Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

"Почтените хора уважават достойнствата ни, а тълпата - щастливата ни звезда"

В забързаното ни ежедневие се запознаваме с много хора, различни сами по себе си. Ако един човек е съвсем обикновен, изградил своя авторитет през годините, той ще бъде пример за останалите. Независимо какви цели е постигнал в живота си, хората ще го уважават. Но има хора, които се опитват да се възп ...

derby98

Есета » Философски

3K 1 1

Реалността...

Толкова много преструвки и лъжи, дори и пред най-близките... Толкова скрити мечти и желания, толкова скрити надълбоко сълзи, които е твърде късно да пролеем от желанието да бъдем силни или поне да изглеждаме такива. Толкова много чувства, които чакат да бъдат освободени. Толкова красиви моменти, про ...

Tiffanyyy

Есета » Социални

2.3K 1

Самоубийствена толерантност*

На хората някак им прикипя! Едно такова хубаво кипене... Обединяващо. Пламнахме като прахан оставен на слънце. До един момент...
Агресията е лош съветник.
Глупостта също...
Но някак ги подкрепям тези хора. Дори и ги разбирам. Не съм аз тази, която да каже дали е правилно или не. Не съм аз тази, коят ...

dianjelly

Есета » Граждански

1.7K

Защо хората се влюбват?

Защо хората се влюбват? Въпрос, на който едва ли може да се намери изчерпателен отговор... и все пак всеки има правото да сподели своята гледна точка... Ето и моята... Може би хората сме устроени така, че имаме нужда да бъдем влюбени, било то в себе си, в нещо или някого... И след като говоря за моя ...

Tiffanyyy

Есета » Любовни

4.4K 4

Когато чудесата свършат

Животът на човека започва от момента, в който една мъжка полова клетка се среща с една женска. Тогава се случва онова необяснимо чудо, две различни и отделни клетки създават нова клетка, носител на уникална информация, данните за новия човешки организъм. Цвят на очите, пол и цвят на кожата. Ражда се ...

Seda96

Есета » Ученически

4.9K 1

Очите

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

3K 1 15

Моята най-голяма надежда

Какво означава за мен надеждата? Тя е онази вълшебна дума, която като цел в живота те подтиква да се стремиш към доброто, към ясното бъдеще, към прекрасното.
Тя е същото онова стремление, което има смисъл за човек със самосъзнание да се докаже и като личност. На какво се надявам? За мен надеждата е ...

Seda96

Есета » Ученически

4K 2

Да гледаш и да не виждаш

Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и ...

alleah93

Есета » Социални

14.2K 1 5

За циганията и циганското у хората...

"Те имат право да ни убиват,
а ние нямаме право на нищо..."
Много странна държава е моята България. Една такава - търпелива и смирена. И само мъката в състарените ù очи показват, че е жива...
Моята България е една такава поциганена, забравила миналото и героите си.
Моята България е една такава съста ...

dianjelly

Есета » Граждански

2.9K 1 7

Жаргоните в нашия език

Жаргонът е специфичен говор на определена социална група, отличаващ се с експресивни думи и изрази – чужди, диалектни, новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Доста често се използва сред тийнейджърите.
Ето как би протекъл един обикновен ден о ...

plamit000

Есета

4.7K 4

Парадокси по нашенски

Парадокси по нашенски
(предизборно)
От 1989 г., на гърба на народа, в България все се правят някакви политически и управленски експерименти от някакви хора, или някакви партии, с някаква скрита цел или срещу някаква явна изгода. Всичко обаче е "в името" на някаква полза за народа и държавата.
Изреди ...

petkonpet

Есета

1.6K

Въпрос на избор

Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.
Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Ми ...

JustaLittleKid

Есета

3.8K 2

"Много ли е... а за мен все едно беше вчера."

„Много ли е... а за мен все едно беше вчера.”
Онази любов… тази любов, невероятната любов. Истината за някой, който обича завинаги, който говори за тази любов, който диша с тази любов. Това е историята именно за такъв човек, за магията, която наистина съществува, която е онази рядко срещана съставка ...

et_25

Есета » Други

2.4K 3

Кои са различните между еднаквите

Винаги съм се питала един и същ въпрос: "Кое ме отличава от останалите?"
И да ви призная, така и не намирам отговор на това. Веднъж някой ми каза:
"Ти не си виновна за това, което си, но цял живот ще носиш товара!" Не бях съгласна с това или не исках да се съглася, защото ако мислим по този начин, н ...

