Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори ...

Така загина Веруй Бога и останахме само Димо и аз. Пък този нещо ми крещеше, но не го чувах, поради целия шум на поражението. Ала накрая нямаше как – чух и разбрах, защото се приближи съвсем и нехаеше за коловете и ножовете на турците:
- Остани жив! Живей! Няма да ми умираш сега! Разкажи за нас какв ...

Не винаги се питам имам ли куража
да стигна там, до дъното на бездните,
и ако стигна как ли ще разкажа
дали на дъното в дълбокото съм влезнал,
защото примката на всичко неизвестно ...

Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...

***
Когато бях ученичка в Гимназията във входа, в който живеех, имах за съседи семейство оперен певец и балерина. В съседния вход също живееше един оперен певец. Учителката по музика често ни водеше на представления в Операта. Веднъж в една от оперите излиза да пее съседът ми. Аз казвам на съученичк ...

Вчера ме попита кака:
„Пръстите ти на ръката
колко общо са, кажи!
Можеш ли ги преброи?“
В пети клас е, а не знае? ...

Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата. ...

Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...

Он сделал одзиги* и завершил её путь,
Она проскользила по полу розовым шёлком
И прилегла на пальмовый остров циновки –
Ей необходимо так было передохнуть.
Чайного домика красное дерево гимны заката пело… ...

Дори и да подозираш, че тази сепия, дето пръска отрова,
е всъщност по бебешки мека, и беззащитна,
по-добре не опитвай... Затова й е дал Господ на воля
да се рее сама из океаните неизбродими.
От чувство за предпазливост поне трябва да предположиш, ...

Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...

Обичам красотата
Обичам красотата
на синьото море,
сияние в душата
и в моето сърце! ...

Една любов отдавна несравнима,
между земята и морето любов красива.
За него тя е единствената любима,
за нея то е любим, а тя една самодива
Разделя ги само пясък от злато фин, ...

Реалностите се сменяха пред погледа на Хироюки. Той просто осъзнаваше, че скоро щеше да започне игра на котка и мишка, от която не можеше и да има измъкване, но беше напълно сигурен за едно нещо. Който и да беше стрелял по него, явно беше чувствал, че Хироюки му беше длъжник. Сети се и за онзи стран ...

Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно врем ...

Един човек, тъй дълго поживя,
сред горести и немощи безспирни,
че бе издигнал цяла планина,
та бездната всред нея да го крие.
Далеч отгоре, синьото небе, ...

Помощница на мама – малка,
с престилчица и със бъркалка.
В брашното бъркам бързо – ето,
посипах си дори нослето.
Тортичка ще изпечем, ...

Аз няма да те преживея, моя смърт! -
Със тебе се родих и ще умра със теб,
намразих те и те обикнах пак в омраза...
годините изпъват под стъпките въже,
а ти си негов край ...

И днеска пак при теб ще дойдем.
Задушница е казват ден,
на който мъртвите дохождат
във миг от Бога отреден.
Ще сложим жито и погача, ...

На море в космоса 1,2,3
-1-
Прибирам се вкъщи с аеромобила си и влизам в спалнята. Жена ми пак е строена пред 3D огледалото и ползва новата си придобивка "Преливаща козметика". Капна една капка в окото си и от закръглена, сладичка блондинка се превърна в строга брюнетка, даскалица.
А бе, не мога да ...

Седяха на брега на реката. Една жаба се беше втренчила в тях сред тръстиките.
Момиченцето хвърли камък и животното потъна към дъното.
Старецът се удари по шията.
- Гадни комари. Тебе хапят ли те, Красавицата ми?
- Не, дядо, защото ме обичат. ...

Сълзите на спомените
В работилницата на Дядо Коледа цареше пълен хаос. Оставаха няколко часа преди стареца да потегли с шейната,а имаше още много поръчки да направи.
Джуджета бяха плувнали в пот и на масата пред тях имаше купчини играчки не довършени, а най-малкото джудженце се мъчеше с едно мече да ...

ограмотяват
небесата — като в обич
възпитават
..........................................
алтернативно: ...

Пее отново жътварка,
но песента и́ е химн.
Многовековна България,
благодарим!
Ти си целебна отвара, ...

Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло. ...

Брей, и след толкова години нищо не се е променило,..обичайната глъчка,
чаршаф-пазарите с разнообразна стока,.. хората щъкат като мравки наоколо
Минавам и покрай '' онези '' хотели, така де , само дето нямат червени фенери...
Я, на дъртия кир Тимо колата тука...какво ли прави пък той тука, уж се съб ...

И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.
Никола Вапцаров („Двубой“)
Всичко на виночерпеца ще дам.*
Омар Хайям („Рубайят“) ...

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЗАЛЕЗА
Дали килим ще разстеле –
от нежна, пухеста върбовка
и в розовото й шалте
ще ливне перестият облак, ...

Щастливо си живях до вчера,
подреден ми беше света,
вечер приютявах се до тебе
и спокойна ми беше нощта.
Знаех, че имам рамо, ...

Мъглата - невеста ревнива
прегръща съпруга си - бóра.
Макар уморена, сънлива
не вярва на птици и хора.
Не вярва на вечната вярност, ...

Нощта си отиде както и всички кошмари,
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида ...

Не. Не е медицинска тема. Децата. Да, децата. Те слушат сърцата си. Водени от тях, те се доверяват, привързват, или дистанцират от някого. Растат, трупат опит, учат се да мислят целесъобразно. Твърде рано учат този урок. Знаете, когато малките пищят и се тръшкат за да получат нещо. Знаете, че не мал ...

Малък Тарльо днес реши
круши с гъби да брои,
да постави сам рекорд
като в олимпийски спорт.
Тръгна заран с пръчки две, ...

Кой не знае?! Джани е лудият!
На вълшебник и маг не прилича.
Откъде – даже Лучко се чуди –
е намерил „надежда за всички“?!
През очите животът наднича ...

Не разпитвай. Не надничай
в мен, в градината ми тайна.
Там е девствено и чисто,
синевата е безкрайна.
Всяко цвете е целувка, ...

- Ах, докторе…
Ах, докторе…
Май заминавам…
Какво ще бъде след смъртта?
- Обикновеното… ...

Да бъдем или да не бъдем
Не ме поглеждай с тез очи,
изпълнени със жар
и страст
и с тягостно очакване... ...

Лека нощ!
А като се събудим, да бъде тихо.
Да хрупат стъпките,
да дишаме новия
леден въздух, ...