От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...

Един скъпя скъпо една,
но похотинец похоти.
Понеже е добра,
плитко ме зарови.
Ела ме възкреси, ...

Времето минава бавно,
а понякога и плавно
а после бяга, като изтървано,
времето е коварно
не е морално, ...

На юли очите приличат на огнени макове.
Плете по терасите люлки от слънце и обич.
След него задъхани тичат най-бавните влакове,
понесли за сбъдване всички мечти (ако може).
На юли косите вълни са от сол с люспи злато ...

В ден мрачен, безсмислен и тъжен
Сетих се аз това, което мозъка ми подпали
И изведнъж, след мислите на ума тъмен
Дойде мисълта за пробуждане от тез пусти Калахари
И затова, с предсказание ...

Двамата седим на пейката на гара и държим ръцете си успокоени.
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем. ...

Прекършената ти мечта
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...

Беше ѝ странно и необяснимо. Бяха приятели и се чуваха от време на време. Познаваха се по повод на техни приятели и се бяха виждали два-три пъти пак по такъв повод. Тогава размениха телефоните си. Той живееше в друг град, далече от нея и понякога ѝ се обаждаше. После минаваха дълги периоди, без да с ...

Съдбата картите раздава,
но не умението за игра.
С пръст в устата си оставаш
понякога и с четири аса.
Обратното е също вярно - ...

Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...

Празнота усетиш ли, не се плаши!
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...

Този свят се погуби отдавна!
Черен спомен в ума ми се свлече.
Вижте колко уплашен е Фавнът!
Той ридае в кафявата вечер.
Този свят се оттече в канала ...

ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...

Поглеждам на Съдбата в двете длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани, ...

Кой е другият в моя живот? – роднина, приятел, всички непознати, с които се сблъсквам ежедневно в магазина, на улицата... Или пък другият в моя живот е моето вътрешно Аз, частица от душата ми, която в трудни моменти ме мотивира да продължа, вътрешен глас, който ми нашепва как да действам, в каква по ...

Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...

Той възпитан явно бе по еталон,
(предимство е Бръшляновата лига)
мокър сън с вида на истински Самсон,
намери я - съвременна Далила.
И навярно беше твърде изкушен. ...

Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...

Лято,
оседлай
душата ми,
и я яхни,
и запрепускай ...

Безкраят или книга само за Избрани
-1-
Заедно сме отново приятели,
вие аз и Шибил.
Не ви обещавам,че ще бъдеме кратки, ...

Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека? ...

Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала ...

Имаше подобно заглавие на книга, в началото на прехода. Позволих си да го използвам. За всичките ми съзнателни години, които не са малко, не съм виждала България в по-лошо състояние! Имали сме кризи. Даже, не кризи, а катастрофи! Преживяла съм ги и проумяла всичките! Тази е различна. Комплексна. Ком ...

Обичат те чисто и неподправено, а са отхвърлени.
На тях с насмешка гледат като на странници.
Съдбата на романтиците това е - винаги захвърлени.
Момичетата избират - ето, лягат си с поредните безсрамници.
И ето, на романтиците отново им хвърлят прах в очите: ...

Нищо в живота ни не идва без да сме го предизвикали . Много от нещата ,които ни се случват изглеждат страшни , мрачни и по-силни от нас . Всеки път ,когато си помислим ,за тях ние се вцепеняваме от страх ,че дадена ситуация може да се повтори отново ,като някакво нежелано "Дежавю", и стоим ,и си мис ...

Да, така беше, може и да не повярваш, но ми се случи наистина и ще ти разкажа как срещнах ангел. Ще попиташ как изведнъж се сетих за това, нали говорехме за прокълнати души...
От няколко години бягам сутрин по една и съща пътека. Разстоянието не е голямо, но и аз не съм от най-тренираните . Все се н ...

Венецианска
мозайка — дивѝ и
прехласва, и вайка!...

Крещеше, виеше, накрая започна да скимти. Не беше болка, беше разкъсване. Костите на таза ѝ пращяха. Нямаше сила вече и да вика. Усещаше главата му между краката си... Роди се... Чу, как тихичко изплака.
Беше сама, напълно сама, нямаше кой да ѝ помогне. Бавно се изправи на лакти.
- Болеше, нали?
Объ ...

Изгревно розово. Лека усмивка.
Вънка е светло. В душата е чисто.
Слънце играе в мойте зеници.
Пеят в дърветата някакви птици.
Две палачинки. Мед и смокини. ...

лъжец — занаят
е и колчем владееш
го — смятай се „свят“
крадец — занаят
е и колчем владееш ...

Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...

Човек - това звучи гордо сега ли?
Тайна не е ли форма на лъжа?
Бездарие е ли дарба?
Простотията не е ли от простатите?
Публична личност е ли мисломан?

Политикът български смята се
по хитроумен дори от Дявола.
Ала изобретателствата му
излизат все ялови.
Политически банкрутира ли, ...

Когато нямах никаква надежда
и плачех през самотните си нощи,
опитвах се доброто да разглеждам
от светлите страни. Да искам още
да бъда по-добър и по-човечен, ...

Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха –
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...

Останал съм с един полезен ход,
преди от този свят да си отида:
Да го ударя умно на живот,
забравил всяка болка и обида.
Но първо - Дон Кихот ще прочета, ...

Петра се изправи бавно и протегна ръка, две буци пръст глухо изтрополиха по капака на ковчега. Беше онемяла от мъка. Стоеше като пречупена тръстика и се поклащаше наляво и надясно.
Замъглиха й се очите, плувнаха пак във влага, стрелнаха се като ручеи сълзите й по хубавото й лице. Устата й беше пресъ ...