Свидетели звездите бяха
на кражбата ми, станала тогава,
но някой чул ли е до днес,
че мойта тайна те са споделили?
Мълчаха си и си мълчат звездите... ...

Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...

Промяна на мечтите
Не спирах вечер да мечтая,
понякога дори набожно –
отивах винаги до края,
а даже и отвъд тревожно. ...

Очите ни се срещат
обезумели.
Избухва, като пламък
топлината.
Горещата лава на плътта ни ...

Есенни напеви...6
(закачливо)
Над оврази и полета
ранна Есен се разшета...
Вятър облаци подгонил – ...

Т.М. Спрях да се боря,
не чакам награди,
не се състезавам със никого.
Вдишвам дълбоко, тичам с вятъра
и се усмихвам широко. ...

На теб Море с любов!...
Аз цял живот при тебе все се връщам
с вината осъзната на разкаян син –
Море, Море понеже си насъщност
в Живота ми хазартен и необясним!... ...

Не разказана история е тя велика.
Мъжът намерил любовта, със него са прилика.
Жена ранена е в душата болка тежка носи, но повярва в любовта и за нея има хиляди въпроси.
Дали е истинска, време само ще покаже.
Но споделена ли е тя, сърцето то ще го докаже. ...

4.
Паркираха пред дома на доцент Симеонов и след малко се озоваха в просторен двор. Там на една пейка бе седнала жена с руси, леко разчорлени коси.
- Това е съпругата ми Нели – представи я доцентът. – Вие си поговорете, докато аз отида да взема някои документи от стаята си.
Френцов кимна учтиво на ж ...

Да, и ти си мираж,
от последната моя заблуда.
И при този обречен колаж
аз агнец, ти магьосница луда.
Разделихме си с огън съдба, ...

Носталгично се стича дъждът по перваз от безвремие,
шепнат бистрите капки за онази далечна земя,
на която ни звяр и човек са били сътворени,
ни са бродили глупави, болни от злост същества.
Просто стрýи вода, без вина и съвсем непресторено, ...

Винаги наградата я има –
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...

Искам на крилете – снежнобели,
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...

Написах стих на листа ала го забравих
и думичка във паметта ми не остана.
А хората се чудят този ужким е поет,
а дума не обелва като темерут заклет.
Но хората които словото на лист редят, ...

Излишно е да си честен
в държава от лъжци –
а и добър със себе си и другите,
и мил, приятел и уместен.
Излишно е да си красив ...

Преди години успях
и на Ешкенази дворецът видях,
а близо до него
една малка къща,
която историята преобръща. ...

Поглеждам се и виждам теб.
Дърво в езерото взряно.
По цели дни то съзерцава
как тихите му риби
пишат думи в пясъчното дъно ...

Родих се и веднага ме разстреляха. В следващия ми даден живот от начало видях светлина, Протестирах крещейки и видях Съдията Дред с пищов в ръката – пак ме застреля. Последваха опити от моя страна да застана напреко и да не искам да излизам, но – пак Съдията Дред ... И това се повтаряше постоянно. З ...

Копринени крила на пеперуда.
Лазура на ветрило в маранята
разперва рая.

На всеки миг Целта
Онзи, Който е Всевечен –
без начало и без край,
на човека грешен рече:
„Щом сгрешиш, се в миг покай!“ ...

... Отскоро съм действащ член на '' ОТКРОВЕНИЯ ''....
По напред четях написаното, харесвах или не творбите, но не можех да ги коментирам,.. дали имах някакъв синдром, че щом коментираш, трябва и да пишеш,.. а щом искаш и двете ,трябва да се регистрираш....
Така и направих,.. добих самочувствие, не к ...

Живеам како тврдина
како латица на ветер
како перче коса меѓу прсти.
Јас бев таа патничка
што плаче во автобусот ...

Не играй со мною - сгоришь сама!
Пламя измучило так мою душу,
Что поджигает рассвет от огня,
Чем закончится этот пожар,
хочешь послушать? ...

Вещество моё серое скудное – допустим,
Но закалка моя прочна, как сталь,
Я смекнула что смертна, что жизнь наша - только случай,
Как погода, сегодня ты жив, а завтра- как знать?
Всё, что есть у меня на дорогу – краюха хлеба ...

Георги Колев
ПОСЛЕ ЗАКАТА
Спит утомлённое небо
После заката минувшего дня,
Мне в темноте одиноко, как долго ...

What Kind of Man
I was on a heavy tip
Tryna cross a canyon with a broken limb
You were on the other side
Like always, wondering what to do with life ...

1968 ма , спирка ‘Писател’, Варна. Наскучахме се на плажа на БДЖ, та решихме с брат’чеда да разгледаме съседните наследнички на Писателите. Опънахме чаршафа на 12 часа срещу знойна самотна мацка, четяща ‘Паралели’. Беше УАУ. Киризехме яко. Докато по едно време заподозряхме роднинската й връзка с ком ...

В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.
Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв. ...

Полегнала в нощта, летя и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.
Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва ме с неповторимостта.
Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в приказка - мечта, усещам силата на топлина, на в ...

Рисунки от дъжд
Кротко валеше.
Толкова капчици дъжд наведнъж,
рисуваха пътя с водни боички.
А на изложбата жена, до нея и мъж, ...

От няколко часа наблюдавах жената на другия край на дискотеката: тънка талия, дълги бедра, дълга тъмна коса на конска опашка, къса, черна рокля. Беше привлякла вниманието на повечето мъже тук, но двамата бабаити, които не я изпускаха от поглед, бързо потушаваха надеждите за по-близко запознанство.
С ...