Отиде си месец януари,
зададе се втори февруари -
обикновен, пореден ден,
но от много хора набеден.
Казват бил определен ...

Дядо какво ли би казал за случката?
Скоро не е посещавал той внука си.
Знам преди седмица, че се прибраха
двамата с Мери. На бани ли бяха
или на някаква хижа във Рила. ...

Здравей, незабравимо мое мече,
ще бъда ли пак герой в твоя свят,
приказка с безброй несполуки,
но свят, в който липсват немилости.
Детски спомен мил, оставен на тавана, ...

Ти си твърде далеч
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните. ...

Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира, ...

Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...

...
Обещанието в предната година
влезе с пълна сила:
аз и моята дружина,
там - на морската градина, ...

Красиво утро, тишина...
Смълчан, отстъпва януари.
В магията на ранина
пристъпва плахо февруари.
Зората в багри светлина ...

("Ноч, улица, фонарь, аптека...")
Престъпност, кризи, вот просрочен –
все тоз убийствен маскарад,
с въртеж безсмислен в кръг порочен
и без надежда за обрат. ...

- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...

Прекрасна… Гола… Гореща…
Вижда я… Желае я… Бяга към нея…
Протяга ръце да я обхване…
А тя – изчезва…
В ръцете му – въздух… ...

Лунапаркът агонизира.
Не се завърта огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси. ...

Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...

Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...

***
Далечна мисъл...
Пространства... и тишина...
Аз и ти... Мечта...
*** ...

и ти се топли
сърцето — да чуеш на
бебче гласчето
и ти хлапѐе
душата — политнала ...

Студено е, ръцете ми треперят...
Не ме предпазва тънкият чаршаф,
но по-възможно бе да ме намерят,
ако се скриех в някой празен шкаф.
Балконът е високо. Три етажа. ...

Малка сладка дебеланка
в бебешка пижамка
се усмихва й хитрува -
Вуйчо я целува.
Пиша си за нея стихче, ...

Елмир
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще ...

Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...

Заражда се в очи...
чудовище - дъга,
палитра от мечти,
ключът...
към всяко всичко, ...

Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят. ...

Вещицата
Ти не си жена, а си вампир!
Може би на дявола сестра си?
Подлудяваш целия всемир!
Само и единствено с гласа си! ...

Това бе толкова отдавна…
Бях млада - още вярвах в чудеса.
Сега една невидима преграда
разделя мен от младостта.
Сега се вглеждам в стиховете си лирични ...

Кожа като сняг. Силует изящен.
Косите диви. Пищен абанос...
а огледалото е мъж пристрастен,
в това е целият проклет въпрос!
По дяволите що не съм блондинка?! :) ...

В различни посоки, животът все ме води
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!? ...

Всеки импулс ми напомня, че ти си
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми, ...

Знаеш ли, не те обичам вече,
Не искам караници, драми,
Душата ми от теб далече е,
Омръзна й вечно да се брани.
Сърцето ми- студено като лед, ...

Докато ти се заиграваше с гълъбите,
аз подреждах прането по цвят.
Трохите замислено падаха от ръцете ти-
очевидно не ти беше до тях.
Съвсем очевидни бяха и намеренията ти, ...

Стреми се да не пускаш младостта
да отлети с угасваща химера,
задръж се като масло над вода,
очаквай и мигът ще те намери.
Открий надеждни нови сетива, ...

И не от любопитство, не насила,
за тебе всичко искам да узная.
Каквото ми дариш това е, мила,
мъничко съкровище от Рая.
И няма да те лъжа, ще призная ...

Дълго бродих аз по земята-
голяма, като любов споделена.
Но все към теб ме връща тъгата,
защото ти си мойта вселена.
И някоя вечер в късния мрак, ...

Луната се рони в леда на брокат и на блясъци.
Вятърът хлъзга се бавно, отрекъл посоките,
стига до мен и обръща снега ми на пясъци.
Стига до теб и към моето бъдеще води те.
Вляво тупти на Вселената вена забързана ...

Глава 16
ГЪБИТЕ НА ЛЮБОВТА
Те решиха да не отлагат много експеримента с гъбите. Затова, още в първия съвместен почивен ден, сутринта, на гладно изядоха по пет грама прашец от сухи псилоцибинови гъби. Майкъл беше вече свикнал да ги употребява като микродози, но пет грама на прах се оказа твърде голям ...