Не искам да си спомням старото ми аз,
което не можеше да се весели.
Не искам да си спомням онзи час,
в който пламъкът в мен не гори.
Не искам да си спомням времето, ...

Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти ...

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да ...

Вярвай
Нощта е топла и звездите ярки,
луната пръска свойта мека светлина
вълните пеят досущ като русалки
както любовна пропява в нейната душа! ...

Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.
Беше оставила сив отпечатък. ...

Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние ...

Говорим ли за това какво да направим с паметника на Съветската армия в София, в паметта изниква споменът за мавзолея на Георги Димитров. Когато у нас се установи демокрация, на обитателя му предложиха обичайно погребение. После сградата девет години престоя празна, сетне я гръмнаха няколко пъти, па ...

Лежеше на леглото в хотелската стая. На тавана се въртеше вентилатор и въпреки всичко, горещината го съсипваше.
Като някакъв нервен тик буташе инвалидната количка до себе си напред, назад. В главата му бяха мислите, защо стигна до тук. До тази стая на сравнително евтин хотел в Богота.
Помнеше, как б ...

Проклятието на певеца
Лудвиг Уланд
превод Пенчо Славейков
Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,
тъмнееше се мрачен над мрачните скали, ...

Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...

Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...

Глава двадесет и втора
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази о ...

- Дали да си взема сега летни гуми? Сигурно ще са по-евтини, отколкото на пролет…
- Сега всичко е по-евтино, отколкото на пролет…
хххх
Някакъв психолог обясняваше, че трябва да се говори не „проблем“, а „задача“…
Та сега бързам за дома – чака ме моята задача… ...

Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...

Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.
Когато двама си тръгнем от живота ...

Обича боси стъпала кантарът
да лепнат по металната му гръд.
Екранът му във цифри оживява
от допира с човешка плът.
Животът му е числова редица ...

– Довиждане, дърво - листото каза
и затанцува плавно към земята.
А тя като една прекрасна ваза
блестеше вече в своята позлата.
Оголените клони без причина ...

Във приказния ден вървя сама
по улиците на мечтите.
Отсреща някой махна ми с ръка,
но профучаха в миг колите.
Не те откривам, няма те в града, ...

Нощта безмилостно поглъща последни стъпки,
недоплакани сълзи. В небето се прокрадват
бледи нишки: опитват се звезди
да се промушат в тъмнината
и осветят земята. Луната хилава ...

Когато на екрана аз те зърнах,
изпаднах от таланта ти в захлас
В илюзия красива те превърнах,
и влюбих се изпаднала в екстаз!
Душата в сладка тръпка закопняла, ...

Обичам вечер, когато се прибирам уморен в тъмни доби, тихичко да се промъкна при теб. Ти по ефирна тюркоазена нощница, разлята на спалнята с голи, беззащитни крачета, а ефирното ти тяло нетърпеливо, стаено в мрака чака моето. Влизам тихо, а То (ефирното ти тяло) радостно се нахвърля върху моето и дв ...

(или просветляване на тъжното момиче)
В цвета на роза лъч ще си откъсна,
ще го празнувам морски чак до кея,
а после сред душата ще го пръсна
и в нея слънчево ще заживея. ...

КАРТИЧКА ОТ ПРЕДСТОЯЩА ЕСЕН
Хвърлил сламената ризка,
тича август под дъжда –
щур хлапак, бои разплискал
в песъчиннки и ръжда, ...

Натискът на дъжда
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...

Сетивата са любов,
край нея виждат
сякаш вечността.
А без нея падат
като вятър остър ...

Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа ...

Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи!
- Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е ...

И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена, ...

Защо съм нещастна и откъде дойде тази мисъл в главата ми? Има някои неща, които няма как да контролираме. Тъжно е, когато един човек загуби пътя си просто така. Аз лично имам нужда от три неща. Добър живот. Близки същества. Смисъл.
Има някои подробности, които характеризират повече тези желания. Всъ ...

„Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни...''
Така започва македонска песен ...

„Животът е пълен с трудни избори, нали?”
Урсула, вещицата от „Малката русалка”
31 декември. Все едно коя година. На 10 години съм. Със сестричката ми очакваме с нетърпение настъпващата Нова година. Или по-точно все още си мислим, че тръпнещо очакваме Новата година и подаръците. В къщи сме четири чов ...

Галактическият съвет се беше събрал на извънредно съвещание. Залата беше огромна, но едва събираше представителите на по голямата част от флората и фауната на Галактиките. Стените бяха облицовани с монитори, чрез които дистанционно присъстваха и представители на видове, за които беше невъзможно да п ...

В прашния ъгъл
на Старата Дама
отивам.
Дето мъглите
със шаловете завиват ...

В Приказното царство, модерно господарство, управлявано от могъщия крал Кепитъл Безкрайний, живее доктор Ай Пари.
Магьосник в занаята си – откривател на болести, лекуващ ги, премахващ ги така, че в протокола за аутопсията на пациента винаги пише: „Болният е умрял здрав.“.
Смайващ в знанията и умения ...