Innit0

Есета » Други

2.5K 5

Когато бях малка...

Когато бях малка, бях точно като обикновените момичета. Мечтаех да съм принцеса от приказките и когато порасна, да срещна принца на бял кон.
С времето осъзнах, че не искам да съм принцеса и не искам никакви принцове. С времето осъзнах, че да си принцеса в реалния живот изисква безчувственост и безра ...

RoSaLiE

Есета » Други

4.6K 1 3

Преди изгрева

Преди изгрева
Преди изгрева на слънцето, преди големите отговорности отново да те застигнат, ти си свободен да мечтаеш, копнееш, сънуваш и да живееш. Тогава пред теб и любовта няма ограничения, а само блаженство. Това е мигът, в който си с любовта на своя живот и мечтаеш този вълшебен момент никога ...

maliovica

Есета » Любовни

3.6K 3

* * *

Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...

pearlsina

Есета » Лични

1.3K 2

Поглед в есента

Сега съм човек.
Занимавам се с човешки реалности - радости, работи, мечти, истини...
Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен или по-елементарен?
Дали ще е само борба за оцеляване и потомство?
Бог по какви критерии решава какви да бъдем - човеци, котки, листа... ...

fakti

Есета » Философски

4.6K 1

Детски спомен

Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете им ...

akfets

Есета » Лични

4.9K 1

Светлина и разруха

Светлина и разруха
Повечето хора свързват светлината с прекрасните лъчи на
слънцето, огряващо всичко наоколо. Новият живот, новото начало, навлизане от един етап в друг, в който светлината ни помага да бъдем по-позитивни към себе си и към околните. Но какво се случва, когато светлината огрее самите ...

lorelei

Есета

1.5K 1

Зад огледалото

Ужасно странно е, но при мен спиралата на възрастта е изкривена безвъзвратно. Какво означава това ли? Ами просто, че с годините се променям неадекватно, нелогично. Понякога се чудя дали това е така и с останалите или все пак има щастливци, които пораствайки, не губят толкова много... Бих могла да из ...

Isaan

Есета

2.6K 3

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява
Може би един от най-забележителните човешки пороци, както и неговите прояви, е способността му да рисува една картина така, че когато я погледне, единствен той да вижда отражението на слънцето във водата като златна корона и изгнил ...

lorelei

Есета

5K 1

Моята смокиня

Преди десет дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде.
Беше се килнала сякаш на една с ...

lubara

Есета » Лични

1.3K 2

Ако не е съвсем точно, то поне е вярно!

В България нищо не е както и каквото трябва да бъде !
Включително и ние - и недоволните, и доволните.
Защо е така ли?
Защото:
- не ни пука от нищо, докато не засегне нас лично или член от семейството ни; ...

petkonpet

Есета » Граждански

1.9K 2

Шест малки сини очи.

Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...

filipok

Есета » Лични

1.9K 1

Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда

Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...

madgirl-

Есета » Лични

6K 5

Къде са силните мъже

Къде е гордостта на една жена? Как раздаваме сълзите си като хляб за бедните, а колко ни боли. Може би само ние си знаем колко се крием зад нашите дрехи, обувки и как крадат от нас и вкусът, и стилът; иззеха ни дори и модата да бъдем слаби. Това си беше наша тайна, понякога просто страдаме, че остав ...

m1l3t0

Есета » Философски

2.5K 1

Аз, прашинката

Аз съм
една микроскопична прашинка.
Не знам точно от какво съм направена -
Дали от гълъбов корал,
който са изяли рибите от дъгата и са превърнали в морски пясък. ...

fakti

Есета

1.4K 2

Аз вървя

Аз тръгвам. Потеглям напред, без да зная какво ме очаква, без да предполагам какъв е пътят пред мен, аз просто тръгвам. И в себе си нямам абсолютно нищо. Оставям се изцяло на произвола на съдбата. Вярвам изцяло на нея. Бавно пристъпвам към това, което предстои. И малко по малко пътят се избистря. Из ...

