Шепнеше вятъра
име незнайно,
някой надничаше
в очите ми тайно.
Пламък проблясна, ...

Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...

Един(Е)ние
С гордо вдигната глава вървиш по пътя кален.
Оглеждаш се, не виждаш никой, чудиш се. Дали си странен?
Нозете ти в лепкава тиня от лъжи нагазват.
Защо си сам? Къде са другите? Наистина ли се преструват? ...

Днес нямам за тебе думи излишни,
за да ги изричам без глас в нощта.
Намирам в себе си ноти лирични,
с мелодия стигам до твоята душа.
С магия, с нежност ще те прилаская. ...

ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...

Болката по теб
Как да те погледна, Слънце мое,
като нямам твоите лъчи,
от житейските завои
останаха в очите ми вдлъбнатини. ...

На Еньовден звездите слизат ниско.
И самодиви къпят се в росата.
Вълшебна е нощта – ти само искай –
ще ти се сбъднат мигом чудесата.
Ще пее в тебе мъничка авлига. ...

Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...

"Рано или късно, всичко се свежда до душата." Тери Пратчет
(Акростих)
Раят е невидим от Земята.
Ангели във бяло не кръжат.
Няма да преминат като ято, ...

Денят със грижи ме залива,
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди. ...

Защо махленски се делим:
на фили чужди и на фоби;
и зад избраника стоим,
поддържаме го, като роби!
Заставаме зад своя "чужд" ...

Пей душа
В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът с повея вече пеят,
вълшебство не отсъства. ...

Понеже се връщам от никъде
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията ...

Добра ви среща, хора по мегдана.
Речете как сте, какво тук ви сбира?
Аз съм добре… разчорлена, одрана,
едвам ходя, ма бастуна ма подпира.
Нали Еньовден беши, та из трънак ...

Сърцето се усмихва
С криле на пеперуда, политам в небесата,
болката в душата мигновено затихва,
водиш ме ти към земя непозната,
караш не мен, а сърцето ми да се усмихва... ...

З А Б Р А В А
Ела и сърцето ми тъжно
със мъничко радост обвий!
Ела, рамената ми тръпни
със топла прегръдка покрий! ...

Не газете пясъчните статуи
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...

Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...

Как ли се измерва любовта?
Нито с метър, нито със кантар.
Мярката за влюбеност в света
е наречена “Един ангар”.
Със “един ангар” си просто влюбен. ...

Музиката която правим няма аналог за сега, нещо ново е и се надяваме да сте по-отворени към новите неща.Стилът нарекохме "Trip-Trap"
За подкрепа - https://www.facebook.com/pages/Original-Ideas/374149182667721

Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...
Нещо ще стане с мен? ...

Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.
Бели лотоси с нежност погалени ...

Някакъв плужек се мотае в краката ми.
И мисъл лъжовна, той си втълпи.
Не поглежда, че оставя слузеста диря.
Помисли, че е змия, защото пълзи.

Не заспивай...
когато безумно боли
и по вените стихвам безгласно...
и очите рисуват на прага следи –
да поникнат по мен като бягство... ...

Тъгуваш за всяко откъснато цвете,
в красиво букетче пленено;
затова ти дарявам поля в мен, където
Еньовден е през цялото време.
Нощем с усмивка мило следиш ...

Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално ...

Тъй нежно мисля аз за тебе,
не зная ти тъй мислиш ли за мене...
В съня ми ето пак те има,
ала времето сякаш тъй бързо си отива!
Ти живееш в мен все тъй хубава, красива, ...

Тишина…
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...

Две изгубени души
мълчат край странна бариера.
Сърцата им в свян мълчат
с надежда обич да намерят.
Някой се бои да разруши ...

Ще се боря
Притиска ме времето и ме връща
към стръмното минало на живота.
Тъжен спомен неохотно ме прегръща
оставя ме самотна и в дните сирота. ...

Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...

Изтръпвам от твоите въпроси
и не мога да си отговоря сам,
какво ново ти ми носиш -
от любов съм вече изгорял ...
Досега на кредит съм обичан, ...