Есета

Пред помъдряващи мисли...

На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...

elenasim1

Есета » Лични

2011-10-08T22:50:02+03:00 1.8K 12

Баничка със сирене

От известно време се чудя и мая, откъде се взе тази отвращаваща ситуация в България? Седят и спорят кой бил прав, колко хубаво било по времето на комунизма и колко велики постижения сме били имали. А всъщност, през цялото време живеем в една безумна, неаргументирано застояваща се лъжа, която във вре ...

Tomad

Есета

2011-10-08T17:37:54+03:00 3.1K 25

Няма човек, който да не иска да бъде оценен

Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всеки иска да е оценен, но иска и да му се покаже в даден момент, иска да усети чувството да бъдеш оценен, чувството да си значителен. Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всяко човешко същество се стреми към нещо, има някакъв идеал. Всяко човешко ...

neizwesten

Есета » Лични

2011-10-08T10:30:09+03:00 3.1K 2

Ледено (или една истинска история за борба със смъртта)

Гледах през прозореца на болничната стая. Морето. Беше тихо или поне така ми изглеждаше… Винаги търсех утеха при него, но сега дори и то не ми помагаше. Зловещата зима сякаш бе отнела от силата му. Струваше ми се, че се бори с нея, но вълните му бяха превърнати в лед. Същият този лед, който бе обгър ...

plami_lazyr

Есета » Лични

2011-10-05T13:25:41+03:00 1.6K 1 2

Бъди силна...

Когато нощем се почувстваш уморена и самотна, спомни си хубавите мигове преживени някога. Като ученичка ти се чувстваше по-силна, по-добра и с по-големи възможности. Но сега само самотата на безкрайните нощи те обгражда и не ти се иска да се огледаш с реализма на отминалите силни мигове, от които е ...

SmukiSmilee

Есета » Социални

2011-10-04T18:39:57+03:00 4.4K 7

Зима у дома

Минава един часът след полунощ. Усещам лек смразяващ полъх на вятъра от незатворения прозорец. Лежа, но не мога да заспя. И тя лежи до мен, студена както никога до сега, само седи. Точното определение е кубче лед до нагорещен до червено метал, но не се топи. Какво се случи, дали вече не ме обича? Ил ...

Mishonko

Есета » Лични

2011-10-04T17:14:43+03:00 1.8K 1

Нещо лично ...

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...

inchetoivanova

Есета » Лични

2011-10-02T23:53:23+03:00 2.2K 5

Шестте поговорки, които съпровождат жената до изневярата и обратно

Имам познат, който често си служи с поговорки. Понякога, когато си говорим и аз споделям някаква житейска пречка, отговорът му накрая към мен е стара и изтъркана поговорка. Не че съм търсила съвет, просто си говорим за нещата от живота, той кротко ме изслушва и накрая заключва всичко в едно или две ...

boginya

Есета

2011-10-01T13:08:39+03:00 4.1K 5

Самотата, или това как да намериш себе си

Самотата, или това как да намериш себе си
Петък вечер е. Отказал съм всякакви срещи само и само за да си почина от суматохата и да се отдам на душевно спокойствие. Релаксирам, излегнал съм се на дивана и ме обзема едно странно чувство на самота и празнота.
На какво се дължи това? Може би на факта, ч ...

Mishonko

Есета » Философски

2011-10-01T12:42:06+03:00 4.7K 4

Който прави …

В топлия есенен следобед, шофирайки към вкъщи, видях, че горивото на автомобила ми е на привършване и реших да заредя на близката бензиностанция. Спрях до свободната бензино-колонка и отворих вратата, за да сляза. В този момент, в съседство до моята, пристигна кола, шофирана от млад, симпатичен мъж. ...

Handzhieva

Есета » Граждански

2011-10-01T11:48:37+03:00 1.7K

Понякога е достатъчно толкова малко

Понякога е достатъчно толкова малко.
Понякога е достатъчно просто да не си вредим.
Понякога е достатъчно просто да приемем нещата, каквито са.
Понякога е достъчно да замълчим.
Понякога е достатъчно само да съхраним себе си, независимо какво се случва с нас, независимо какво се случва около нас, неза ...

Миролюба

Есета » Други

2011-10-01T11:42:16+03:00 3.2K 3

Плах портрет на нацията ни

honesty

Есета » Социални

2011-10-01T11:38:49+03:00 1.6K 1 1

"Почтените хора уважават достойнствата ни, а тълпата - щастливата ни звезда"

В забързаното ни ежедневие се запознаваме с много хора, различни сами по себе си. Ако един човек е съвсем обикновен, изградил своя авторитет през годините, той ще бъде пример за останалите. Независимо какви цели е постигнал в живота си, хората ще го уважават. Но има хора, които се опитват да се възп ...

derby98

Есета » Философски

2011-09-29T10:46:02+03:00 2.9K 1 1

Реалността...

