Останал съм с един полезен ход,
преди от този свят да си отида:
Да го ударя умно на живот,
забравил всяка болка и обида.
Но първо - Дон Кихот ще прочета, ...

Петра се изправи бавно и протегна ръка, две буци пръст глухо изтрополиха по капака на ковчега. Беше онемяла от мъка. Стоеше като пречупена тръстика и се поклащаше наляво и надясно.
Замъглиха й се очите, плувнаха пак във влага, стрелнаха се като ручеи сълзите й по хубавото й лице. Устата й беше пресъ ...

Многото войни…
Като кажем “война” първата ни мисъл е разрушения, убити, кръв, сълзи...И много други нещастия. Ала има войни на две противоположности, на независими от нас обстоятелства, смешни, абсурдни, от невежество, от самонадеяност и т.н….
Животът е прекрасен и трябва да се пази! Първата и най- ...

Вината не беше твоя
Беше моя
Аз, те виждах така, както исках...
Аз те чувах така, както исках...
Аз те разбирах така – както избирах! ...

Сърцето ми е с тебе във нощта!
Танцуват пак звезди, блести луна!
И всеки ден към теб пътувам,
по този начин съществувам.
Но пак изчезна корабът мечтан, ...

Компанията беше шумна и весела. Млади, красиви лица. Виното се лееше заедно със вицовете - песни и смях огласяха малкия апартамент. На красиво подредената маса се мъдреха кристални сервизи и костен порцелан. Музиката -приятна и добре подбрана. Празнуваха успешната животоспасяваща операция на Калина. ...

Омръзна ми, момиче,
омръзна ми все в мен да те нося.
Какво си ти - просто едно момиче,
а изяде душата ми.
От сутринта си играеш в главата ми, ...

Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...

Събуждал ли си се във тъмен здрач,
Безпътен като вятъра сред мрака,
И чувствал ли си се понякога глупак,
Мислейки, че някой там те чака..
А вярваш ли във своя бог могъщ, ...

Искам да съм някъде сама
далеч от хиляди лица.
Освободена от мисли за света.
Но имам нужда и от друга ръка.
Ръка, водеща към безкрайността. ...

Заспахте ли? Тишина цари.
На избори ще ходим пак.
Петков сам се опозори.
България отново е в мрак.
Не стигат само добрите намерения. ...

Обичам да се губя в града. Както и да отглеждам болките си по самотните му кътчета, пълни със спомени. Напоследък погледът ми е отражение на вътрешните ми чувства и борби, точно затова предпочитам да се сливам с тълпата, а не да пречупвам себе си за някого. Да, отблясъците ми заслепяват. Понякога до ...

Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с ...

Дните
Дните изтичаха, изтичаха необратимо,
убивайки любовта, живяла в мене.
Дните, след които, непоправимо,
мили мой, ще бъдем разделени! ...

На 27 юли 2022г., една чудесна новина се понесе в ефира. А тя е, че омразната на интелигентната част от българския народ партия - БСП, ще върне мандата си на Радев. Тази партия, която сведе, след 10 ноември 1989г., поведението си до нечувана политическа мимикрия. Партия най-вероломно предала идеалит ...

Макс
Сутринта ме заварва недоспал и щастлив. Усмихвах се на всичко и на всеки, изпречил се на пътя ми… икономът на баща ми, Смит, сестра ми, която ми говори нещо, яйцата по бенедиктински в чинията ми… препечената филийка и накрая самия Майкъл Брайтън, който ме гледа сякаш съм си загубил ума. Твърден ...

Хладно стана, ще вали,
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...

В онзи септемврийски ден валеше като из ведро. Мая влачеше тежкия си куфар и се опитваше да върви възможно най- бързо и вече не обръщаше внимание на мокрите кичури коса по лицето си, нито ѝ правеха впечатление многобройните локви, в които успяваше да цопне. Мислено си обеща, щом се добере до своя гр ...

Най обичам лятото безгрижно.
Някъде,на плаж усамотен.
Във ръката-с питие престижно,
и тъй всеки божи ден.
Слънцето безмилостно трепери, ...

Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...

Обругава учеността
комплексарчето клето.
Присмяло се техникумчето
на университета.

НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне. ...

Ще взема на мама лачените обувки
с весели подметки, с връзки цветни,
рокля дантелена с малка джуфка,
шапка и чадър на какпки летни.
Вълшебна пръчица размахвам във ръка ...

Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...

Когато си тръгнеш
и вече те няма…
Когато съм сам на света…
Земята раздирам…
Безмълвен оставам… ...

Обратен билет
Някой ден, но още ми е рано
с билет за високото пътуване,
ще е отлитане леко и безплатно в
някакво друго съществуване! ...

Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...

Отвъдният свят
2006
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...