1 429 резултата
Вали дъжд. Капките се стичат по прозорците на колите. Хората вървят с бърза
крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.
Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ...
  846 
Понякога имам чувството, че съм като попивателна гъба. Попивам, после ме цедят, я курви, я приятели (приятели). Не че съм лош. Между другото, се казвам Симеон и съм... Симеон. Висок съм 1.90, тежа 60-59 кг (не мога да го определя). Като съм на кеф, съм по-слаб, а не мога да видя логика в това, смята ...
  2527 
Не ме осъждай за това, което ще направя.
Сам си го направи.
Не ме мрази за това, че не мога повече да се боря.
Сам си го направи.
Не ме търси, защото АЗ няма да те потърся отново. ...
  1568 
Защо? Вечният въпрос! Защо?
Защо живеем, а после умираме?
Защо обичаме и мразим?
Защо ни боли?
Защо плача? Не разбирам... ...
  1016 
Винаги съм си задавала въпроса, защо хората обичат да пишат тъжни неща. Не отричам, че от друга страна има и много забавни произведения. Но определено ми прави впечатление, че не можем до край да опишем хубавите емоции и те не могат да стоят така добре на белия лист. За разлика от мрачните - те са к ...
  827 
Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...
  1397 
ПРИВЕЧЕР В ПЛАНИНАТА
Един поток край мен бълбука и се пени. Разказва той в прииждащата вечер за своето пътуване към толкова очаквани и неочаквани неща и за надеждата, която носи. Източва дългата си нишка в планината, в заблудата си, че по нея ще може някога да се завърне към слънценосното си пеещо н ...
  3191 
ПРОЛОГ*
(Тихо. Трябва да съм много тиха. Всички спят. Клавиатурата. Колко е шумна. Моят успокоителен звук. Моето успокоение. Нерви. Мисли.)
Интересно нещо е животът. Защо ни е даден, защо го живеем? За да умрем накрая?? Най-интересният за мен въпрос, който ми човърка мозъка в късната нощ или ранната ...
  1631 
Friend with an ex*
Когато в нашия човешки свят на заплетени връзки и взаимоотношения, по принцип е трудно човек да дефинира приятелството като факт или явление, не става ли невъзможно сложно да го направим в случай на стара любовна история? Задавам толкова комерсиалния и често питан въпрос, който е ...
  1317 
Любовта е болезнена...
Стоя сама в тъмната стая и плача... плача за човек, който не заслужава. Слушам песни, които ме връщат назад във времето към нещо красиво и все повече сълзи започват да се стичат по мрачното ми лице...
Беше преди две години...
Срещнах човек, който и до ден днешен ме кара да пол ...
  653 
Отново те сънувах...
Но за първи път такъв.
Детето ти седеше на седалката до теб в разкапалия се, мръсен автобус. И със сълзи в очите си те питаше защо си искал да умреш. Аз седях на съседната седалка и слушах, когато ти вдигна за пръв път наведената си ниско глава и погледна право в мен.
Сякаш знае ...
  1340 
Защо, защо, защо... въпрос, който би могъл да се зададе за всяко нещо... въпрос, който се задава за толкова много неща, които ни вълнуват... Но (отново) ЗАЩО, задавайки този въпрос, не винаги можем да получим отговор... много по-мъчително и болезнено е да не получиш никакъв отговор, отколкото да чуе ...
  1107 
Здравейте!
Пише ви някой, когото познавате малко, много или пък достатъчно. Пише ви онзи, който цял живот мечтаеше да покорява върхове и да търси светлата страна във всичко. Онзи, който се превърна в дявол с черни рога и ангел с бели крила и направи и немислимото, за да прелети от единия връх до дру ...
  1220 
Не съм като другите и често оставам неразбрана. Не се интересувам съществено от мнението на хората и малко са тези, които допуснах до себе си и ме опознаха. Не съм от момичетата, които слагат много грим, за да прикрият недостатъците. Аз съм от онези, които смятат, че недостатъците трябва да бъдат пр ...
  3761 
Съпругът ми стана риболовец. Ей така изведнъж. Започна да гледа някакви предавания за риболов, намери си приятели риболовци и изведнъж така се запали, че аз направо се изумих от неговото ново хоби. Започна се от там, че един прекрасен ден мъжът ми дойде да ме вземе от работа, което ми се случва по-р ...
  2324 
Тих пристан, в който мога да отдъхна след бурен ден. Крепост, в която мога да се скрия. Огледало на моята същност. Всичко това е моят дом. Малък, уютен, изпълнен с топлина. Място, където винаги съм добре дошла. Тук мога да бъда себе си – малка, слаба, незразумна, с безброй недостатъци и трески за дя ...
  14106 
Тъмно е. Сега звездите са моите братя и сестри. Аз съм сама.
Една картонена кутия е моят дом. Живот ли е това. Аз не знам
коя съм и защо се чувствам като в рая. Една доза ми дава живот.
Но защо? Какво имам? Само една капка надежда в сърцето ми,
ако мога така да го нарека. Усещам се напълно свободна. ...
  1470 
Събуждане
Събуди се. Никоя птичка не бе виновна, по-скоро кошмарът, който и денем и нощем в съня я гонеше. Направи си чаша чай, мразеше кафето, то я събуждаше рязко, истински. Водата се стопли и тя пусна пликчето в малката чаша. Седна на плота и зачака.
