Не/изра/зримо с очи.
Не/из/казано с думи.
Неусетно почти,
стана част от Света ми!
И абсурдно звучи, ...

Знам, че ще дойдеш пак някой ден
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...

Пия живота на мънички глътки,
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...

Сама
Отиде си любими, вече те няма,
с надежда гледам пътната врата.
Остана само в мен една тъга голяма,
сълза гореща изгаря моята страна. ...

Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...

За какво прощавам...
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни. ...

Сменят се денят с нощта,
след тях - годишните сезони!
В младостта и в старостта -
човекът щастието гони!
Пийне... песен запее! ...

Копие с отровен връх
прониза моя дух коварно
и паднах сам, почти без дъх,
лежа сред времето кошмарно.
Около мене руинù ...

Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...

Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...

И пламък съм, и леден къс
Дочувам пак от флейта звън...
Миг сладък, с лавър увенчан!
Но ти ли си или е сън?
Бълбука дворният фонтан... ...

Измълчах непотребните думи.
Неразкритите мисли зазидах
зад стени, неподвластни на време.
Неизмолила милост, в безумен
опит сетен, до края отидох– ...

Не се вини, че наследих
цялата твоя ранима душа.
Не се вини, аз вече ти простих.
Във вода не ще превърне се кръвта.
Не се вини, че като тебе ...

Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...

Иван Мойсеев (1952 – 1972 г.)
На 17 юли 1972 г. Йоана Константинова и Василий Трофимович, майка и баща на войника Иван Мойсеев, получават телеграма със следното съдържание: „Вашият син почина по трагичен начин. Моля, уведомете ни кога ще пристигнете, за да вземете тялото.“ Думите от това кратко и бе ...

Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.
Надничай във мен, във мислите влизай... ...

Изби ми пъпка и я стиснах.
Оттам изтече много гной.
Аз пак я стиснах, но ми писна –
рецидивистка бе от сой!
С лимонче мъничко я мацнах, ...

Всичко може да се случи:
да се объркат хора и сезони,
може Бог дори. Може
да не дойде лятото.
В август сняг да завали. ...

Потапял ли си се в магията на Бургас,
придърпвал ли те е примамващ глас-
на вълни бурни с шепот за живот,
на улици спокойни, чакащи своя гост.
Потопи се и отпусни се, забрави своя ум, ...

О, родино, твоята неволя ме терзае -
участта на хората страдални, бедни,
но "елитът" само едно си знае -
да върши дела лоши, нередни.
Хората слепи не виждат злото - ...

Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче ...

Звездна вечер в Южните ширини́
Духнал толкова отдавна
трябва вятърът да спре –
с дъх солен преминал бавно
над вечерното море... ...

Дразнещо беше навремето да губиш всеки петък, защото е ден на съветската телевизия…
А сега как ли приемат хората всеки ден да е на американската демократична телевизия, гарнирана със западноевропейска салата?
Гадна карантина – седиш си в къщи, миеш си ръцете, не можеш да клюкариш в кръчмата, с женат ...

Място хлъзгаво е туй, опасно,
щракат тук капани разни,
но за охлювите, много ясно,
Рай е за душите мазни.
Тук са силни, сякаш у дома, ...

Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...

Да викам не е престъпление,
когато времето гори
и вместо изцеление
ме чака заколение.
Плачът ми не е слабост, ...

Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...

Тъжни улици, пуст тротоар,
безработен заспива асфалта.
Пак спечели луната на зар
и загуби звездите на карти.
Блесна мисъл в бездънния мрак, ...

В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам. ...

(авторски текст: Източни форми, Друга)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
いたずらな犬
しかし血を運ぶ武士.
墓に忠実. ...

Опитомявам страхове
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове
любов на капки дестилирам.
Кроя си радост от парче, ...

Носещ на гърба си света,
брилянтен като безброй слънца,
неспирен в своята мечта,
закрилник на милото и дома,
безстрашен в лицето на смърт - ...