Светът, от който искам да уча и да дишам
дали е моят свят, или пък нечий друг?...
Той гледа осъдително когато съм различен,
и твърде е изнервен - като ревнив съпруг.
Със кривите си пръсти той сочи мойте грешки, ...

И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...

– Новолуние… Богинята е слаба докато луната е черна. По тъмните ъгли дебнат опасности, от които дори ние предпочитаме да страним. Глутниците се притаяват в това враждебно време и изчакват възхода на Среброликата.
– Добра нощ за смирение, нали? И за обръщане към себе си. Надявам се разговорът ни да в ...

СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...

Сняг се сипе като песен,
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...

Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...

Нейде към три и нещо
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...

Великата Америка, не случи
и този път на читав президент.
Хареса Доналд Тръмп, и тя получи
един изкукуригал чужд агент!
Той взе да прави глупости в излишък ...

Винаги ми беше мила
Винаги ми беше мила,
сърцето мое ти пазеше.
С любов и нежност ме закриля,
в дните светли и тъжните. ...

ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...

Бомбовозы, пилоты -
страна смотрит на нас.
Обороты - до взлетных.
Мы взлетаем сейчас.
Быют зенитки. Посмотрим. ...

Бил ли си някога?...
Някъде, където...
Всички са на върха
А ти още плуваш в морето
Някъде, където... ...

Живееше домашен котарак
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете ...

Е, теб добре поне, че си те знаем.
Да, ясно - опериран си от срам.
Така е - има защо да те ругаем.
Но бойковците - още са по-зян.
Поне не краде - за разлика от Бойко. ...

Ти си ми всичкото, ти си ми нищото,
аз съм ти трънче в сърцето,
живият въглен, искрата в огнището,
пътят до там, откъдето,
гледат с усмивка звездите вечерните, ...

Айранът се вкисна, бозата кипи...
времето Света промени.
Маските падат една по една...
сложното просто е... то е игра.
Тез с малките... пъчат се много. ...

Василе, разпозна ли "своите"
преди да ти забият нож
и да ти сложат пак оковите
за някой чужд и евтин грош?
Без вяра в Бога и съдбата, ...

С девет грама свобода
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...
Днеска сме разплетен сноп. ...

Алкохолът... Той е бил там за мен, когато съм искал малко спокойствие и самота. Помагал ми е да се насладя на живота, когато ми е било тежко, когато не съм имал сили да споделя болката си. Пазил ме е от най-лошото, което може да му хрумне на един човек. Но взима, взима твърде много от теб, че да се ...

нека доброто
звезда пътеводна е
и непрехо̀дна
нека доброто
е движеща сила и ...

– Въпрос за милион, господа. Каква е готовността ни да посрещнем Антихриста?
Погледите на четиримата архангели, до момента вперени в Аделина, рязко се пренасочиха към Самаил, който се намираше точно срещу нея от другия край на голямата кръгла маса.
– За милион, казвате. Лично моята готовност е пълна ...

На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...

Ще направя препратка стара,
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти. ...

Успех за нас е всеки следващ ден.
Щом изгрев слънце ни събуди.
Щом твоята усмивка възвестява,
че животът ни взаимно продължава.
И всеки детски смях за нас е чудо: ...

Като че днес, ние все повече се изолираме, самотните хора стават все повече... Причини много, някои съзнателно живеят самотно... Знам, колко вреди на човека самотата - на психиката му, преди всичко... Ала не знам, въпреки желанието ми, как бих могла да помогна... Не един познат, а нищо чудно и близк ...

Още една година вече е минало.
Отворихме нова книга
Къде за четене...
Къде за писане...
Къде за рисуване... ...

В очите ти се вижда небето,
луна трепти в тихия взор.
А в мрака някъде надежда
рисува светлина и цвят в пространство.
Вълните шепнат приказки забравени, ...

Правителствата ни често се клатушкат,
не защото някой ги клати,
а защото външни сили слушкат
и сменят си "резбата".

В пустинята,
където правим своите избори,
стоя обезводнена,
с глава над пясъка,
завиждам на чайките. ...

Ди джей Ванч критикува Европа за подтискане свободата на словото, тъй като му е мъчно, че някои отявлени националисти в Румъния, Германия и Италия бяха победени и никой не гледа сериозно на тях. В същото време реагира диаметрално спрямо президент Зеленски предупреждавайки го да не говори срещу "баща ...

I was packing my things for a trip with a friend
when I dropped my wallet and saw that long-forgotten photo of us.
My legs started shaking, and I almost had a panic attack.
Isn't it funny how I once thought you'd be mine for eternity,
only for you to become a distant memory? ...

Много планове с тебе направихме.
Много мисли със теб споделихме.
Много обич взаимно си дадохме...
Ех, да можеше туй да е истинско!..
Де да можеше то да е истина, ...

Както в Стария Завет, така и в Новия Завет се говори за един предстоящ страшен ден. Денят Господен. Днес рядко мислим за това, което има да се случи в този бъдещ момент, защото сме свикнали с това да слушаме „напудрени“ послания, щадящи крехкоранимите ни чувства. Библията обаче говори за този ден и ...

Тя влезе в кварталния магазин. Набързо напазарува и се нареди на голямата опашка от чакащи хора. Идваше и нейния ред. Пред нея имаше един възрастен, не добре облечен старец. Замислена в своите си мисли, тя машинално го наблюдаваше. Продавачката го поздрави, той тихо каза, че е добре. Извади дребни м ...

Какво съм аз без своята цигулка!?
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!
Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки ...

През думите ти стари преминавам –
това не означава, че те търся,
каквото беше… беше за тогава…
История една, но без завършек.
Дали ми липсваш? Не, не се надявай – ...

Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...