Говори ти се.
Не ти се казва нищо.
Спи ти се.
Не искаш да затваряш очи.
Крещи ти се. ...

В И Е, Г О Д И Н И Т Е
Накъде и какво атакувате, луди,
безмълвни, прозрачни, без глас и посока?
Накъде и какво ще атакувате, алчни,
буреносни и шумни, с потъмнели простори, ...

Обвининен в убийство,
след като замина.
Оставих отворена,
врата посред зима.
... а то деряло с нокти прага ...

Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух ...

Чашата вино в ръката ми беше толкова лека и пасваше така добре на сгъвката на пръстите ми, че вътрешно бях убедена в несравнимостта на този момент. Част от гъстата течност вече се разливаше във вътрешността ми, гъделичкаше ме, вдъхваше ми едно особено чувство. Наясно бях, че небето пред мен беше едн ...

Обичах те! И те чаках любов!
Да се върнеш вечер уморен.
Но ти си бил от друга пленен!
Видях ви, на пътя да вървите.
И във скръб потънаха очите! ...

Светът преди да се родя
Какво е имало преди да се родя?
За мене цял друг свят това е
и прелистя ли аз времето сега,
какво ли ще открия, не се знае. ...

БАЙ ГАНЬО ПО ГЕРГЬОВДЕН В КУШАДАСЪ
Сега като се замисля, нямало е начин да не го срещна. Та кой друг, ако не копия на прототипа от заглавието, включително моя милост, би пропуснал келепира на тези ранни оферти на находчивите ни комшии.
Аз, нали съм с ишиас, се транспортирах до келепира със собствен ...

Бил съм млад, ми казват, но не знаят колко много неща съм изживял....
Бил съм млад, редовно ми повтарят, но не могат да ме разберат....
Загубих повече отколкото спечелих през последните години,
а по лицето ми вместо истинска усмивка, днес се стичат мъжките сълзи....
Те са прави, аз наистина съм млад ...

Приличаш на вятъра - студен и сковаващ.
Гласът ти отеква в ушите ми,
само за да ми напомни,че си тук.
И че те няма.
Караш тялото ми да изтръпва, ...

Чувствата станаха статуси...
Обичта се превърна в лайкове....
Раздялата се превърна в блокиране....
Една илюзия..
Една стена.... ...

На Ивайло Балабанов
Къде е Хухла, Айдемир къде е?
Две точки върху лъвската следа.
Аз знам, че и във двете се живее,
макар да са незнайни за света. ...

Белило, помада и страст -
червило с аромат сладостен,
отново напомня ти пак...
За времето нявгашно
че всичко е преходно!? ...

Не ме обичай отдалече
Но колко още, принце мой,
да гасна трябва в този страх.
Та кой ще ме осъди, кой,
лазур в очите грейва - плах. ...

Градинарят Феликс беше безумно влюбен в принцесата, за която всеки ден приготвяше кошница с цветя. Отначало момичето не забелязваше погледа му, но с течение на времето и тя го хареса, а един ден сподели и любовта му. Знаеше, че никога няма да може да се ожени за нея, и че рискува главата си, но това ...

Балада за стария чардак
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...

Какво си ти...
Защо си...
Кой те чака...
Прашасъл праг.
Ехти - от самота. ...

Усещам те... във полъха на вятъра,
в лъчите на залязващото слънце -
насила разделените приятели
в душите си не могат да са чужди.
Прощавам ти. За думите. За тихото. ...

Нощем аз не спя,
този поглед ме терзае,
губя си съня;
И замаян бродя през деня.
Очите ти са син простор, обгръща нежно, ...

Аз не очаквам да бъда разбран,
не търся и хорско признание.
Само искам за божествен талант
да посея сред хората знание.
Живите олтари се почитат, ...

"Какво от това..."
Какво от това, ако търпя за нея мъка, чума,
какво от това, ако дам й своята дума,
какво от това, ако спазя я до смъртта,
какво от това, ако до тогава не ù пускам ръка, ...

Дали съм сигурна, че ме обичаш,
по-сигурна във друг не съм била,
попиташ ли обаче, ще отричам,
ще казвам "вярно ли, че е така?"
Не знаеш как желая да го чувам, ...

Сърцето ми е леко днес.
Не усещам даже, че го нося.
А зад трагизма на нахапаните устни
крие се усмивка.
Аз вятър съм, ...

ОБРЪСНАХ ТЕ НЕЖНО
В кошмара ти нощен
нахлувам небръснат,
със рошав мустак
сред копринена гръд ...

Всичко е нищо.
И всичко си ти.
Когато е тихо
чуваш как се върти.
Покоят разкрива ...

Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?
И загубата, смачкала деня, ...

Не бяха дни
а хубави мечти
израснах аз
сред вас роднини.
Посрещахте ме често ...

Мисълта лети
За любовта, за миналите дни
в люлякови нощи буден остани,
че в този ден си орисан и се роди
и още мисълта ти красива бди. ...

Там някъде, отдавна,
сред нищото
във хаотичен ред,
като малки червейчета
гърчели се древните идеи. ...

Разкажи ми.
За пясъка ми разкажи.
По стъпалата ти пясъка,
По кокалчета и ахилеса.
Разкажи ми за пясъка ...

НЕ СЪМ ИЗБИРАЛ
Не съм избирал родно място,
рода си, своята страна,
но аз си питам доста често,
защо съм дошъл на света? ...

Вик сподавен,
в залък давен,
става ти денят кошмар.
Поглед впиваш,
кръв измиваш ...