в
ад горят
които ад творят

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...

Бях написал, че не плача,
но напират в мен сълзѝ.
Промени се нещо значи,
на къде светът върви.
Стичат се днес тук нечисти, ...

Буря се вихри, трещя, вилня,
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...

В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...

Нощта докосва челото мое,
на нея мракът ще приспи мен.
Тъжен, скептичен, неспокоен -
с горчивина ще бъда напоен.
Живот се губи без остатък, ...

Веднъж българската крава Умноглава видяла едно тигърче да реве. Попитала го:
– Защо плачеш, Тигърчо?
– Ами видях, че доста хора се избиват и ми стана жал!...
Тогава българската крава Умноглава започнала да го утешава:
– Успокой се, Тигърчо! Знаеш ли – казват, че аз съм от едно от най-древните животн ...

Морето е една вълна
и крясък на самотна чайка.
Морето е една мечта.
Докосване до чудна тайна.
С милувка бризът ти донася ...

И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...

Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи, ...

Като на война
Един с бастун, друг със стола -
пенсионери атакуват МОЛ - а,
всеки гледа да бъде напред -
за бутилка олио от слънчоглед!? ...

Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето, ...

Глава 48. Паспортый случай.
*Прибежал запыхавшийся Огуз: - Учитель-ага, я обнаружил исторический документ мирового замысла - литавры давно бьют - соскучились по беспристрастному знанию минувших отношений. После расслоения короткой империй гунно-ариев, готы устали от наличия пути, забыли тропы кочевы ...

- Иванчо, какъв е изводът, кое краси човека?
- Чашката, госпожо! Татко като закъснее от работа и майка му вика "Пак си се накрасѝл с някоя чашка!"
- Марийке, идваш ли у дома да учим заедно?
- Не, Иванчо, мама ми не дава. Каза, че едно време докато с татко така учили, съм се появила аз.
- Че какво ти ...

Всеки ден е нов, различен,
щом щастие в него намираш ти.
Щом в очите блестят ти искри,
то знай, че от Бог си обичан.

Кажи ми
как се пише?
Когато сирени
раздират нощта...
Кажи ми ...

Малка надежда крепи днес мужика:
Че Путин ще стъпи завинаги тук!
Как ще му пляска: “Победа” - ще вика
със вдигнат нагоре - гладен юмрук!
Отдавна си мисли, как го възпява! ...

Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...

Ако очите ти бяха затвори,
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.
Дори и тялото да се бунтува, ...

Дъждовната поезия не спира
талазите си леко да реди.
Най-пролетния стих си го избирам
в сърцето триумфално да седи.
В деня се разполага интересна, ...

Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи
Не ща да тропам вечер в керемидите ...

Душата ми, без тебе, е китара
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака, ...

Фонтане жив на любовта!
Две рози нося ти. Обичам
нестихващата красота,
сълзите твои поетични.
Сребристият ти воден прах ...

Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...

Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...

Когато някой друг черпи, дори диабетикът хапва торта…
хххх
Свободата на словото е много ценно право. Затова е само в Конституцията, добре охранявано, за да не може някой случайно да го открие и похаби от много ползване.
хххх
Удобното оправдание – „Аз не съм такъв, животът е такъв!“… ...

/Други неправилни мисли, отново не по вятъра/
Има си хора за всичко. Например, патриотарчета, опитващи се винаги да са по вятъра – особено, когато пикаят, и ходещи винаги самоподмокрени.
Подобни ни вкараха в три войни – все като победени, подобни са готови да викат „Тато!“ на всеки, даващ папо, подо ...

Тя бе леко вятърничево момиче
Така изглеждаше си от далече
Няма зима, няма лете
Все усмихната вървеше.
Още в облаците бели ...

Любов необичайна
Дори сърцето ми да се стопи,
кристалче малко ще остане.
Във всички дълги сиви дни
да свети няма да престане, ...

Изникна ми отнякъде една сентенция
Да си сам е свобода.
Стоя на бара като в черно-бяла снимка, в безметежна самота.
Съвети от пияници не търси никой
А мъдростите свършиха у мен- не ми е ден. ...

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...

Шест часа сутринта.
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...

Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...

Искам да пиша за любов,
не за властолюбиви
и алчни изчадия,
не за ножове в гърба
на ангели, ...