МЪЛЧАНИЕТО И АЗ
Автор: Джабер Садич, Босна и Херцеговина
Създаденото за секунди
и поддържаното от векове
се унищожава в един миг. ...

Гордейте се с България, Деца,
родината е нещо съкровено.
И нека там, във вашите сърца,
тя значи святост и любов безмерна.
Гордейте се – тук хиляди сърца ...

Боли ли те, че вече няма огън
в камината, очите ни, сърцето?
За неволите ни знае само Бога,
който вечер гледа от небето.
Боли ли те, че трудно разговаряме, ...

Аз сега ще ви разкрия,
моята мечта,
да си имам вертолет,
и да си летя навред.
Който има вертолет, ...

Ставам в ранни зори,
с приключенски мечти,
във очите с искри,
за велики бели.
Жълто слънце, здравей, ...

ПРОШКА
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Короната
обича спящи птици
с хладни пръсти, ...

Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта ...

На теб, учителко, любима!
Не беше тя по мое време “ госпожа”-
зовяхме я“другарка”- като всички…
Гушкаше ме вкъщи- бях нейна дъщеря,
но на чина- обикновена ученичка! ...

Победата на клада не изгаря!
Светът в победа пак ще се роди.
Една победа значи нова вяра
и нова смелост в твоите гърди.
В победата ти сила зла се цели. ...

който
е
отворко —
плаче
за ...

Учителко... не зная към коя от вас...
но към всички с обич аз ще се обърна...
На детството ми дадохте крила...
с "Благодаря, Ви!", днес ще ви прегърна!
Показвахте ми нови светове, ...

Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му ...

Когато дойде утре,
едни ще се събудят,
други – не.
Когато дойде утре,
едни ще са добри, ...

Безсмислен труд кипи навред,
и силите хабят напразно,
едно назад и две напред,
преливаме от пусто в празно.
И смисълът е във целта, ...

“Ако някой дойде при теб с една рана,
не го изпращай с две.”
Което виждаш днес във огледалото,
харесва ли ти ми кажи?
Питам за душата, не за тялото... ...

Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир... ...

Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...

Питаш ли едно сърце, какво е любовта, какво ли то ще ти разкаже?
За него чувство е това което с думи няма как човек да го изкаже.
Навярно случва се понякога любов лъжлива да тя. Но бедното сърце не знае, то родено е да чувства любовта.
Обича истински, но никога не мрази, дори и на парченца да е то р ...

От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...

И денем, и нощем събирам
отломки от мойто сърце,
във всяка частица намирам
красивото твое лице.
От лунната нощ те създадох, ...

Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...

Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...

-Искам да отсея от масата, започна да обяснява въодушевено Хенри, размятайки хаотично ръцете си. Най-много размяташе показалеца си. С него придаваше по-голяма важност на думите си или поне така му се струваше. Забързано се почеса по темето, а сетне отпи мека глътка кафе от бялата чаша със златния ка ...

Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара ...

Не ме моли да ти простя,
грешките са твърде много!
Върви при другата жена
и започни живота си наново!
Не питай как се чувствам аз сега. ...

Едва, едва пристъпвам напред,
уплашена като детенце в мрака.
Страховито е всичко навред.
Никой, никъде не ме чака...
Съдрани са старите дрипи ...

Непонятно е за разума сърцето,
непонятна е красотата на мига,
дъга след дъжд изгрява на небето,
когато водата люби се със Светлина!

Шест е ...
Не искам да се будя…
Пътувам между светлина и мрак…
Настроението е кота нула.
И колкото и да съм силна, пак ...

любов извира
самородно — руква и
гради всемира

Две поетеси си говорят:
- А моето магаре днес да вземе, че да си опасе крилата!
- И как си ги е стигнало?
- Как!? Много лесно - в огледалото!
😄 ...

любовна мъка —
болкопроизводството
расте и щъка
.......................................................
любовна ...

***
Погребението на Стоян не мина по-различно от всяко едно погребение на това унило място. Дъщеря му и синът му пристигнаха от София и направиха цялата организация. Съседката Яна пък изпече баница и питка, Методи път закла агне и жена му сготви агнешка курбан чорба. Шествието до гробището също бе м ...

любов поваля
като хала — пориви
необуздала
.....................................
любов ...

Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...

Срещнах те днес на тротоара,
той твърде стръмен бе за уморените крака
и сетих се за песничката стара –
"... учителко, целувам ти ръка."
В очите тъжни с обич се вглеждам ...