните, не са наред

Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…
Бях, бях… В кома ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2022-12-22T09:59:15+02:00 461 5 8

Съвременна приказка

Когато се събуди, в съзнанието му звучеше „Свято“ на P.I.F. Излежавайки се, той се замисли за различни моменти, изпълнили живота му от миналия декември досега. Обзе го тъга. Стана от леглото, облече се, изми зъби и сложи маската. Всяка емоция по лицето му изчезна и той беше готов за новия работен де ...

Mirchone

Проза » Разкази

2022-12-20T17:46:51+02:00 1.3K 4 6

Виртуален свят

Не знам вие как сте, ама ние в наше село сме отдавна напред в историята. Зяпаме разни филмчета и сериалчета за хората от бъдещето, живеещи във виртуален свят, чудим се на някакви си аватари и тем подобни, а сами реално сме си във нашенския виртуален свят…
Едно момче пуснало в интернет карта на селот ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-20T10:38:25+02:00 773 4 8

Пенсионерско ежедневие 🌐

Сърбаме кафето, някой погледне през прозореца дали времето не ни е изненадало, че да завали сняг, сякаш е Петровден.
Как така бай Иван Цинцара е пуснал до дупка климатика. Нали все се хвалеше, че втората му жена била 12 години по-млада и с гореща кръв, та едва ѝ насмогвал.После взе да цитира '' Абе ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-20T09:43:18+02:00 515 7

Портретът на професор Николов

Навън се стъмняваше, а професор Никола Николов продължаваше да работи. Изследваше съвременното състояние на новата българска литература. Това беше огромен труд, непрекъснато четеше, за да може да анализира съвременните тенденции. Не беше спуснал щорите, обичаше да поглежда през прозореца, да вижда с ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-12-20T09:36:08+02:00 739

Разбира се, че е друго

Иван Русев все пак се върна. И си харесваше селото, и не разбра какво пазарно задължение му приготвяха в кръчмата.
Само че хлябът е храна, човек може дни да изкара без него, но без пиене… Особено Киро Лайнения и компанията…
А много пиене в природата не съществува. Има малко пиене, недопиване и… И ру ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-12-19T11:36:08+02:00 476 2 7

Лудият ( Чернова )

Една сутрин в Сараево. Отрови, бомби и оръжия готови. Сред огромна тълпа седмина мъже в редица подредени. Пред тях минава друг мъж, а с него жена, но в кола. Третият от седмината смелост събира и бомба хвърля. Гръм се чува. Но мисия неуспешна. Мъжът с жената жив. Смелчагата отровата поглъща, но той ...

ЕКИ

Проза » Разкази, Други

2022-12-19T08:05:45+02:00 753

Утюговый 🇷🇺

. Утюговый.
Неизвестно, когда и почему человека этого Утюговым прозвали, возможно, друг и сосед его Старый Букварь имя такое назначил, никакого сходства с утюгом нет, разве что нос; и вообще, имеет ли значения какой-то утюг, тоже задача. В одно время Утюговый работал водителем разбитого автобуса, во ...

Бетон

Проза » Разкази

2022-12-18T22:53:34+02:00 1.1K