Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 082 резултата
„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...
  478 
набръчкаха се от
войнѝте и
сълзѝте
  247 
  722 
ДРАСКИ В ЗДРАЧА
Не по мярка скроен е животът –
зле скалъпен е, даже измамен.
Уморих се да чакам доброто.
Уж дойде. А пък вечно го няма. ...
  605 
РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...
  628 
Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...
  670 
Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...
  480 
Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...
  845 
Тиха нежна ноща,
Донесе си яркостта,
Звезди блещукаха,
Чак танцуваха,
Небето ясно ...
  211 
Нощта е нежна и тиха,
искам ти да бъдеш до мен,
да изгрее в тъмното надеждата за новия ден.
Нощта е особено едно чувство,
мистично и магнетично, ...
  458 
Къде изчезна, тази топлота?
Предаде се, отново се изниза,
парченца пезел с неясна форма
маниста от скъсана верижка.
Сърце за ласки ти затвори, ...
  280 
Потресаващо е ниска
културата ни популистка!
  686 
Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...
  451 
Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
  771 
Колко много думи,
Колко малко любов,
Колко малко думи
Любов.
  678 
  1035 
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
  329 
Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата, ...
  506 
  581  10 
ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина, ...
  202 
Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан, ...
  382 
Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...
  1013  11  28 
Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината, ...
  310 
Миг трети - Заем
Готов съм всичко да ти дам,
но в заем. Утре да го върнеш.
Готова ли си на това?
Ще чакам ти да ми отвърнеш. ...
  294 
В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...
  440 
И като съпруг,
и като годеник,
и като любовник,
не някой друг,
а само мъжът ...
  205 
В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в ...
  292 
Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...
  295  11 
  884 
  467 
  509 
  517 
Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя. ...
  814  16 
ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА
Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи. ...
  230  20 
Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...
  310 
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...
  531 
Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...
  311 
По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...
  1015  14 
В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам - ...
  394 
Яви се ти и в миг те приютих,
животът ми след теб се промени.
Сред бистри капки с обич те открих,
в пустинята ми извор се роди.
Импулсът в буен огън запламтя ...
  375 
Предложения
: ??:??