Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
384.8K резултата
Пропаст, мечтала да бъде за някого дом...
Няма да ме обичаш дори след хиляда години.
Желаеш любов, но не даваш любов, а си взимаш.
Съвместен живот? Аз съм никоя, ти си възпитан
на стойности твърде разкошни за моята зима.
В стремежа за всичко красиво ме виждаш безлична. ...
Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъ ...
Старият фатмак се протегна, взе си бонбонче от кутията и бавно задъвка. Топъл ден... Скучен ден... Работен ден...
Подчинените му журналисти хвъркаха по улици и интернети, за да намерят новини. В редакцията имаше само двама дежурни.
И той, разбира се.
Главният редактор. Босът. Шефът.
Ех, че е хубаво ...
Макар да бях момичето от Юг,
намразило часа по математика,
пресмятам минуси и мръзна тук,
където да повтарям ме изпратиха.
Урока, преподава го жена, ...
Раковски
Мили братя българи, хора за борба,
аз вярвах във вас и в смелостта.
Знамето извезано със Смърт или Свобода,
развявахме го гордо в борба за родината. ...
Първо попадна на някаква папка.Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри-брат на дядото на мъжа.Той беше по-голям с четири години,но го надживя с пет години. Починал беше на осемдесет и седем години.След него имаше некролог на леля му Цана-майката на Светльо.Тя беше много весела ...
Боб седеше до леглото и държеше къката ѝ. Гледаше я със насълзените си очи и беше безсилен пред волята на съдбата. Губеше единствената жена която обича, без да може да се бори с това. Лона лежеше неподвижна на леглото в болницата, цялата във рани и маркучи от закачената за нея апаратура. Боб не я ос ...
С една любов...... живееш в мен,
копнея аз............ надежда свята
за твоя глас...... и нощ, и ден
със порив нов... пламти в душата.
Жив благослов... даряваш ти. ...
Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае! ...
Вярвам в топлата прегръдка и в живота тъй красив,
в бебешката първа глътка и в съседа ми щастлив.
Вярвам в хората. В доброто. Блага вяра ме крепи,
че мираж дори е злото днес в човешките души.
Вярвам в птичето, което звънко пее през деня, ...
Здравейте! Аз съм един най–обикновен служебен телефон. Днес ще ви разкажа моята история. Или по-точно за това, което се случва, когато настъпи силния сезон във фирмата и поръчките започнат да " валят" в пъти повече от обикновено. Тогава буквално " загрявам", както се казва. Но освен, че генерирам пе ...
Looking up in the sky trying to hold on all my tears falling down when the dark blue sky awakens for a burning shine.
It's all therein, every star reminding me of your eyes,
And
me realising how long has gone since my heart has been about to а beam of light ,
Rain or shine ...
В стъклен дом треперят пеперуди.
Миражите размиват се с реалност.
Изпаряват се последните секунди
и в агонията превръщат се в безкрайност.
Зад ъгъла потъват корабите. ...
Моя нежна любов, лека нощ!
Щом заспиш, ще си тръгна на пръсти.
Самота – да я режеш със нож
се е впила в очите ти пъстри.
Аз съм тук, но далече от теб, ...
Чувствам се изпразнена от всичко,
като ненужен съд захвърлен в тъмнината-
куха и кънтяща.
Чувствам се ограбена от всички,
като дърво останало без листи- ...
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
Битието е нашата реалност. Може да е всеобща, може да е лична. Но винаги е и двете. Битието е трудно понякога за приемане. Тежко се живее с него. Тежко е за понасяне. Да, можем да си сложим маската на идеализма и може би тогава битието ще стане по-лесно за преживяване. Но най-голямо предизвикателств ...