Мелодията на „Черно кадифе“
изпълваше града с красиви спомени.
Звукът на саксофона, вечерното небе
докосваха ни с ласки пролетни.
Сред аромат на цъфнали липи ...

Казват , че това което ни спохожда всекидневно- радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко. И изобщо замисляме ли се някога , че фантазиите са по-истински от самата реалност? Нали начинът, по който възприема ...

Слънчака. Утро и следнощен хлад.
Сатенено бельо на Мики маус.
Протягам от леглото дълъг крак,
а някакъв си еротичен сън ми бяга.
Балконът. Маса, жълто макраме. ...

Красивите истории никога нямат край.Моята история свързана с инопланетянина продължава...
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...

Аз съм твой, бъди ти моя!
Животът ми без теб какво е!
Сърцето ми ти принадлежи,
не го карай с болка да кърви!
Остани, ще бъдеш моята кралица! ...

Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички ...

Вино и мечти
Розата, която пръска аромат,
виното, което ме опива,
любовта, която те поддържа млад,
чувството, което ме открива... ...

Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна ...

ВЕЛИКИЯТ СПОР
Не спират да спорят умът и душата,
изказвайки факти за всички неща.
Умът е логичен и „знае“ целта,
и някакви глупости вечно пресмята, ...

Хайде, Лято, налей ми чаша с коктейл...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...

В Отдел Едно аз срещнах Майкъл
тренираше ме на Бардо* -
етапите на зов в душата
в пречистването за добро.
Научи ме да изцелявам ...

СВЕЩЕНИКЪТ: На графа бях, нали, на гости...
На вино, да... и тост след тост и
май доста чашички изпих...
сега усещам... прекалих...
Ден втори е на карнавала. ...

Сега е твърде късно за промяна,
и строго-елегантно ще си тръгна.
Червилото прикрива всяка рана
а другото го хвърлям в някой ъгъл.
Навън е лято. Само аз измръзвам, ...

Стоиш застинал вън, на прага,
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...

Music : Nikolay Tsvetinov (Meddle) and Hristo Banchev
All effects and instruments played and recorded by Nikolay Tsvetinov (Meddle) except solo guitar and effects by Hristo Banchev
From https://smerch.bandcamp.com/album/the-hollow-ouroboros

Когато вечер кротък вятър
внезапно нежно те погали
и сякаш слязъл от гората
на диви ягоди ухае,
когато сякаш някой шепне ...

Он отошел тихо, из-под капюшона в холод,
Вечерние тени размыли его образ…
Сколько мир безвозвратно у меня Отнял!
Дайте хотя бы две три строкИ, две - три ноты…
Этот город, как глухонемой, ...

Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...

Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...

Искам да се запозная с вас.
Аз живея във Бургас.
В същност родена съм във Варна
и там живях двадесет години,
но съдбата навярно ...

Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...

СМЯХ
Автор: Вилдана Моралич-Хасанович
Смееш ми се,
безбожнико,
очите ти са пълни с омраза, ...

Когато бях - четвърти път
на отдих във Патая,
паричките ми бяха кът,
не можех да мечтая.
Седях - самотен с часове ...

Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...

Ще ме чакаш на пустия бряг,
ще ме чакаш, но все е напразно.
Аз ще идвам със всяка вълна -
разпиляна, невидима, жадна.
Ако чуеш как тихо свисти ...

Погледнеш ли в душата ми отвътре
съм бездна. Тъмнина неизследима.
Самотно броди ехото на смъртен.
(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)
Погледнеш ли в духа ми неспокоен ...

Сбогуване с Морето...
Изпито е последното кафе,
изпушена – последната лула,
Животът ми от днес ще е на две,
а трябва да живея със това... ...

Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...

За мен, с любов!
...
Познавам те...
Дели ни бездна...
Чист, невинен спомен детски... ...

Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото. ...

На черно-светъл кръстопът
Човек стои на черно-светъл кръстопът
и в него неуморно нощ и ден шептят
проклети демони – спотайващи се в мрака,
които само малка грешна мисъл чакат, ...

Стоях край трапезата
с другите гости.
Получих от всичко
и беше ми доста.
Летят край стъклото ...

Хората стават объркани, отчаяни и депресирани когато в света около тях се случват драматични събития. Както отделния човек, така и цели общества изпитват усещането за безпътица и тази тенденция се усилва във време на войни, икономически колапси, епидемии, природни бедствия и т.н. Историята познава м ...