Толкова много преструвки и лъжи, дори и пред най-близките... Толкова скрити мечти и желания, толкова скрити надълбоко сълзи, които е твърде късно да пролеем от желанието да бъдем силни или поне да изглеждаме такива. Толкова много чувства, които чакат да бъдат освободени. Толкова красиви моменти, про ...

Tiffanyyy

Есета » Социални

2011-09-28T23:11:25+03:00 2.1K 1

Самоубийствена толерантност*

На хората някак им прикипя! Едно такова хубаво кипене... Обединяващо. Пламнахме като прахан оставен на слънце. До един момент...
Агресията е лош съветник.
Глупостта също...
Но някак ги подкрепям тези хора. Дори и ги разбирам. Не съм аз тази, която да каже дали е правилно или не. Не съм аз тази, коят ...

dianjelly

Есета » Граждански

2011-09-28T23:09:02+03:00 1.5K

Защо хората се влюбват?

Защо хората се влюбват? Въпрос, на който едва ли може да се намери изчерпателен отговор... и все пак всеки има правото да сподели своята гледна точка... Ето и моята... Може би хората сме устроени така, че имаме нужда да бъдем влюбени, било то в себе си, в нещо или някого... И след като говоря за моя ...

Tiffanyyy

Есета » Любовни

2011-09-27T23:03:56+03:00 4.2K 4

Когато чудесата свършат

Животът на човека започва от момента, в който една мъжка полова клетка се среща с една женска. Тогава се случва онова необяснимо чудо, две различни и отделни клетки създават нова клетка, носител на уникална информация, данните за новия човешки организъм. Цвят на очите, пол и цвят на кожата. Ражда се ...

Seda96

Есета » Ученически

2011-09-27T22:10:21+03:00 4.8K 1

Очите

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2011-09-27T11:46:20+03:00 2.8K 1 15

Моята най-голяма надежда

Какво означава за мен надеждата? Тя е онази вълшебна дума, която като цел в живота те подтиква да се стремиш към доброто, към ясното бъдеще, към прекрасното.
Тя е същото онова стремление, което има смисъл за човек със самосъзнание да се докаже и като личност. На какво се надявам? За мен надеждата е ...

Seda96

Есета » Ученически

2011-09-26T20:59:01+03:00 3.8K 2

Да гледаш и да не виждаш

Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и ...

alleah93

Есета » Социални

2011-09-25T16:10:51+03:00 14K 1 5

За циганията и циганското у хората...

"Те имат право да ни убиват,
а ние нямаме право на нищо..."
Много странна държава е моята България. Една такава - търпелива и смирена. И само мъката в състарените ù очи показват, че е жива...
Моята България е една такава поциганена, забравила миналото и героите си.
Моята България е една такава съста ...

dianjelly

Есета » Граждански

2011-09-25T15:17:22+03:00 2.7K 1 7

Жаргоните в нашия език

Жаргонът е специфичен говор на определена социална група, отличаващ се с експресивни думи и изрази – чужди, диалектни, новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Доста често се използва сред тийнейджърите.
Ето как би протекъл един обикновен ден о ...

plamit000

Есета

2011-09-24T21:14:15+03:00 4.5K 4

Парадокси по нашенски

Парадокси по нашенски
(предизборно)
От 1989 г., на гърба на народа, в България все се правят някакви политически и управленски експерименти от някакви хора, или някакви партии, с някаква скрита цел или срещу някаква явна изгода. Всичко обаче е "в името" на някаква полза за народа и държавата.
Изреди ...

petkonpet

Есета

2011-09-24T15:48:05+03:00 1.4K

Въпрос на избор

Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.
Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Ми ...

JustaLittleKid

Есета

2011-09-23T22:51:26+03:00 3.6K 2

"Много ли е... а за мен все едно беше вчера."

„Много ли е... а за мен все едно беше вчера.”
Онази любов… тази любов, невероятната любов. Истината за някой, който обича завинаги, който говори за тази любов, който диша с тази любов. Това е историята именно за такъв човек, за магията, която наистина съществува, която е онази рядко срещана съставка ...

et_25

Есета » Други

2011-09-23T22:46:57+03:00 2.2K 3

Кои са различните между еднаквите

Винаги съм се питала един и същ въпрос: "Кое ме отличава от останалите?"
И да ви призная, така и не намирам отговор на това. Веднъж някой ми каза:
"Ти не си виновна за това, което си, но цял живот ще носиш товара!" Не бях съгласна с това или не исках да се съглася, защото ако мислим по този начин, н ...

Innit0

Есета » Други

2011-09-23T01:27:34+03:00 2.3K 5

Когато бях малка...

Когато бях малка, бях точно като обикновените момичета. Мечтаех да съм принцеса от приказките и когато порасна, да срещна принца на бял кон.
С времето осъзнах, че не искам да съм принцеса и не искам никакви принцове. С времето осъзнах, че да си принцеса в реалния живот изисква безчувственост и безра ...

