Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 080 резултата
В централния парк на град Хисар ромоли с водата си шадраван с изваяна статуя на гола девойка в средата. Тя държи с двете си ръце високо над главата си голяма, тежка тава... Един от символите на града – момата с тепсията, е свързан с легенда от този край...
Управителят на Хисаря – Хасан бей безчинств ...
Управителят на Хисаря – Хасан бей безчинств ...
300
1
Изпитваш, знам, онази тежка жажда
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
692
9
17
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
233
3
Очите ѝ са сияещи изумруди, а дъхът ѝ аромат на канела.
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...
265
1
1
466
3
7
73
414
2
491
1
316
547
2
7
Скитникът арменец 40
На Лена с цялата ми обич! София, 13 септември 2023г.
Тя беше човекът, който непрекъснато ме поощряваше да пиша. Намираше, че това е едно прекрасно занимание. Миналата година на представянето на моята последна книга “Един софийски малчуган разказва” беше домакинята която посрещаш ...
На Лена с цялата ми обич! София, 13 септември 2023г.
Тя беше човекът, който непрекъснато ме поощряваше да пиша. Намираше, че това е едно прекрасно занимание. Миналата година на представянето на моята последна книга “Един софийски малчуган разказва” беше домакинята която посрещаш ...
364
1
2
Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали днит ...
232
1
5
Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
230
1
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
486
7
10
Влизам в дрогерията и се упътвам към рафтовете с препарати и консумативи. Една служителка реди по тях.
- Добър ден! Извинете, терафлу за гореща вода?
- Добър ден, в дъното в дясно.
В момента, в който го казвам, се усещам какво съм изтърсила, но вече е късно: тя ми отговори вече.
Добре че продавачкит ...
- Добър ден! Извинете, терафлу за гореща вода?
- Добър ден, в дъното в дясно.
В момента, в който го казвам, се усещам какво съм изтърсила, но вече е късно: тя ми отговори вече.
Добре че продавачкит ...
402
1
10
512
5
14
Стоим си двамата с Никой, мълчим и гледаме в Нищото. По едно време той ми казва:
- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.
Замислих се дълго и накрая му казах:
- С Никой.
- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното? ...
- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.
Замислих се дълго и накрая му казах:
- С Никой.
- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното? ...
230
4
2
Хванат микрофон -
сторен макрофон.
Порнопечат да преустанови,
не ще моралът се възстанови.
сторен макрофон.
Порнопечат да преустанови,
не ще моралът се възстанови.
238
399
СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 39
Красива е гледката от върховете на селцата кацнали по скалите. Долу в равнината, една плодородна земя дава поминък на десетки хиляди трудови хора. Лозарство, зеленчукопроизводство, етерични растения, са култури познати от векове и прославили Прованса със своите вкусотии. Не случ ...
Красива е гледката от върховете на селцата кацнали по скалите. Долу в равнината, една плодородна земя дава поминък на десетки хиляди трудови хора. Лозарство, зеленчукопроизводство, етерични растения, са култури познати от векове и прославили Прованса със своите вкусотии. Не случ ...
369
6
Такааа…
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...
325
2
749
5
10
СЪБОТЕН СОНЕТ
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
262
3
6
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
249
2
2
Преди да поемем към Созопол, все пак решихме да се отбием до стария Несебър, хем да го видим какво е станал, хем да хапнем нещо, че от плажа всички бяхме изгладнели, особено аз. Отиваме на крайбрежната. С голям зор намерихме къде да спрем и тръгваме да си избираме капанче. Там, ресторант до ресторан ...
694
1
Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
219
2
Убеждението, че въпреки многобройните кризи във всички области на обществения живот най-хубавото в развитието на света тепърва предстои, а също и възприятието, че целите на провежданите от политическите елити реформи в бъдеще ще предложат сбъдването на всяка мечта, а защо не и удовлетворяването на в ...
761
3
2
Мия често си спомняше онази детска игра с врабчетата. Тези спомени понякога предизвикваха усмивка, понякога - не ,но тя не се отказваше от тях. Те си бяха като подарък -грижливо опакован в красива хартия , с малка ,кокетна светло синя панделка, прибран за да бъде изваден в подходящия момент. И такив ...
208
Мъж. Около четиридесетте. Върви бавно. Не се обръща дори. Влиза в голям магазин. Има толкова много хора, че той бе сигурен, че никой няма да му обърне внимание. Разхожда се край стелажите с продукти. Не бърза. Знае, че няма да купи нищо. Просто така.
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. ...
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. ...
276
Копнеж по теб, по всичко твое,
което да ме пали, пали.
По тялото ти, да е мое,
когато дрехите си свали...
Да ме целуваш без умора, ...
което да ме пали, пали.
По тялото ти, да е мое,
когато дрехите си свали...
Да ме целуваш без умора, ...
724
1
2
Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!
Днес във тях прозира и тъга. ...
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!
Днес във тях прозира и тъга. ...
214
Любовта идва при нас стеснително.
В едната си ръка държи въже,
а в другата остър бръснач.
Поглежда ни въпросително,
един вид дали може ...
В едната си ръка държи въже,
а в другата остър бръснач.
Поглежда ни въпросително,
един вид дали може ...
216
1
2
Това е една чудна поема,
за това от живота кой какво взема.
За любовта на Бет и Иван,
един във друг се влюбили в Узбекистан.
Били на работа една, ...
за това от живота кой какво взема.
За любовта на Бет и Иван,
един във друг се влюбили в Узбекистан.
Били на работа една, ...
566
Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...
202
2
3
И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...
191
809
5
13
376
1
3
ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
286
3
4
На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
244
А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
402
5
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
