Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 082 резултата
Комарджията-книга трета
1.
Николай и Стефка тръгнаха към Мойсеевия ковчег на малкия остров по средата на залата, след като разбраха че гларусите бяха разрушили електромагнитния му щит. Не беше дълбоко, така че нямаше нужда делфините да ги пренасят на гръб. Това от което се тревожеха беше дали ще усп ...
  201 
Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и дирек ...
  311 
пръстите на дъха ти
галят всичко зло в мен
галят ме, цялата съм в плен
галят, чакат да стане ден
и слънцето да разцъфне ...
  650 
  439  12 
О, зов, зов си призори
и потъвам в ръцете ти.
Пясъкът е нашето легло,
и ухае на море и сол…
О, зов, зов си в нощта, ...
  237 
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
  239 
ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...
  166 
Една открита яростна война
в селцето ни се води от години.
На попа Ставри дългата брада
трепери щом знахарката премине.
А баба Злата всички ни цери. ...
  859  29 
ПРИЯТЕЛСТВО –
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...
  306 
... навън, когато падне тъмнина
и звездите пак изгреят,
а до мен липсва твоята топлина
... и само мислите по теб лудеят...
  538 
Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...
  337 
Изтлели бяха първите мечти
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.
Повярвах аз на пустия живот, ...
  383  17 
Във някакви върховни мигове,
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...
  205 
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
  651 
Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено ...
  192 
Слънчо ще целуна
По всички пътища те търсех
и чаках от Съдбата знак.
Да те намеря не успявах
и питах се отново как ...
  164 
Черни ангели ще ти изписват веждите
с криле (от абанос) омастилени.
Навярно ще е смръщено крайбрежието
под блясъка на белите ти вени.
А може би кресливо ято сойки ...
  597 
- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...
  291 
Избор...
Избрах да бъда различен...
Директно в очите говоря...
Странен спонтанен... Първичен...
Избягвам интриги... Да споря..! ...
  224 
Екстраверт
е егоист - взема
(без да се превзема).
Интроверт
е алтруист - дава ...
  196 
Д А В И Д И Г О Л И А Т
Давид и Голиат от памтивека
в тандем вървят си под ръка,
но никога не спират,да се трепят,
все нещо продължават,да делят. ...
  274 
Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...
  251 
Старият хан свърши речта си и завърза снопа пръчки.Погледна синовете си въпросително.
_За да се обеденим , трябва първо да се разделим!- скочи средният брат.
_Аз с Кубратисти и техните наследници Баянисти , не мога да имам нищо общо!- настоя малкият
_За да има мир, Kубер в сибир!- изреваха в хор.
_ ...
  721  15 
- Как е баща ти? - попита Илиян своя приятел Евгени. - Не съм го виждал отдавна.
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...
  332 
СЛЕД ПАРАДА НА ЕСЕННИТЕ АНГЕЛИ
За празника дойдох. Но късно беше.
Чистачът пода два пъти е мил.
Пералнята покривките въртеше –
с досадата от евтин водевил. ...
  304 
  499  22 
ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...
  271 
Мълчи и трай си, боже!
Да търпи народът може!
Не век и два, а цели пет!
Той от нейде другаде в взет!
Защото това търпение на слон, ...
  182 
Ако можех
Луната ако можех бих свалил
в краката ти да се оглеждаш в нея!
Звездите всички бих ти подарил!
Със тебе искам аз да остарея! ...
  276 
Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен ...
  201 
Скитникът арменец 35
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...
  682 
Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Пом ...
  328 
Красиво е, в очите ти се случва,
какво ли е, дали ще го науча,
лети към мен любовната надежда,
едва, едва към мене тя поглежда.
Едва-едва напъпва, постепенно, ...
  272 
На зимната нощ във ръката
отпуснал съм мислите свои.
Далече в сребро планината
е майка на тези усои.
По пътя пред мен лъкатушат ...
  214 
Глава 47
- Краз какво е станало с теб? – попита Койчо, гледайки как двамата с Антига се целуват. Краз се приближи до Койчо и му прошепна:
- Станах бог!
- Моля? – попита Койчо с ококорени очи. – Значи вече нямам власт над теб?
- Не! – Краз се ухили гледайки множеството хора пред двореца. – Но знам ка ...
  298 
Щом отвори си очите,
Жорко почва със белите.
Сякаш дяволи стотина
канят го да са дружина.
Ето, за закуска днес ...
  809  50 
В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
  306 
  487 
Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
  274 
Когато падне здрачът се завръщам
в пристанищата светли на греха.
Не се разкайвам, за да бъда същият.
Низвергнах праведника, който бях.
Защото сладостта горчи греховно, ...
  459  13  13 
Предложения
: ??:??