Как се намериха перца от иридий
в самотния дом на дивите лебеди?!
Грозното пате не е заспивало,
защото очаква ято от същински лъчи.
Заблудени в студените преспи ...

Съществуването
(триптих)
1.
... и пак е фантастична Есен,
и меланхолни са душите – ...

Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха ...

Гледам през прозореца на самолета и си мисля за теб,
кога ли ще дойда да те видя отново теб,
макар и студени зимните дни, те бяха топли със теб,
помня топлата целувка и нежния допир,
гледам небесата и си мисля за теб, ...

Над селото ни легна дебела снежна пелена.
И добитък и човеци бързо в къщите прибра.
Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,
скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.
Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя! ...

Приличаме си с тебе, с дните къси
и с нови кръпки, върху дупки стари.
И новата година ни се въси,
напряко да преминем, към януари?
Приличаме си с тебе, в суетнята, ...

Едвам влачеше парализирания си от инсулта крак. Трябваше да нахрани птиченцата и котките на двора.
Отвори вратата и се учуди, че мяукащата банда я нямаше.
Бавно тътрейки се в снега ги видя. Събрани в кръг с вирнати опашки около розовия храст.
Наближи и под него бе странно създание. Малко момиченце, ...

Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...

Починете си от великите мисли,
от суетите човешки в света.
Простете всякакви грешки
и останете насаме със своята душа.
Видяхте ли? Имате единствено нея! ...

- Мила моя, ти разби сърцето ми, но аз не мога без теб.. - отекваше в автобуса пиянският му глас. На моменти припяваше на развален гръцки, но с жар и страст.
После се обръщаше да огледа хората в сутрешния автобус. Повечето отиваха на работа. Цареше мъртвешка тишина, защото пътниците или гледаха в см ...

Снежинки нижат се навред,
танцуват в чуден пирует.
Падат усмихнати в захлас
и правят дълбоки преспи всеки час.
Обичам бялата прекрасна зима. ...

Тя обича тези блажени утринни мигове, когато денят все още се събужда, протягайки се мързеливо изпод завивките на собствените си очаквания за ново начало и успешен старт.
Не иска да признае пред себе си, но нарочно излиза по-рано от вкъщи, за да избяга от самотата и спомените си, полепнали навсякъде ...

Новите дрехи ли? Нямам за жалост.
Всичко подносих съвсем.
Вече дочувам обиди - на халос:
виж го, какъв е серсем.
Ала живота е вид мотовилка. ...

/Текст, който Вергилий написа, след като прочете епиграфа на Мирабела към „Отбраната на Бергамо“/
Изпълзяла, тъгата отново
ме дарява с горчив ореол.
С тържествуващо, огнено слово
пророкувам от прашен престол. ...

Днес посетих едно дърво
И разговорихме се тихо
Дърветата уж не говорят...
а моето, говореше добре!
Напомни ми за детските бели ...

Обичам да обичам любовта.
Без нея ще съм сам на света.
Ах колко хубав е света
Когато я има любовта.
Липсва ли душевна красота ...

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 9 години:
1. На училище ми харесва, защото хем си почивам, докато седя на чина, хем научавам нови неща.
2. Мамо, и ти все някога ще пораснеш и ще станеш голяма.
3. Само с едно голо изкуство човек не може да си пробие кариерата!...
4. Това, че се връщам ...

Лъч от младостта
в душата тъжна блесна.
Зов на любовта
е цвете що докосна
песента на славея.

Къде е любовта ти? Потърси я.
Не е забравена, не е сама.
Вълшебна тайна аз ще ти разкрия -
спасих я от безличната тъма.
Не питай безутешно ден и нощ ...

Само наша е нощта,
а сънищата вече са реалност.
Всичко истинско е и мига
е пясък в тяхната безкрайност.
В очите ти луна блести, ...

Той махна с ръка
и тръгна уверен,
убеден във това,
че все ще намери
кръст и пирони, ...

Навън настана зимна вечер,
студът бодлите разсъблече
и настани се под юргана
от белоснежна мека пяна.
– Защо не ми разкажеш мамо, ...

В съня ти тази нощ не ще съм аз,
но ще усещаш полъха ми лек.
Красавица си спяща в сладък час
и моят дъх по теб е нежно мек.
Прошепвам името ти като звън ...

Простих. Всичко, Господи простих!
От раните до правописните грешки,
от лъжите наяве, до онези, които скри,
оправдах го чисто човешки
и всички мечти наивно дарих. ...

На жената която го заслужава
Дяволът на теб е дал очите!
Лицето ти от Господ Бог е дар!
Косите ти са рожба на вълните,
а Посейдон е техен господар! ...

Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана, ...

Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугу ...

Аз, Призракът... очаквам те отвъд,
където истинска любов лелее.
Към мен постила идното благ път,
душата ти за обич да узрее.
Търпението ми е Вечност цяла. ...

Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...

Пианото самотно свири,
клавишите потрепват в страх,
малката ми мъка дири
мен, ето, че се аз прибрах.
В стаята камина свети, ...

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи, ...

Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...

Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...

Пожелавам на всички весели и щастливи празници!
По Коледа се случват чудеса!
Звездите на небето са очите,
с които Бог ни гледа и така
разбира за желанията скрити. ...