Есета на различни теми

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
8.6K резултата

Откровение за страстта: Любов

Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - ...
Tattul (Гергана Димитрова)
Tattul
Есета » Лични
3.6K 1

Желанието като цел, която не трябва да бъде постиганата

Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...
tsveti4ka (Цвет)
tsveti4ka
Есета » Лични
1.8K

Раздвоение

Раздвоение
Разделям.
Разделям на две.
Аз и ти бяхме едно цяло. Цяло с четири ръце, четири крака, две слепени глави, съставящи един съвършен разум, две слепени души, създаващи цялост и смисъл. Цялост. Смисъл. Непобедимост.
Завист и страх обзе хората и те се събраха и решиха да ни разцепят на две. Да ...
NikitaYan (Анин)
NikitaYan
Есета » Други
4.8K 2

За него

Никога не съм правила нещо мило за теб, никога не съм показвала явно чувствата си към теб, не успях да ти докажа какво истински значиш за мен. Пиша ти сега, а дори не знам дали това писмо ще стигне до теб. Не знам дали въобще ще го прочетеш, или просто, като видиш почерка ми, ще го захвърлиш. А как ...
SmukiSmilee (Десислава Колева)
SmukiSmilee
Есета » Любовни
8.4K 1 4

Да забравиш

Когато обичаш някого, си готов да направиш всичко за него, включително да се опиташ да го забравиш, обаче дали ще успееш, зависи от това какво точно те е свързвало с този човек.
Има чувства, които не могат просто ей така да бъдат забравени, могат да бъдат подтиснати, но никога няма да изчезнат напъл ...
snk (Борислав Попов)
snk
Есета
3.2K

Така и не успя да му го каже..

... а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свита в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи... Защо!? Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където две стени се срещат и искат, или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш с ...
SmukiSmilee (Десислава Колева)
SmukiSmilee
Есета » Любовни
3K 2

Откровение за страстта: Похот

Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...
Tattul (Гергана Димитрова)
Tattul
Есета » Лични
2.5K 2

Откровение за страстта: Лудост

Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От лас ...
Tattul (Гергана Димитрова)
Tattul
Есета » Лични
2.2K 2

Къмпинг 2

След Асеновград Чепеларската река (още Асеница или Чая) - 20.08.2011
Познатата поляна, на която и преди сме ходили с Дуда, но само за по няколко часа, понякога с кучето! Тя се намира над поляната до реката, но там земята е влажна за палатка. Аз вече се бях обзавела с туристическа раница и туристичес ...
MANIA (Мария)
MANIA
Есета » Други
2.2K 2

Откровение за страстта (1)

Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...
Tattul (Гергана Димитрова)
Tattul
Есета » Лични
2.2K 2

Всичко от което се нуждаем е Любов

Нуждата от любов е нашата вярна спътница по пътя на живота. Каквото и да казваме, не можем да живеем без това чувство. Любовта присъства във всяко наше желание. С любов ни сътворяват, с любов ни отглеждат и с любов ни изпращат и помнят след това. Любовта е насочена от другите към нас и от нас към тя ...
mariamagdalena69 (Нели Мирчова)
mariamagdalena69
Есета » Философски
5.5K 1

Човешкото лице на войната

Това е едно есе, което написах за курса по руска литература на 20-ти век, което моята преподавателка загуби и така и не беше оценено. Това е есе за романа "Те се сражаваха за родината" на Шолохов. Надявам се на някой да му хареса или поне да изрази мнение...
Did you see the frightened ones?
Did you ...
NikitaYan (Анин)
NikitaYan
Есета » Ученически
5.3K 4

Искам да чувам

Искам да чувам
Слушам дъждът как пее в ушите ми и как квакат уплашените жаби, когато объркат гьола си. Но сега е слънчево и няма помен от дъждовен облак! Защо да мисля за дъжда? Защо да чувам неговата песен? Защо ми е въобще да чувам? Постоянно някой те поучава и ти говори, постоянно някой ти мърмор ...
liusito (Людмила Стоянова)
liusito
Есета » Социални
3K 2

Къмпинг 1

След Храбрино на алпинистките пътеки 13.08... 19:30ч Тъмрашката река.
Пътеката в началото беше почти полегата, но минаваше покрай дървета, които на места простираха корените си по нея.
Деан ми помагаше да сляза в рова, където водеше въпросната пътека, следваше въжен мост над каменистата, бурна река, ...
MANIA (Мария)
MANIA
Есета
2.2K 2