madgirl-

Есета

1.9K 2

72 часа

72 часа
„Всяко чудо за 3 дни”… да, истината боли, нали. Не случайно хората са го казали, в крайна сметка всяко неизменно клише на света е спечелило да е такова заради своята истинност. Това определено е тъжна статистика, защото ми се иска да кажа „никога” и то да е завинаги, защото въпреки че за няк ...

et_25

Есета » Лични

2.9K 1

Зелено човече

Лутайки се без надежда, без вяра, в сивотата на скучния делничен град, срещнах пред себе си малко зелено човече.
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките въз ...

hazelnut

Есета » Лични

2K

Най - голямата ми грешка

Аз днес съм на 17 години и си мисля за това, че когато стана възрастна и имам деца, ще дойде един ден, в който ще трябва да им обясня за най-голямата грешка в живота си.
Дали ще мога да им кажа това, което чувствам днес, дали ще мога да им обясня така, че да ме разберат правилно.
Моята най-голяма гр ...

nonito

Есета » Лични

2.8K 2

Откровение за страстта: Любов

Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - ...

Tattul

Есета » Лични

3.7K 1

Желанието като цел, която не трябва да бъде постиганата

Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...

tsveti4ka

Есета » Лични

1.8K

Раздвоение

Раздвоение
Разделям.
Разделям на две.
Аз и ти бяхме едно цяло. Цяло с четири ръце, четири крака, две слепени глави, съставящи един съвършен разум, две слепени души, създаващи цялост и смисъл. Цялост. Смисъл. Непобедимост.
Завист и страх обзе хората и те се събраха и решиха да ни разцепят на две. Да ...

NikitaYan

Есета » Други

4.8K 2

За него

Никога не съм правила нещо мило за теб, никога не съм показвала явно чувствата си към теб, не успях да ти докажа какво истински значиш за мен. Пиша ти сега, а дори не знам дали това писмо ще стигне до теб. Не знам дали въобще ще го прочетеш, или просто, като видиш почерка ми, ще го захвърлиш. А как ...

SmukiSmilee

Есета » Любовни

8.4K 1 4

Да забравиш

Когато обичаш някого, си готов да направиш всичко за него, включително да се опиташ да го забравиш, обаче дали ще успееш, зависи от това какво точно те е свързвало с този човек.
Има чувства, които не могат просто ей така да бъдат забравени, могат да бъдат подтиснати, но никога няма да изчезнат напъл ...

snk

Есета

3.2K

Така и не успя да му го каже..

... а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свита в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи... Защо!? Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където две стени се срещат и искат, или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш с ...

SmukiSmilee

Есета » Любовни

3.1K 2

Откровение за страстта: Похот

Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...

Tattul

Есета » Лични

2.6K 2

Откровение за страстта: Лудост

Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От лас ...

Tattul

Есета » Лични

2.3K 2

Есета на различни теми

"Почтените хора уважават достойнствата ни, а тълпата - щастливата ни звезда"

Реалността...

Самоубийствена толерантност*

Защо хората се влюбват?

Когато чудесата свършат

Очите

Моята най-голяма надежда

Да гледаш и да не виждаш

За циганията и циганското у хората...

Жаргоните в нашия език

Парадокси по нашенски

Въпрос на избор

"Много ли е... а за мен все едно беше вчера."

Кои са различните между еднаквите

Когато бях малка...

Преди изгрева

* * *

Поглед в есента

Детски спомен

Светлина и разруха

Зад огледалото

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява

Моята смокиня

Ако не е съвсем точно, то поне е вярно!

Шест малки сини очи.

Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда

Къде са силните мъже

Аз, прашинката

Аз вървя

72 часа

Зелено човече

Най - голямата ми грешка

Откровение за страстта: Любов

Желанието като цел, която не трябва да бъде постиганата

Раздвоение

За него

Да забравиш

Така и не успя да му го каже..

Откровение за страстта: Похот

Откровение за страстта: Лудост

Опашка