към Бог напират -
и душѝте си при все
че татуират...

Какво спокойствие над тия къщи,
над тия борове, над туй небе!
декември 1990 г.
гр. Сливен

В Р Е М Е З Л А Т Н О З А Ж Ъ Т В А В Е Л И К А
Когато си тръгнал от нищото
и си се възкачил на върха,
не забравяй,че и други същото искат
и са готови,да ти забият нож във гърба. ...

Метафизична единица ...
с раница.

Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех, ...

Падат леко и спокойно сред голите дървета,
свирят и пеят своята зимна оперета.
Вятърът спи с мечките своя сън,
оттук-оттам се чува лек звън.
Падат по лицето ми студени, ...

Някъде там из предишен светъл живот
дните ми земни явно са вързали бавно
стара любов и положили нежно в кивот –
към мене пътува сред Космоса леко и плавно.
Някой светло жадува за мен ...

Не за страст сърце жадува,
жадува за усмивка ведра,
ела, душата без теб тъгува,
ти си лъчезарна и добра!
Две души нека в едно се слеят, ...

Наближат ли празниците, светът се юрва нанякъде с каквото му падне.
24-ти декември е, имам от 2 дни уговорка с един познат майстор да мине през нас за малка услуга. Сутринта звънна да каже, че има спешен случай в Горна баня, и като приключи, ще намине.
Към един следобеда ми звъни. Зарадвах се, че ид ...

Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...

Слипнот-"Преди да забравя"
Давай!
Защипан съм между вътрешния и външния си свят
Запечатан силно съм ...
Странно е,че точно сега съм у дома... ...

Капчици нежност се стичат...
От две очи –
извира обич.
*
Топло е... ...

ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...

Степенувай добрата енергия в тази година,
от кахъри недей да оставяш и сетния помен.
Отърси се напълно от външния натиск огромен,
музика и молитва слуха ти да галят по име.
Събери обичта си от дребни отломки до цяла, ...

Старата печка излъчва мека топлина,
тук сме заедно хората от селото, от рода.
Всички сме заедно хората от село Тополница,
празника Коледа да уважим ние Бога.
Топлина усещам между над хората, ...

Каквото обещавам,
изпълнявам!
Ще цукна тук... и там...
Без срам,
без двоумение, ...

Любов Господня
не търпѝ - в душѝте да
е преизподня,
а крепѝ ги с Благослов
и с Вяра Пътеводна!...

В малкото крайморско градче имаше необикновена пейка, на която всеки ден, в един и същи час, сядашe възрастен мъж. Хората го наричаха „четящият човек“, макар че неговото име беше Том. Наричаха го по този начин, защото винаги държеше книга в силните си и сякаш излъчващи топлина ръце. Независимо дали ...

Събуди ли се? Плюшеното куче
разказа ли ти приказка красива?
От майка си то много е научило
и да говори иска, не заспива.
Но нека при кутрето се завърнем. ...

Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въ ...

В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи! ...

На Д.
Най-хубавото време от годината,
в най-хубавият ни, щастлив живот!
Белеят планините и долините ---
по тях се спуска северният флот ...

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...

Евров хленч
пред доларов чейнч!
А левът гордо
от своя „борд“,
от кеф си умира ...

Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.

"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...

В малкото снежно селце, сгушено между стръмни хълмове, Коледа винаги носеше със себе си магия, която стопляше душите на хората. Това беше място, където времето сякаш беше застинало – дървените къщи с покриви, обвити в пухкава снежна пелена, изглеждаха като от приказка, а димът от комините рисуваше н ...

Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...

Скъпи съпорталци. Живелите повече сред нас знаят, а останалите се досещат, че в живота провалите са по скоро правило. В този смисъл той е низ от провалени години. Когато за пръв път стигнах до този извод, дядо ми махна с ръка: "Не си го слагай присърце, що необръщани камъни има..." Оттогава обръщам. ...

Често срещам коментари
с исторически лъжи.
От - предишните другари
със зомбирани души.
”Славни наши патриоти” ...

Огънят танцува по тавана, небето се целува с крехкия скреж по прозорците, стените летят като откъснати листа от тетрадка, въздухът се разрезва на конфети, лампата изстрелва светлинни залпове, нотите изпяват тишината. Времето си отива. Думите искат да разрушат неговата неизвестност и да го задържат в ...

Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...