Бъди отворен към Живота

Включих си компютъра. Влязох във фейсбук и попаднах на профила на една близка приятелка. Разгледах снимките, които беше качила в него, а и коментарите под тях. Разбрах, че е посетила пещерите – „Дяволското гърло” и „Ягодинската пещера”. Стана ми малко дискомфортно , защото и на мен ми се прииска да ...
dyx (Иван Аршинков)
dyx
Есета » Други
2.7K 1 4

В търсене на радостта

В ТЪРСЕНЕ НА РАДОСТТА
Няма по-голямо благо от това да умееш да се радваш на живота, но без допълнителен допинг, като алкохол и наркотици, например. Да си успял да запазиш онова детско чувство на учудване от всеки детайл или явление в света, който ни заобикаля. Да се възхищаваш от величествените върх ...
selenarevitano (Ренета Панкова)
selenarevitano
Есета » Други
4K 1

Мигове

Опитвам се да си спомня кога за последен път съм се усмихнала на живота си. А да, сетих се! Tова беше точно преди няколко минути, когато затворих телефона след поредния разговор с него.
Еех, ето че и поредният ден отмина като 3-минутна песен. Нашата среща беше като няколко мига, макар и целия ден да ...
mashka (Мая)
mashka
Есета » Ученически
2.3K 4

Светлината

А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, пр ...
neizwesten (Неизвестен)
neizwesten
Есета » Лични
3K 1 1

Надежда

Надежда
Над еж да – над ежбите да бъде!
Като се осеняваме на надеждата, забравяме за ежбите и искаме да бъде мир в отношенията и да се случват предвидими събития. Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.
Да превъзмотнем колебанието и да се отдадем в ръцете на благотворната съдба за нашето б ...
vikibobeva (ВИКТОРИЯ Бобева)
vikibobeva
Есета
2.3K

Липсваш ми

Ето и поредния есенен дъждовен ден. Любимите ти дни в годината. Навън е прохладно, малките капчици вода падат и овлажняват топлия асфалт.
Привечер е, а аз седя отново до прозореца и си мисля за теб. Мисля си само колко ми липсваш. Копнея да те видя, да те прегърна, да усетя аромата ти... и един миг ...
mashka (Мая)
mashka
Есета » Любовни
4.6K 2

музиката

Музиката
За всеки случай, за всеки човек има музика, която му харесва и слуша.
За мен винаги е било удоволствие да слушам, да се наслаждавам и да се отпускам или да танцувам под хармоничните звуци на различни типове музика.
Възприемам я като галене по кожата, лек бриз в косите, стимулатор за сърцето ...
vikibobeva (ВИКТОРИЯ Бобева)
vikibobeva
Есета » Философски
3.5K

Едно изречение

Безкраен копнеж и никакви шансове за сбъдване - напоследък никаква отчетливост или паметливост на дните и загуба на всякаква усетливост, и тоя социален инстинкт да се преструвам, и тая лудост да вярвам, че съм нещо по-различно, и тая глупост да се надявам на повече, и още тая детска наивност, че има ...
Миролюба (Мирослава)
Миролюба
Есета » Други
2.6K 2

За честта на едно агне

Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.
Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът ...
summer (Стефани)
summer
Есета » Лични
1.9K 1

Защо?

,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Есета » Лични
2K 12

Мисълта, че не искам никога повече да е вечер...

Идва вечерта.. започвам да мисля за изминалия ден... изпълнен със смях, шеги и закачки... Денят, чийто часове са изминали толкова бързо между кафетата и усмивките... И през този ден нямах времето, или по-точно не исках да мисля, за нещата, от които ме боли толкова много... Тези неща, които ме карат ...
SmukiSmilee (Десислава Колева)
SmukiSmilee
Есета » Социални
3.5K 9

Птици

Всяко пътуване ми носи покой! Първо ме връхлитат обсебващи мисли, кръжащи, летящи около мен; като се изморят, кацат като гарвани по клонаците. Трудно е да ги пропъдиш. Гледам да ги разчистя или да сложа някакъв ред в главата си... Като ги натъкмя, започвам да ги чистя... общо взето, повтарящи се и н ...
Tattul (Гергана Димитрова)
Tattul
Есета » Лични
2.7K 3

Сън: скалите и морето

Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...
Tattul (Гергана Димитрова)
Tattul
Есета » Лични
2.1K

Силата на думите: Обичам те!