Замисли се за това, което бе сънувала. Някой б ...
  1360 
Мишките ще ви гледат мило, ще се държат галантно и често ще се чудите кой от двама ви е по-крехък. Ще си говорите за живота, любовта, секса, приятелството, самотата, но винаги в общ план и никога конкретно. Мишката никога няма да ви попита за вашия личен живот, ще предполага, че щом пиете кафе с нея ...
  2009 
София. Той бе дошъл тук преди по-малко от месец. Започна студентските си години - най-хубавите години (както казват всички). Едва бе започнал да съчетава дългите дни, изпълнени със задължения и нощите, съпътствани от купони. Въпреки желанието му за веселби, той си оставаше трудолюбивото момче от учи ...
  1094 
Прегръдка
Вече си го правил, но не по същия начин… Моля те, прегърни ме, доближи ме до теб и силно ме притисни към себе си, толкова, че да се почувствам част от твоето тяло, да не бъда вече самотна, а в обятията ти, твоите, ничии други, защото те ме успокояват, карат ме да се чувствам сигурна и защи ...
  2011 
Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа
Когато си се родил човек и респективно разумно същество, ти се обвързваш с редица блага и следователно отговорности, имаш свободата да градиш и прогресираш, но също така и теглото на това да обичаш, мечтаеш, да си спомняш. Спомените са нещо забележител ...
  3135 
Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...
Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчите ...
  1116 
Sex with аn ex *
Емоцията на човешката душа може да причини едновременно болка и радост, като един феномен тя се заражда в съзнанието и поражда различни изменения в човешкото поведение. Ако тази емоция ни причинява болка, защо тогава известните писатели, художници и като цяло хората на изкуството, я ...
  2036 
Всички търсим щастието, жертваме какво ли не, за да се наречем щастливи. Но знаем ли какво е щастие?
Задавам си въпроси постоянно, на някои намирам отговори, на някои не, това е животът - низ от въпроси и отговори (поне за мен), ала въпросът за щастието е един най-важните според мен, от отговора зав ...
  4336 
Пропадах, въргалях се в калта, животът ми се превърна в сапунка с елементи на хорър. Изглеждаше сякаш всичко е там, за да допълва мизерията. Лъчът надежда, който ми донесе присъствието ти, се превърна в пътеводна светлина. Последвах го, вървях напред - напред и нагоре - към слънцето. Но като всеки з ...
  1049 
Аз съм анонимен пациент, болен от анонимна болест. Всеки е чувал за анемията, но никой не знае подробности. Има различни анемии. Моята е бета таласемия или позната още като таласемия майор.
За болестта могат да се намерят много факти в интернет, има си дори специализиран сайт за нея. Но никъде не мо ...
  1982 
Не знам поради каква причина, решавам, че ми се пише в 2:54 след полунощ, когато всъщност очите ми, уморени, се опитват да се скрият за почивка под клепачите. Сякаш противопоставям в битка умората в тях и умората в себе си и с полузрителски интерес наблюдавам. Наблюдавам нея – цялата заслабнала, с р ...
  2005  11 
... Из мемоарите на една принцеса…
Два дена от един простичък живот
Учителката ми по български език не ни дава често за домашно “по-отвлечени” теми за писане. Редовно трябва да анализираме някой скучен разказ или с часове да се главоблъскаме над две строфи от по четири стиха… Но аз не ù се сърдя, ха ...
  1849 
Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – зве ...
  1272 
Наистина се удивлявам колко много са хората, които живеят живот в периферията. Забравят за себе си, забравят за нуждите, мечтите и желанията си и се отдават на друг.
Може би аз направих същото. Отдадох се на нещо невъзможно. Нещо до такава степен нереално, че дори сега, когато се сещам и пиша за нег ...
  2869 
Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, ус ...
  1888 
Мъртви преди мрак!
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, ...
  1367 
Отново искаше да ù каже толкова много неща, но езикът беше закован зад зъбите и не успяваше да поеме по своят път. Тази сутрин не успя да ù каже колко е красива, колко сини са очите ù, колко много я обича, колко много му липсват нощите, които понякога прекарваха заедно. Зъбите бяха залепени като със ...
  2321 
Най-дългите четири минути и четиридесет и пет секунди бяха, докато наблюдавах как животът си отива от там, където още не е започнал.
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпрос ...
  1063 
Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...
  1297 
Говори се, че жените сме били злобни, обсебващи, мрънкащи и досадни. Мъжете го говорят, де. То е ясно. Ами какви да сме? Цял ден сме на работа, след това тичаме да пазаруваме, да си вземем детето от детската градина, да приготвим вечеря, да изгладим ризите на любимия съпруг и някъде към полунощ да с ...
  1245 
Въпреки че съм жена, понякога и аз не зная? Оказва се, че жените искат един и същи мъж. Да, невероятно звучи, но е истина. Той трябва да е красив, млад, богат, материално подсигурен, да е внимателен, отзивчив, галантен, разбиращ, секса с него да е зашеметяващ и едновременно с това да е и лошо момче. ...
  1840 
Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, сем ...
  1362 
КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
  1570 
Предложения
: ??:??