В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...

Написах стих, добре ли се получи?
Започнах да го дзепам ред по ред...
Не ми хареса той, синът му кучи,
не бе достоен за такоф, кат' мен, пуйет!
Реших да барна тук и там, де трябва, ...

Бриз.
Сюрприз.
Каприз.
Море.
Дете. ...

Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст, ...

Листчета.
По клончета –
с поклон чета.
II вариант:
Листчета. ...

Ти ме обичаш по своя представа
Ти ме обичаш по своя представа,
друга съм аз, разбери!
Маска за мен си измислил,
маска със твои черти. ...

Парцалев не знаеше,
че народът и днес ще го помни.
Той човешки играеше
и обичаше своите роли...
Не актьорстваше, ...

Когато всичко докрай изгубя
умишлено към внезапно няма да приема
че нямам нищо толкова лесно и необятно
осъзнах че тогава имам всичко
малко и безразлично мисълта ми да завземе ...

Той целуна я сякаш беше за последно,
сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,
сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,
сякаш звездите ще спрат да блестят,
защото очите ѝ вече за тебе не горят. ...

Гледане на света
Погледът е връзка
Със света. С живата
Природа. Погледът
Поражда мисли, ...

дивѝ животът -
кѝма и усмихва - сиреч
обич ѝма

БИКИНИ НА ЦВЕТЯ
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...

Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш, ...

СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА
В подобен огън вече съм горяла.
Наивно мислех, че е потушен.
И усетът за бъдеща раздяла
се врязва като остър клин у мен. ...

УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...

Безмълвна нощ, не чувам хора.
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Под лампите, де с тропот шумен ...

КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
КСЕНЮШКА, МАТИ РУССКАЯ,
Нас своим сердцем согрей, ...

Ольга Мальцева-Арзиани
*
Акварельно - сиреневой нежностью
Нарисуй меня в мареве света.
Напои меня утренней свежестью, ...

Изгревът е на морето,
а морето е пред мен
и копнежът е преплетен
с бриза тих и укротен.
Колко много ми се иска, ...

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.
Тя плашило е дрипаво, дето ...

Уж не бях такъв мекушав.
-- Благодаря Елени - мутираше гласът ми - От кога не съм усещал уюта на дома. Не си ме питала, ще ти кажа с няколко думи. Ожених се още дете , за ученическата си любов, дете, а щяхме да имаме дете. Морето ни беше до коляно, както се казва, но не знаех нищо за живота. Заминах ...

- Защо така момиче? Нямаш късмет в любовта. Какво да те правя? Ето нареждам картите, но пак същото ми показват. - Възрастната жена я гледаше с топли кафяви очи. Гласът й беше изпълнен със съчувствие.
- А някаква магия не можете ли да направите? Имам проблем със свекървата. Не ме харесва и го настрой ...

Морето се усмихва като тебе.
Усещам непривична сладост.
Нали си моята голяма слабост
и моето нестигнато наднебие.
Умът ли замъглява сетивата, ...

Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...

Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...

Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...

Газеха тихо през мочурището в нишка по един, хванали се за въже. Бартак водеше, проверявайки с пръчка пред себе си, преди да стъпи. На някои места затъваха до кръста, лепкавата тиня ги дърпаше безжалостно, изцеждайки силите им. Напредваха толкова бавно, че зората щеше да ги настигне. Трябваше да бъд ...

Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...

Прекрасен ден е днешният,
слънчев, по-светъл от вчера ...
Скоро е денят ми, рожден -
вярвам, ако Господ рече,
ще е ден, още по-светъл ... ...

В моята хубава страна има много тъпанари. Това ми звучи като гласът в началото на някой хубав филм, който те въвежда в историята на скрипта и ти става интересно. Обаче няма нищо кой знае колко интересно в моята хубава страна защото тъпанарите развалят цялата тая хубост. Така са устроени.
Но което е ...

Какво като си няма маршалски еполети?
Той ходи до звездите, обсипан със конфети!
И прави от мухата, не слон, а динозавър,
след всяка своя дума, въздишка или кавър!
Готов е да воюва – дори със Великани – ...

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...

В нищетата на нещата
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...

Птичи песни,като пролет!
Росата наднича от тревата,
слънцето над хребета поглежда,
мислите ми до тебе ме отвеждат.
Усмивката ти - лято! ...