"Обичам те"! Сякаш красотата и дълбочината на тези думи безвъзвратно се изгубиха в сивия водовъртеж и ежедневната ни рутина, сякаш потънаха в необятността на океана, сякаш умряха в уморените ни очи, сякаш сълзата, събрала болка и страх, агония и скръб, сълзата, олицетворяваща пъзела на разбитите над ...
foxy06star90 (Василена Василева)
foxy06star90
Есета » Лични
3.3K 2

Човешкото доверие и съмнение

Да спечелиш доверието на някого понякога може да бъде много трудно. Както се казва: „Доверието трудно се печели, но още по-лесно се губи.” Ако един човек иска да спечели доверието на даден човек, той трябва да се потруди доста. Трябва да му покаже, че каквото и да става, той ще бъде до него. Доверие ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Есета » Ученически
17.6K 5 1

Да! „Прекрасен“ беше денят ми…

Ставам, правя кафе, пускам родната телевизия с цел разсъмване. От екрана ме гледат куп напудрени дами, костюмирани господа, които с хладно изкуствена гримаса, явяваща се предполагам усмивка, ми казват ”Добро утро”. Със същото „топло“ изражение ми поднасят сутрешните новини: “Днес стана катастрофа“, ...
summer (Стефани)
summer
Есета » Граждански
2.4K 1

Да мислим когато и както трябва

Размишлявайки върху случващото се през последните години и месеци и това, което ни очаква до дните на изборите, си припомних една мисъл на Ксенофонт /древногръцки писател и историк/, един от най-популярните и плодовити писатели на древността /V - ІV век преди н.е./, чийто произведения звучат особено ...
petkonpet (Петър Петров)
petkonpet
Есета » Граждански
1.9K 5

Той...

Имам нужда някой просто да ме хване за ръка и да ми каже
"С теб съм"... Имам нужда просто от една подкрепа... Усмихвам
се и въпреки че почти нищо не върви, въпреки че почти нищо
не е наред, усмивката ми е истинска... Тя е единственото, което
ме радва... Единственото, с което мога да зарадвам хората ...
SmukiSmilee (Десислава Колева)
SmukiSmilee
Есета » Любовни
4.6K 2 3

Има ли криза, няма ли?!

Защо трябва да започваме да говорим за криза само когато с ужас забележим, че джобът ни изтънява, когато мизерните ни спестяванията все повече и повече се топят, като докоснат от слънцето сняг, когато започнат поголовните съкращения на работните места или борсите да се сриват тотално, когато започна ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Есета » Социални
1.7K 1 1

На първата ми любов...

на Константин
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...
Fiorghra (Даяна)
Fiorghra
Есета » Лични
1.9K 1

ВНИМАНИЕ! Ромски братя „вежливо” разхлаждат...

Седя пред отворения латоп в тъмната си стая. Малко след полунощ е и се опитвам да реша дали си струва да пиша тези редове. Но тъй като желание за това не ми липсва, защото фрустрацията ми има колосални размери и поради това все някак трябва да ескалира, пък дори и в едно хейтърско и злободневно писа ...
tsveti4ka (Цвет)
tsveti4ka
Есета » Граждански
1.6K 1

Когато Бог реши да накаже някого

Когато Бог реши да накаже някой :
- ХУДОЖНИК, Той му отнема зрението, но му оставя слуха. Само звуците да му напомнят за красивия, пълен с невероятни цветове свят, който той до края на живота си няма да може да пресъздава в картини.
- МУЗИКАНТ, Той му отнема слуха, но му оставя зрението. Да вижда вс ...
petkonpet (Петър Петров)
petkonpet
Есета » Философски
2.7K 11

Една вълшебна нощ

Една вълшебна нощ
Влюбена ли съм или ми се иска да е така? Земната ми зодия не ми позволява да съм фантазьорка! Толкова объркана не съм била с векове! Както много рядко ми се случва, днес не мога да разбера себе си! Чувствам се млада днес! Гледам се в огледалото и се усмихвам на себе си и късмета си ...
Dimena (Димена)
Dimena
Есета » Други
2.2K 1 1

Как си?

Понякога е много трудно да отговориш на привидно простия въпрос „Как си?”
Особено когато самият ти не знаеш какво чувстваш.
В теб бушува буря от емоции, изгубваш се, намираш се и отново потъваш в океана на чувствата.
Струва ти се невъзможно да изразиш с думи това, което се случва с твоето вътрешно А ...
JustaLittleKid (Или Дадарова)
JustaLittleKid
Есета » Социални
2.4K 1

Все същото

Все същото
Никога не разбираме напълно нещо, докато не го преживеем. Мислим си, че знаем точно как се чувстват другите, но чак по-късно разбираме, че това е фалшиво съчувствие. Завиждаме, когато другите са щастливи и се радваме, че не сме ние, когато страдат. Може да не е правилно от морална, христи ...
ral (Ралка)
ral
Есета » Лични
1.4K

По пътя в междувремието

Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Есета
1.7K 12