Много ми пука дали е полиестер, вълна или змийска кожа.
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...

Като ангел
ме гледаш от някъде,
смееш се,
защото глупоста ми
забавна е, ...

Един момент да си открадна искам.
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...

Къде ще идеш, щом навън е мрачно?
В сърцето ми ела се подслони.
Убежище е – нито вее, нито е прашно,
в малък свят за гаснещи очи.
Къде ще идеш, щом навън е диво, ...

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица ...

Сезони - пролет, лято
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...

Най-сетне я прочетох тая книга. Зачитах я и изоставях, както правех навремето с жените. После тя уж ме търсеше и ме зарязваше, както жените се гавреха с мене. Имаше нещо между нас. То беше презрението към любовта.
Ама пак е нещо общо. Макар че не звучи сантиментално.
Не я изоставих все пак. Сложих я ...

Б. ред.: ИИ е използван само при изпяването на песента, за да се чуе как ще звучи тя.

Текст, музика и аранжимент: Краси Николов
Ти си слънчево момиче, светиш в моя ден.
С усмивка ме разтапяш, без да кажеш „не“.
В очите ти се крие цял един живот,
а в моя свят ти си най-яркият ми плод. ...

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...

Щом се срещнат две лица,
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома, ...

Боже, нищо че пак
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...

Не искам да я сънувам!
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...

Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата, ...

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...

Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот, ...

Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .

В ден хикс, година неизвестна,
безцелно се шляя напук на целта.
Обесен на котва, от кораб потънал,
аз шмугвам се в тягостносива тълпа.
Предаден от минало с ванти скриптящи, ...

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...

От утре знам, ще бъда друга,
но може да съм още днеска,
ще бъда стихотворна луга
с красива огнена прическа
и ще разлея в тишината ...

Когато тъмната бездна по-добра е
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...

До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...

Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети.
В пустиня тихо живея –
щастлива, недостижима. ...

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...

Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...

Накрая остава само споменът за теб:
дали си бил красив или грозен,
добър човек беше или нервозен,
работлив или мързел всевъзможен.
Променил ли си съдбата на някого, ...

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...