Нарисувай си слънце…с лазурно небе,
след това залюлей мечтите на розови облаци,
сини птици да плуват в дъга от тишини и море
със слънчеви вълноломи и приказни залези.
Нарисувай си песен… нека звучи ...

ограбените
са щастливи и с душѝ
благочестиви
ограбващите
са нещастни и с душѝ ...

Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски ...

Есенна
На лятото последната усмивка
седна в клони, поляни и зениците -
жената в мен на есента прилича,
посипани от златното, сестрици! ...

Потича слънчево червено
от бавни есенни листа,
върви през времето – вселена
от багри с мирис, радостта
на пластове над мен се стели ...

За дъха ми бавно се закача
въздишка лека на наслада,
че все пак жива съм аз още.
И днеска не затихна
безбрежната вълна. ...

На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните
и нощи от зла самота.
Сърцето ми болка връхлита ...

Щраусът красив, голям,
да танцува най-обича.
Виждала съм го и знам,
много силно навред тича.
Дълги, хубави пера ...

На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...

От красота неземна в транс
сега е страшно, но не бягай.
Пропусна вече своят шанс
и твоята съдба те чака.
Ти си изплашена уви ...

Кой ще ми каже,
кога човека е прав?
И как,ако самия не знае,
че живее в грях!?
Възприятия разни ...

Не роптай, не скърби, скитнице!
Ориста си своя не кори със жал!
Била си ти вчера и днес си чужда
на мъст и корист, и на клетва зла.
С недостойния не би споделила ...

На мен ми трябва мъничко любов!
Една искра от буйната жарава!
Една ръка и дума-благослов!
Едно сърце любов което дава!
На мен ми стигат топлите очи! ...

Жадни устни по вратленце,
езиче топло във уше,
мечтая за сиренце като мишленце,
в капана на твоите нозе!

Ако понякога ти казвам „Сбогом“,
не е защото искам да си тръгна.
В душата ми е тъй дъждовно,
просто ме е страх да те загубя.
Ако съм груба и дори враждебна, ...

Пътувам по спиралата на чувствата
полекичка, за никъде не бързам.
Не искам да попадна пак във лустрото,
че после кой от там ще ме измъкне?
Аз искам да живея и да дишам, ...

Пъплещи похождения
в сумрака на смущението.
Прелитащи ивици светлина
под дъждовните пръстени.
Завързан на възел е вятърът, ...

Моментите раждат моменти.
Минутите раждат зора.
От мигове - срязани ленти,
спирала се разгоря.
След пламъци - дъжд нестинарски, ...

hey, remember me?
it's been a while.
i just couldn't forget that gorgeous smile
i know this might sound a bit wild,
but you remind me of when i was a child ...

Колко е тихо.Полунощ е.
Като не мога да заспивам
изненадана откривам,
че мечтая си още.
Неусетно остарявам. ...

Сбогом, мое лято слънчогледово!
Сбогом, мой цъфтеж уханен!
Като сенки ще ви скрие времето,
дъжд ще ви измие с облака неканен.
Хлад ще се промъкне през стени, комини. ...

Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...

Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...

Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата - ...

В материала си: https://otkrovenia.com/bg/proza/za-intelektualen-sparing ви зададох една любопитна задача. По-долу ще узнаете нейното решение.
Признавам, че вината е моя. Към условието на задачата следваше да дам дефиниция - що е това вписан квадрат. Това означава, че всеки връх на квадрата лежи вър ...

Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...