RoSaLiE

Есета » Други

2011-09-23T00:57:20+03:00 4.3K 1 3

Преди изгрева

Преди изгрева
Преди изгрева на слънцето, преди големите отговорности отново да те застигнат, ти си свободен да мечтаеш, копнееш, сънуваш и да живееш. Тогава пред теб и любовта няма ограничения, а само блаженство. Това е мигът, в който си с любовта на своя живот и мечтаеш този вълшебен момент никога ...

maliovica

Есета » Любовни

2011-09-21T12:50:10+03:00 3.4K 3

* * *

Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...

pearlsina

Есета » Лични

2011-09-18T00:32:39+03:00 1.2K 2

Поглед в есента

Сега съм човек.
Занимавам се с човешки реалности - радости, работи, мечти, истини...
Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен или по-елементарен?
Дали ще е само борба за оцеляване и потомство?
Бог по какви критерии решава какви да бъдем - човеци, котки, листа... ...

fakti

Есета » Философски

2011-09-17T23:57:15+03:00 4.5K 1

Детски спомен

Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете им ...

akfets

Есета » Лични

2011-09-17T23:11:24+03:00 4.7K 1

Светлина и разруха

Светлина и разруха
Повечето хора свързват светлината с прекрасните лъчи на
слънцето, огряващо всичко наоколо. Новият живот, новото начало, навлизане от един етап в друг, в който светлината ни помага да бъдем по-позитивни към себе си и към околните. Но какво се случва, когато светлината огрее самите ...

lorelei

Есета

2011-09-17T22:51:53+03:00 1.3K 1

Зад огледалото

Ужасно странно е, но при мен спиралата на възрастта е изкривена безвъзвратно. Какво означава това ли? Ами просто, че с годините се променям неадекватно, нелогично. Понякога се чудя дали това е така и с останалите или все пак има щастливци, които пораствайки, не губят толкова много... Бих могла да из ...

Isaan

Есета

2011-09-15T20:35:20+03:00 2.4K 3

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява
Може би един от най-забележителните човешки пороци, както и неговите прояви, е способността му да рисува една картина така, че когато я погледне, единствен той да вижда отражението на слънцето във водата като златна корона и изгнил ...

lorelei

Есета

2011-09-15T20:23:37+03:00 4.8K 1

Моята смокиня

Преди десет дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде.
Беше се килнала сякаш на една с ...

lubara

Есета » Лични

2011-09-13T21:19:37+03:00 1.1K 2

Ако не е съвсем точно, то поне е вярно!

В България нищо не е както и каквото трябва да бъде !
Включително и ние - и недоволните, и доволните.
Защо е така ли?
Защото:
- не ни пука от нищо, докато не засегне нас лично или член от семейството ни; ...

petkonpet

Есета » Граждански

2011-09-11T18:23:42+03:00 1.7K 2

Шест малки сини очи.

Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...

filipok

Есета » Лични

2011-09-11T00:06:54+03:00 1.8K 1

Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда

Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...

madgirl-

Есета » Лични

2011-09-10T17:46:14+03:00 5.8K 5

Къде са силните мъже

Къде е гордостта на една жена? Как раздаваме сълзите си като хляб за бедните, а колко ни боли. Може би само ние си знаем колко се крием зад нашите дрехи, обувки и как крадат от нас и вкусът, и стилът; иззеха ни дори и модата да бъдем слаби. Това си беше наша тайна, понякога просто страдаме, че остав ...

m1l3t0

Есета » Философски

2011-09-10T12:33:22+03:00 2.3K 1

Аз, прашинката

Аз съм
една микроскопична прашинка.
Не знам точно от какво съм направена -
Дали от гълъбов корал,
който са изяли рибите от дъгата и са превърнали в морски пясък. ...

fakti

Есета

2011-09-10T12:01:25+03:00 1.2K 2

Пред помъдряващи мисли...

Баничка със сирене

Няма човек, който да не иска да бъде оценен

Ледено (или една истинска история за борба със смъртта)

Бъди силна...

Зима у дома

Нещо лично ...

Шестте поговорки, които съпровождат жената до изневярата и обратно

Самотата, или това как да намериш себе си

Който прави …

Понякога е достатъчно толкова малко

Плах портрет на нацията ни

"Почтените хора уважават достойнствата ни, а тълпата - щастливата ни звезда"

Реалността...

Самоубийствена толерантност*

Защо хората се влюбват?

Когато чудесата свършат

Очите

Моята най-голяма надежда

Да гледаш и да не виждаш

За циганията и циганското у хората...

Жаргоните в нашия език

Парадокси по нашенски

Въпрос на избор

"Много ли е... а за мен все едно беше вчера."

Кои са различните между еднаквите

Когато бях малка...

Преди изгрева

* * *

Поглед в есента

Детски спомен

Светлина и разруха

Зад огледалото

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява

Моята смокиня

Ако не е съвсем точно, то поне е вярно!

Шест малки сини очи.

Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда

Къде са силните мъже

Аз, прашинката

Опашка