Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Стихотворението се посвещава на всички бургаски бездомничета, измъчвани и отровени в началото на февруари
https://bntnews.bg/news/zhestokost-nad-zhivotni-v-burgas-neizvestni-izvarshiteli-trovyat-ulichni-kotki-s-antifriz-1326334news.html
Угрижен от мисли, с избягала муза,
Облечен в отдавна протъркана ...

Българските политици отново ще инвестират в потъващ кораб. Европа отива към дъното. Но те ще приемат еврото, ще ни набутат в Еврозоната, защото това е супер изгодно. Вярвате ли го? Защо ли толкова бързат?! Защо не изчакат развоя на събитията?! А може би, нарочно искат да ни вкарат в поредната национ ...

Градът отново избеля на цвят,
но да му пея на уше не смея.
Притихнали, колоните вървят,
изсипва цветни облаци тролеят.
Нагазили из калните води, ...

Тук е моята градина –
окъпана в рози,
в гербери обвита.
Тъй отгледах я аз,
както още прадядо ми казваше: ...

Заспива тихо мъркащо създание.
Сърцето топли и душата не боли,
Кога до теб едно очарование
Те гледа нежно и с опашка шумоли.
Ти галиш малкото невинно чудо, ...

Сияйна вечер над града
Се спусна в чудна топла есен.
Три гладни котета в прахта
Си мяукаха безумна песен.
В мазе сред градска суета, ...

Тя си мечтае в Париж да отиде,
Да се разходи по Рим и Милано.
Само на снимка света тя ще види -
Няма на кой да остави Писана!
Родното село в съня й я чака - ...

Седя, самичък на тезгяха
и тъжно гледам сивата стена.
Душата ми - мелодия изпята,
усеща отчайващата самота.
Боли, от спомени красиви, ...

Като сграда светът ми се срива. Кървя.
Не разбирам защо си отиваш, момиче!
Предозирам до гибел с отровна тъга,
а денят ме напада – суров и безличен.
Безпризорно сърцето ми скита само, ...

Мога да те нарисувам от сезон на пролетта,
ще те измисля истинска и жива, гола по душа.
В една картина с мирис на цветя,
ще измисля и твое име - жена от любовта!
Мога да те видя на най-чудни по света места, ...

Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...

В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...

МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега. ...

И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това – ...

Писма с дъх на романтика ... . Писмата на големите ни творци - Вазов, Пенчо Славейков, Яворов до техните любими, вълнуват не по-малко от произведенията им ... Чела съм и за писма в бутилка, ала не съм намирала, за съжаление ... Но сигурно, почти всеки е имал някоя романтична история, с писма включит ...

Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...

Ja, ti i ona
Napokon danas
vidila sam malo sunca.
Uključio si se
u razgovoru sa samopouzdanjem ...

ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...

Всяка една църква се явява изопачаващ Истината фактор, защото не може да има Посредник между Бог и човек. В този смисъл тъканта на четириЕвангелието е единствената ни четириизмерна отправна система, която следва да ползваме. Църквите субституират Божието Слово. Тук искам изрично да подчертая, че не ...

– Ех, чудна мома си, Ирино! – мислеше си Павел.
Гледаше я от дюкяна как минава по улицата, изправена като топола и напета, заобиколена от дружките си. Остави настрана цървула, който шиеше. Ръцете му се разтрепериха, а кръвта му кипна, докато наблюдаваше прекрасната девойка, която вървеше по улицата ...

Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...

Никой не вижда дъжда във очите ми,
бурите скрити дълбоко в нощта.
Смехът ми е маска – изглежда красива,
а в мен се разпада една самота.
Никой не чува вика на душата ми, ...

Уморих се... да се боря и защо?
Виновно гледа ме страха от вътре.
Хлад като ненавист от това,
че истински копнях за любовта.
А пробвах, Бога ми, безкрайно много... ...

За истината свята днес живея.
- Но що е истина? - запитал бе Пилат.
Дали е някакъв неземен постулат,
или е слънцето, което вънка грее?
Защо замръкваме прегърнали лъжи ...

КЪЩАТА НА ПРАЗНОТО
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Празното се надува
и се хвали:
– Аз царувам в тази къща; ...

Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце ...