Есен. Отронен лист,
от смокиня.
Щастлив е Адам,
Ева е гола,
Ева е нежна богиня. ...

Пей, пей за мен красиво жълто птиче обагрено с всички цветове на света в гласа...
Достави ми това едничко удоволствие преди да е станало твърде късно...
Пей, пей, тази безкрайна омайна мелодия. Излей и моите чувства, защото аз не умея да говоря...
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)

В морето тази вечер гмуркат се звезди,
надничат отражения между вълнѝте.
В дихание надигат леко своите гърди,
от нежен допир, в ласки със скалите.
Луната, слязла ниско, иска да се потопи, ...

Аз още вярвам в любовта,
която идва със замах
и преобръща ми света,
изтупва чувства целите във прах!
Онази дето носи във стомаха ...

Софийски роман
Глава седма
Беше изминала цяла седмица от неочакваното предложение на Еди. Марта беше на върха на щастието. Но познавайки принципите и характера на баща си, тя все още не беше се осмелила да му съобщи новината. Професорът произхождаше от род с дълбоки корени, от семейство с традиции и ...

Наливам ти горчиво кафе,
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света, ...

Предисловие
Напоследък се води грамадна дискусия за това – какво са мислите, как ни тормозят и как да ги вкарваме в кошарата. Първият докладчик – Роси - повдигна темата, оплака се от тяхното поведение и обидно ги нарече ‘овци’, които се появяват неочаквано, държат се като нахални мухи, а също така с ...

Небето се прегърби като старец
когато ти замина.
Луната полудя и ме попари,
а слънцето изстина.
Уж мъничка любов, почти нищожна ...

Като хляба на Исус
цяла ви се дадох.
Дори с горчив привкус -
каквото имах ви раздадох.
Подарих ви вяра, радост, ...

Тишина. В тишината – врата.
Зад вратата – жена и дечица.
Пред вратата – усмихнат баща.
На небето – сълза на зорница.
Тишина и разруха без плът... ...

Човек - това е велика дума.
Но малцина тук я заслужават.
Простакът е по-лош и от чума.
А него тук най-много уважават!
Няма за боклука долу да слезе, ...

Стрелките се обръщат срещу мен.
(Как бърза, бърза глупавото време!)
Отново чаках шанс да ми даде.
И колко много пропилях по тебе.
Години до секунди се смаляват. ...

Иска ми се да бъде ден, светъл ден.
Дори в душата мрак, да бъде пак ден.
Иска ми се вместо него да имаш мен.
Иска ми се просто така, ден след ден.
Защо да не бъде нещо такова? ...

Избирайте! Избирайте, недей се мая
Дойде най-сетне есента с чудната омая
Смело посочете своя обещаващ кандидат
Бюлетините валят - същински листопад
Думичката “избор” нека да ви разтълкувам ...

Куче вестници разнася
и с любов го прави! —
Ѝма о̀бична нагласа
и добрѐйши нрави! —
Нѐмощния да оближе, ...

Отново безпризорни и разплакани
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...

По всичко ми приличаш на вълнá
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда ...

1) Съществуват ли седем на брой положителни дроби с числител 1 и с нечетен знаменател, сборът на които е числото 1, ако е наложено изискването поне две от тях да са различни?
2) Същият въпрос, ако е наложено изискването всички знаменатели на дробите да са различни.

Тежи в очите ми отминалия ден,
като безцелно отразена светлина.
Откривам я в насрещните очи,
преди да е достигнала до тях...
Текат безименно и неотстъпно дните ...

До последната сълза
Един земевладелец с името Езра имал малък син, с който живеел близо до пустинята. Минало време и бащата решил, че ще покаже на сина си пустошта на тая земя, за да оцени той удобствата на града и да се научи на благодарност.
За зла участ старичкото им вече возило се развалило и та ...

Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб, ...

... В очите, в очите й постой,
не гледай друго у жената! -
През очите, братко мой,
ще достигнеш до душата...

Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци, ...

Шепа облаци в книжна кесия
скъта вятърът палав на юни,
аромат на узрели кайсии
и любовни развързани думи.
Бавна вечер се точи на кея ...

Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...

Песен, която, не спирам да пея -
за човешката обич през измерения,
цялата мога до звук да изпея
по ноти, през всички превъплъщения!
Мога! Но най - обичам да пея ...

Лети, лети от дъжд на есен,
раздипляй мокрия шумак.
Животът ми, тъй както беше песен,
притихна в есенния мрак.
И взел на прицел своя ден пореден ...

"Чети откровенци и всяка мисъл ще се изпари!
Панта рей, откровенец блей!
За̀лудо чети, за̀лудо не мисли!" - кой е казал, че от много глава не боли? Четох, четох, и ме заболя... Та спрях малко да си почина от немисленето, и веднага, сякаш само това са чакали, някакви мисли ми влезли в главата. И не с ...

Тези твоите кафяви очи готови да рушат и създават отново и отново..
Докосването ти с ръката като лек ветрец, а казващ толкова много..
Руменината по страните ти издаващи бликащата ти истински дълбока любов..
Само за мен. Всичко това само за нас.
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)

Нощта се свлича. Сън сме на паважа.
Ний крачим неуверено напред.
– Очите ти са тъжни. – отбелязваш.
– И толкоз невъзможни, като теб. -
отвръщам аз. ...

Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози, ...

Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попи ...

В така наречените Годвърсез се намираха Съзидателя и Разрушителя, а също и Хипермен. Да бъдещ всемогъщ позволяваше на тези създания да излязат от границите на всяка идея за съществуване. Празното пространство, което ограждаше липсата на съществуване, отделяше Годвърсез от Омнивселената. Почти никакв ...