След Асеновград Чепеларската река (още Асеница или Чая) - 20.08.2011
Познатата поляна, на която и преди сме ходили с Дуда, но само за по няколко часа, понякога с кучето! Тя се намира над поляната до реката, но там земята е влажна за палатка. Аз вече се бях обзавела с туристическа раница и туристичес ...
Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...
Нуждата от любов е нашата вярна спътница по пътя на живота. Каквото и да казваме, не можем да живеем без това чувство. Любовта присъства във всяко наше желание. С любов ни сътворяват, с любов ни отглеждат и с любов ни изпращат и помнят след това. Любовта е насочена от другите към нас и от нас към тя ...
Това е едно есе, което написах за курса по руска литература на 20-ти век, което моята преподавателка загуби и така и не беше оценено. Това е есе за романа "Те се сражаваха за родината" на Шолохов. Надявам се на някой да му хареса или поне да изрази мнение...
Did you see the frightened ones?
Did you ...
Искам да чувам
Слушам дъждът как пее в ушите ми и как квакат уплашените жаби, когато объркат гьола си. Но сега е слънчево и няма помен от дъждовен облак! Защо да мисля за дъжда? Защо да чувам неговата песен? Защо ми е въобще да чувам? Постоянно някой те поучава и ти говори, постоянно някой ти мърмор ...
След Храбрино на алпинистките пътеки 13.08... 19:30ч Тъмрашката река.
Пътеката в началото беше почти полегата, но минаваше покрай дървета, които на места простираха корените си по нея.
Деан ми помагаше да сляза в рова, където водеше въпросната пътека, следваше въжен мост над каменистата, бурна река, ...
Включих си компютъра. Влязох във фейсбук и попаднах на профила на една близка приятелка. Разгледах снимките, които беше качила в него, а и коментарите под тях. Разбрах, че е посетила пещерите – „Дяволското гърло” и „Ягодинската пещера”. Стана ми малко дискомфортно , защото и на мен ми се прииска да ...
В ТЪРСЕНЕ НА РАДОСТТА
Няма по-голямо благо от това да умееш да се радваш на живота, но без допълнителен допинг, като алкохол и наркотици, например. Да си успял да запазиш онова детско чувство на учудване от всеки детайл или явление в света, който ни заобикаля. Да се възхищаваш от величествените върх ...
Опитвам се да си спомня кога за последен път съм се усмихнала на живота си. А да, сетих се! Tова беше точно преди няколко минути, когато затворих телефона след поредния разговор с него.
Еех, ето че и поредният ден отмина като 3-минутна песен. Нашата среща беше като няколко мига, макар и целия ден да ...
А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, пр ...
Надежда
Над еж да – над ежбите да бъде!
Като се осеняваме на надеждата, забравяме за ежбите и искаме да бъде мир в отношенията и да се случват предвидими събития. Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.
Да превъзмотнем колебанието и да се отдадем в ръцете на благотворната съдба за нашето б ...
Ето и поредния есенен дъждовен ден. Любимите ти дни в годината. Навън е прохладно, малките капчици вода падат и овлажняват топлия асфалт.
Привечер е, а аз седя отново до прозореца и си мисля за теб. Мисля си само колко ми липсваш. Копнея да те видя, да те прегърна, да усетя аромата ти... и един миг ...
Музиката
За всеки случай, за всеки човек има музика, която му харесва и слуша.
За мен винаги е било удоволствие да слушам, да се наслаждавам и да се отпускам или да танцувам под хармоничните звуци на различни типове музика.
Възприемам я като галене по кожата, лек бриз в косите, стимулатор за сърцето ...
Безкраен копнеж и никакви шансове за сбъдване - напоследък никаква отчетливост или паметливост на дните и загуба на всякаква усетливост, и тоя социален инстинкт да се преструвам, и тая лудост да вярвам, че съм нещо по-различно, и тая глупост да се надявам на повече, и още тая детска наивност, че има ...
Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.
Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът ...
,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
Идва вечерта.. започвам да мисля за изминалия ден... изпълнен със смях, шеги и закачки... Денят, чийто часове са изминали толкова бързо между кафетата и усмивките... И през този ден нямах времето, или по-точно не исках да мисля, за нещата, от които ме боли толкова много... Тези неща, които ме карат ...
Всяко пътуване ми носи покой! Първо ме връхлитат обсебващи мисли, кръжащи, летящи около мен; като се изморят, кацат като гарвани по клонаците. Трудно е да ги пропъдиш. Гледам да ги разчистя или да сложа някакъв ред в главата си... Като ги натъкмя, започвам да ги чистя... общо взето, повтарящи се и н ...
Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...
"Обичам те"! Сякаш красотата и дълбочината на тези думи безвъзвратно се изгубиха в сивия водовъртеж и ежедневната ни рутина, сякаш потънаха в необятността на океана, сякаш умряха в уморените ни очи, сякаш сълзата, събрала болка и страх, агония и скръб, сълзата, олицетворяваща пъзела на разбитите над ...
