На Мадлен...
Сълзата ти е сън,
непробуден...
неизтрит...
... и вечен, ...

Понякога посягам с празна длан,
да хвана малко капчици солени.
Морето, за вълните не е храм,
но заедно са истинска Вселена.
Аз искам, искам да отида там, ...

Животът ми през кръгове минава.
И всеки кръг си има своя цвят.
В червено се опарих от жарава,
но с нова сила в синьо полетях.
И стъпвайки по черните контури, ...

За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда по-умен,по-силен?
Сенки и шепа светулки държа.
Зад гърба ми е страшното блато. ...

Имам майка аз една
и ето, че забрави си ме тя.
Гърба и аз видях,
когато по-добро от мен намери.
И ето, аз седя, свита на кълбо ...

Той приличаше на италианец. Само че не на гаден мафиот, а на онези италианци, които подсвиркват на момичетата по пазарите, а после им подаряват различни видове плодове. Плодове, спрямо формите на телата им. Спрямо уханието на парфюмите. Спрямо блясъка на кожата. Спрямо…
Но, да... Многоточията са про ...

Любов, реална нереалност,
представа, образ и мечта
Живот, гениална баналност
на осъзната самота...

Така ще притиснем този враг планетарен -
Вируса коронарен,
не ще го оставим на мира,
докато сам той не вдигне бял флаг
и направи си харикири.

Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...

Защо си мислят всички, че съм малка -
по принцип приказката е менте :)
Той беше вълк - мъжествен, със закалка,
но срещна мен, горкият, за сефте :)
Отворих днес от бабчето и-мейла - ...

На гърдите ми опря ръце
и магично мигом ме целуна.
Лумва в пламък моето сърце
и зазвънва в мене всяка струна.
Пръстите ти сякаш са перце, ...

То... работи от сутрин до вечер,
а е само на четри години!
Под земята се пъха с фенерче,
в тесни шахти, в кобалтови мини.
То... копае... За малка заплата. ...

Няма сезон подходящ, за умиране,
ако е зима – ще мръзнат врабците,
ще е небето смолисто, лакирано,
куче, бездомно край гроба ще скита.
Ако е пролет – горят минзухарите, ...

Не искам блондинки, не искам кокони,
а Искам си тебе до мене, помни!
По-сладка си ми от всички бонбони,
от всичките други жени!
Усмивка - да, точно такава ми дай - ...

Отишла си е.
Докато сме спали
или сме се боричкали
в кревата.
Докато сме забравяли началото ...

Нощ, луна, звезди,
любов, преплетени души,
вечност, клетви, обещания,
щурче, екстаз, стенания.
Утро, бутилка, самота, ...

Ветрецът носеше приятен хлад.
В люлеещ стол почиваше Джепето.
Похапваше бисквитки с шоколад
и пийваше си бавно от кафето.
Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн, ...

Огън от любов гори във мен.
Бях изгубен, но знам, че си до мен.
Исках само нещо да ти кажа –
че няма аз от теб да се откажа.
Ако мислиш същото и ти сега, ...

- Здравей.
- Здрасти.
- Представи се, разкажи нещо за себе си.
- Казвам се... абе няма значение... можеш да ми викаш Никола днеска. Имената никога не са важни, нали?
- Добре... Как си, Коле? ...

???
Депресията ли извиква носталгията
или носталгията депресията
в копнеж за дома?
Сълзите ли извикват щастието ...

Баба казва, че съм малка,
за да ходя на пързалка.
Там са Гошо, Васко, Оля
и пързалят се на воля.
Киро, Милка, Пешо, Страти, ...

Не съм слуга на никого
и да превивам кръст не мога,
дори да ме накажат строго,
аз болката ще нося като рокля.
Ръцете чужди не целувам, ...

Самотна съм - ми каза Зората -
макар в безумна красота да горя,
макар че вечно съм непозната
и всеки ден вълшебства творя.
Предпочитам да съм водна капка ...

Завих се с мислите ти тази нощ.
А те по мен пълзяха с много нежност.
Сетивата ми крещят. Ухание на мъж.
Даряват устните ти мека щедрост.
В лицето си усещам топлия ти дъх ...

остане ли се
без
образование —
не може
да помогне ...

Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.
Няма къде да укриеш сълзите. ...

Искам да съм ти Радха...
На рамото ти да склоня глава...
Моя любов...
От бадемови цветове.
И от огън в сърцето. ...

Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее ...

Чакам деня в който
отново ще те видя,
чакам го с наивност на дете,
но той така и не идва,
идват само ветрове. ...

Не могат да рисуват небеса –
ръцете ми останали без птици.
Ще кажеш: „Отлетели са...“ Не са
... не са дохождали по тези жици.
Донесох светлосиньо, не боли ...

във времето ни
настоящо нужна е
любов — крещящо

Изгубих се в дъбравата... Нощта
застила плаща мрачен и студен,
и вятър северен на есента
разклаща клоните... Безброй листа
посипват се безжално върху мен. ...

Чудя се, когато звездите падат,
дали ги боли…
Така, както хората по изгубеното страдат,
дали и на тях им горчи…
Че губят космоса под своите крака, ...

обвинява(й) за
своите неуспехи
себе си са̀мо