Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.
Живее ми се просто и щастливо ...

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

Вече месец под небето
край брега на Камен бряг,
Вера Су, е във морето,
под дъжда, немил-недраг!
С нос забоден във скалите, ...

родни шевѝци —
втъкана Любов и към
Бога зенѝци

Каква съдба, какъв статут? -
да съм придворен, весел шут
и прямо в царските палати
да казвам истини без страх
и всички - бедни и богати ...

Тих, бездомният клошар
рови в коша, във сметта.
Скитника, самотник стар,
глад го мъчи сред града.
Погледи сега безброй, ...

С асфалт, стомана и бетон
наследникът на Вавилон,
на Мемфуто и на Рим
расте безспир, непоклатим.
Светлеят тайнствените нощи, ...

СРАМ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Лицето ми е
с кални отпечатъци
от пръстите ти. ...

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.
Пет. Луните горят. ...

Богобоязън —
сиреч — въздържание
откъм съблазън

Есен цветнокоса растлала е коса,
с красота омагьосва близката гора!
Гиздава, красива, отрупана с листа,
очите ми приспива нейната игра.
Жълти, зелени, тук там и червени, ...

Опушен бар. Кълбетата от дим
загадъчно размиват светлината.
Сред тях сме аз и ти - очи без грим,
танцуваме танго със самотата.
Акордеон изплака тъжен звук, ...

Беше толкова отдавна, толкова далече.
Може би дори ти не помниш вече.
Забравила си мен и нашата любов.
За тази любов на всичко бях готов.
Дори след толкова години не мога да забравя. ...

Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...

Колко ми липсва гласът ти,
когато навън тихо вали!
Колко ми липсва дъхът ти,
когато самотата при мене стои!
Усмивката ти - знаеш ли, ...

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...

Знаеш ли какво е борба, не само да говориш,
да оцеляваш всеки ден в града голям.
С ангели да живееш, с демони се да бориш,
живееш с хора, но всъщност се справяш сам.
Знаеш ли какво се крие в моята усмивка, ...

Осъденият присъдата си
хич не оспори
и глава не оброни,
а само ехидно ухили се –
нали гарантира му тя ...

Носталгия по Рая...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...

Сладолед
Лаком Ванка спи до късно,
а навън децата вече къща
построиха и на лов отиват,
чукат, търкат и сглобяват. ...

Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

Небето няма да те предаде,
а тласка те — напред да продължиш!
И теб към щастия̀ да отведе —
лелее, за да ги преумножиш!

На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...

Отеснява светът.
Всички живи в едно,
като малки матрьошки,
кухините запълваме.
А си мислим, ...

Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...

Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...

Не разбра ли, че не можеш да избягаш?
Без въздух, няма как да оцелееш,
не можеш все без мене да си лягаш,
без обич - неизбежно ще изтлееш.
Не разбра ли, че душата ти е моя, ...