Да спечелиш доверието на някого понякога може да бъде много трудно. Както се казва: „Доверието трудно се печели, но още по-лесно се губи.” Ако един човек иска да спечели доверието на даден човек, той трябва да се потруди доста. Трябва да му покаже, че каквото и да става, той ще бъде до него. Доверие ...
Ставам, правя кафе, пускам родната телевизия с цел разсъмване. От екрана ме гледат куп напудрени дами, костюмирани господа, които с хладно изкуствена гримаса, явяваща се предполагам усмивка, ми казват ”Добро утро”. Със същото „топло“ изражение ми поднасят сутрешните новини: “Днес стана катастрофа“, ...
Размишлявайки върху случващото се през последните години и месеци и това, което ни очаква до дните на изборите, си припомних една мисъл на Ксенофонт /древногръцки писател и историк/, един от най-популярните и плодовити писатели на древността /V - ІV век преди н.е./, чийто произведения звучат особено ...
Имам нужда някой просто да ме хване за ръка и да ми каже
"С теб съм"... Имам нужда просто от една подкрепа... Усмихвам
се и въпреки че почти нищо не върви, въпреки че почти нищо
не е наред, усмивката ми е истинска... Тя е единственото, което
ме радва... Единственото, с което мога да зарадвам хората ...
Защо трябва да започваме да говорим за криза само когато с ужас забележим, че джобът ни изтънява, когато мизерните ни спестяванията все повече и повече се топят, като докоснат от слънцето сняг, когато започнат поголовните съкращения на работните места или борсите да се сриват тотално, когато започна ...
на Константин
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...
Седя пред отворения латоп в тъмната си стая. Малко след полунощ е и се опитвам да реша дали си струва да пиша тези редове. Но тъй като желание за това не ми липсва, защото фрустрацията ми има колосални размери и поради това все някак трябва да ескалира, пък дори и в едно хейтърско и злободневно писа ...
Когато Бог реши да накаже някой :
- ХУДОЖНИК, Той му отнема зрението, но му оставя слуха. Само звуците да му напомнят за красивия, пълен с невероятни цветове свят, който той до края на живота си няма да може да пресъздава в картини.
- МУЗИКАНТ, Той му отнема слуха, но му оставя зрението. Да вижда вс ...
Една вълшебна нощ
Влюбена ли съм или ми се иска да е така? Земната ми зодия не ми позволява да съм фантазьорка! Толкова объркана не съм била с векове! Както много рядко ми се случва, днес не мога да разбера себе си! Чувствам се млада днес! Гледам се в огледалото и се усмихвам на себе си и късмета си ...
Понякога е много трудно да отговориш на привидно простия въпрос „Как си?”
Особено когато самият ти не знаеш какво чувстваш.
В теб бушува буря от емоции, изгубваш се, намираш се и отново потъваш в океана на чувствата.
Струва ти се невъзможно да изразиш с думи това, което се случва с твоето вътрешно А ...
Все същото
Никога не разбираме напълно нещо, докато не го преживеем. Мислим си, че знаем точно как се чувстват другите, но чак по-късно разбираме, че това е фалшиво съчувствие. Завиждаме, когато другите са щастливи и се радваме, че не сме ние, когато страдат. Може да не е правилно от морална, христи ...
Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...
Стоиш над пропаст, а под теб е всеобятната водна шир. Водата е тъмна, спокойна и мамеща. Чудиш се какво е чувството да си сред тези води. Любопитството е толкова силно, че се превръща в болезнен копнеж. Безсъзнателно скачаш. И започваш да потъваш все по-надолу и надолу. А водата е топла, тъмна. Доко ...
Поредният „поетичен” боклук можеше да се роди сега в претъпканото ми с празнота съзнание. Окъсан лист стои от дясната ми страна. До него жълта химикалка, която дори не е моя. Бях я взела от колега в някой от онези дни, когато дори автопилотът на обичайните ми сутрешни дейности няма енергия да се зад ...
Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...
В Ада
Отново съм там, където бях, а именно в Ада. Ти беше този, който ме измъкна от там. Ти беше този, който ме накара да се почувствам отново значима...
Цял живот за всеки съм била на второ място: за приятели, за семейство, за човека, който обичам. Никога за никой не съм била важна, докато не се по ...
Tой беше смисълът на моя ден. За пореден път момче беше смисълът на моя ден. Позволих го за пореден път и съжалявам, но е късно... Сълзите вече са на път - горчиво-солени както винаги, подсказващи колко болка се криеше зад очите ми. Плаках... превърнах се в призрак. Блуждаех измежду хората, търсейки ...
Според много изтъкнати философи волята пребивава в разума, тя е тази сила, която води човека. Може би можем да надникнем дълбоко в човешките дълбини и така да дадем оценка за това кое е добро и зло. Възгледи, пропити с линиялна правилност, защото моралното и идеята за него е самото добро. Нима добро ...
Simple as I love you
Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновя ...