Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка, ...

Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...

Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...

Мнозина ехидно мислят, че дядо Георги е мъртъв, защото лежи неподвижно на земята. Но дядо Георги не е мъртъв, а е крайно изтощен. Изнуреното му тяло прави опити да се повдигне, ала мускулите не го държат. Дядо Георги няма дом, но има сметки и плаща парно; лято е, ала е премръзнал; има кола от синков ...

Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...

Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...

Аз съм на около пет,
зная да броя поред!
И не бива да е чудно,
търся нещичко по-трудно!
Мама каза, три и пет, ...

- Здравей… Ха, ама и аз го казах…
- А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, ...

Паднах
Не спя, че моята глава гори.
Мразя аз лъжци и подлеци.
Искаш тайната, коя до гроб ще пазя.
Във Рая съм, ала дойдох от Ада. ...

Б.Т.Р. - "Дюн"
Без страх войни чакат зората
Очите техни са сини до край
Извоювали са те свободата
и от адa ще направят рай ...

БЕЗ БОДЛИ
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през ...

Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...

Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...

За черквата от злато, за двореца,
за рухнали стени аз не жалея.
Щом словото е живо, чрез писеца
миналото славно ще възпея.
Подъл враг, нашественик събори ...

Една жена е завързала хамак на двора за два бора до селската си къща. Къщата е на върха на селото. Прането се вее мокро по теловете. Нощем, когато борчетата заспят, тя лежи в хамака и наблюдава звездите. Обичайно ѝ е хладно, затова придърпва китеник, останал от някогашния чеиз на нейната баба. Вятър ...

ВЧЕРА
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
Скучно небе, облаци
бързи, други,
дори по-бързи, като разстроени ...

Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...

ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...

Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...

Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...

НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ 1
Щастието, според мен, сега е различно за всеки човек.
Във времена, когато е имало един общ идеал, постигането на който или борбата за постигането му, може да се каже, че е било щастие. Даже саможертвата за постигането му е носела щастие. В такъв смисъл Вапцаров казва:...“но да умре ...

...

Погледни ме и дай ми име!
Пресътвори ме в малко дете!
Бъди реална,
бъди фатална,
в душата кална бръкни ми с ръце! ...

Събуди се от слепота раята:
"С българското се гордеем,
мечтаем силно за свободата,
в своя държава ще живеем!"
Не щадяха те своя скъп живот, ...

Небето бе сиво и неприветливо. Октомврийският дъжд пердашеше пожълтелите листа на кестените в парка, при което се чуваше странно шумолене. Вятърът беше поривист и люшкаше заплашително клоните. По алеите бързо се образуваха локви, които сякаш кипяха от тежките капки. Забързани минувачи се стопяваха в ...

Вървим пак заедно двама в нощта,
аз и моята красива любима самота.
Хванали сме се отново ръка за ръка,
вървим а вълните галят нашите крака.
Ти си само моя, любима моя мила самота, ...

Питаш ме, приятелю, за какво съм жаден.
Татко е щастлив човек. Постигнал е всичко, за което е мечтаел моят Татко. Ще кажеш дрън дрън. Много знаеш ти за какво е мечтаел Татко ти.
Знам. Не знам как, но знам.
Той мечтаеше за Мама. За Мен и Батко. За Път. Все го рисушаше този път. Един такъв в полите на ...

Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...

Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика. ...

Един стар вехт грамофон,
раздира душата ми с думи,
оглупяла крещя и без ум,
дърпам призрачни струни.
Ех, тези любовни слова, ...

В тяхната страна любима
има ред и дисциплина.
Ходят те назад - напред,
но в ходенето има ред.
Една отива за храна, ...

Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...

Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...

На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...