ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, п ...

През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...

Смъртта на Дак Хо не беше приета еднозначно от клана - сега на преден план излизаше Сео Юн. Гангстерите отправиха своето последно сбогом към Дак Хо - но животът продължаваше, а те трябваше да мислят как щяха да преразпределят новите територии. Ситуацията беше дори по-сложна от преди - имаше много ма ...

Аз съм сам, за теб мечтая много,
сърцето ми е твое, ти си жената,
да дойдеш пак моля се на Бога,
че си красива, че си светлината.
Ела сред пролетното утро, ...

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
Иван Вазов
Ний не искаме във НАТО,
ний сме кротък, горд народ. ...

Акация се разлисти,
лястовичка прелетя
Кокиче цъфна,
дойде пролетта
Жарко слънце грее ...

Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...

Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...

Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...

В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...

„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя едри снежинки, който се смесиха с бавно слягащия ...

Със риза бодлива и криви крачета
таралежът затропа, в дома ми зашета.
Във ъглите, в дупките все той се вре,
тъй всичко обходи, набоде добре.
Аз взех да го търся,да хвана тоз еж. ...

Отдавна замлъкна старата китара
последен вопъл скрила в кухата си гръд,
последно ехо пазеща от песен стара,
за времена на щастие и светъл път.
Но мрачни дни снишиха хоризонта, ...

Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...

Разпознах се в дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...

Извинете, извинете… Може ли баджа да видя?... Миме, Миме, добре, че носим тия баджове… Нямаше как да те позная, разбира се… Ти и преди беше една такава… А сега – с тия крака, с тая коса…
Сядай! Кафенце? Как си, какво правиш? Да, виждам по теб какво правят… И по мен…
Благодаря, благодаря… Дупето е ху ...

Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...

Мнозина се скитаха,
мнозина опитаха
да намерят пътя към мойто сърце.
От пламенни страсти
до сухото “здрасти” ...

Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...

Бели лястовици
Последно студено от вчера
в бяло облича земята ни,
и всяко минало случване
изстива, стопява тъгата ни! ...

развиделява -
сиреч - пролетта сърца
разпролетява

Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...

Събуди го ефирна ласка.
Лек полъх, странна тишина.
Невидима до него сянка.
Духът на призрачна жена.
В съня му бяла самодива. ...

Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! - ...

Спира ме възрастен мъж. Бил съм му предавал навремето в пети клас. Пита учтиво как съм, защо ме няма на екрана… А после излива проблема: „Господине, какво става по света? Спирам телевизора при новините – все лъжат, все едно показват… А аз искам да чуя и от другата страна…“
Съветвам го да ровне из ин ...

Запазваш за добрите времена
усмивката си радостно различна,
широка носиш свойта немота,
простиш ли си, зелен ще те разлисти.
Изгрява над мъглите ведрина, ...

… Не върви, бе Ленче, и туй-то…
Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.
И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…
Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.
Запознавам се с някого, каня го в къщ ...

Представям си научнопопулярен филм, свързан с пътуване в далечни земи.

Тя понякога сяда на пейката в парка.
Носи къшейче хляб.
Ято птици събира.
И раздава душата си малко по малко -
на трохички, ...

Една от първите книги, които прочетох беше "Хамлет" (звучеше ми като омлет). През лятната ваканция бях на село и реших този път да видя аджеба какво се иска от мен да прочета по литература през лятото.
Затова от списъка си избрах 1-2 книги, от които и Хамлет. А може да е била и само една, защото ням ...

Може би никога нямаше да се обади на този човек. Много пъти си беше мислил да го направи, но все нещо го спираше. Георги знаеше какво – страх. Преди цели девет месеца един приятел му продиктува телефона на Тодор Тодоров, но всеки път, когато се сетеше за него, блокираше. След няколко минути нещо се ...

Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,
че нещо скъпоценно ще намеря.
И като просяк, пипнешком с ръце разтварям
пореден кръг - за зрящите химера.
Така живея в страх от яснотата, ...

Не знам дали летях и колко пъти,
но заобичах твоето небе.
Заспивам нощем, слушайки гласа ти
и будя се
единствено за теб. ...

И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...

И перото казват е черпак.
Недай си, Боже -
в ръце на глупак.
Вдига байряк чул- недочул.
И магаре е - има си стил! ...

Да си образован
Не е училище
Не е история
Писане
И аритметика. ...